Павел Вълнев: Кукловодите си отиват. Трябва да се съборят и куклите

Павел Вълнев е зам.-председател на "Републиканци за България"

Ключови думи: павел вълнев, републиканци за българия, цветан цветанов

Павел Вълнев е предпримач, собственик на голяма спедиторска фирма в САЩ. Живее в Чикаго от 20 години. Той е семеен, с две деца. Разказва, че е започнал бизнеса с брат си с камионче под наем. Той е единственият заместник на Цветан Цветанов в новата му партия "Републиканци за България" (РБ).

- Г-н Вълнев, защо човек като вас, успял на Запад, реши да се занимава с политика в България? Тази дейност, както мнозина смятат, не е за честни хора.

Мисля, че точно сега е времето България да се подобри, но за всички. Преди 5-6 години не намирах смисъл, мислех си - една птичка пролет не прави. Но тогава не виждах алтернативна група хора или партия, с които да направим нещо добро. Сега в "Републиканци за България" има такава енергия. В организацията са събрани доста хора, които никога не са били в политически партии, както и аз самият не съм бил. Политическото статукво тук има крайна нужда от промяна. Всички я чакаме цели 30 години. Аз съм бил 10-годишен, когато се случиха демократичните промени. Вече съм на 41 години, а продължаваме да сме в преход. Ще трябва да има добър край, но не само за единици. И ако не влязат хора като мен, няма как да стане – в това всъщност ме убеди Цветанов. 

Разбрах също, докато издържахме сами с брат ми BiT – Bulgarian International Television, че само с медия няма как да подобря нещата дори да осигуря пълна свобода на журналистите. Затова трябва да вляза в политиката. Там могат да се направят реформи, остарелите закони да се сменят и да започне промяната. Има и друго – по естествен път кукловодите си отиват. Трябва да се съборят и техните кукли. Тогава държавата ще потръгне. 

- И все пак защо точно "Републиканци за България" (РБ)?

Това е проект, насочен към всички, независимо от етноса. Това за мен е важно. По принцип съм против етническите и патриотичните партии, защото те разделят обществото и обслужват само политиците. Хората не печелят нищо. Важно е също, че РБ няма да бъде лидерска партия. Председателят има право само на два мандата. Ние изграждаме партия с бъдеще, а не структура, която просто участва в избори, за да уреди място на водачите си в политиката. Ето защо събираме много млади хора, една част живеят тук, а други идват от чужбина.

- Да, но лично вие, както - предполагам - и други млади хора, нямате право по силата на сегашните закони да станете нито депутат, нито министър заради двойното си гражданство? 

Не ми е самоцел да ставам нито депутат, нито министър. Но по принцип това е недостатък на законодателството. Българите в чужбина трябва да могат да заемат политически постове. Ако вътре в България има 2 милиона работещи, още толкова са в чужбина, ако не и повече. Не губим ли работна ръка по този начин, като дискриминираме тези навън? Това не е ли въпрос на национална сигурност? Да вземем пример с Доспат, където съм се родил. За година 8-9 деца са родени в Чикаго, а 6  – в самия Доспат. Ако родителите в Чикаго скъсат връзката си с България, ако не могат да участват в изборните и управленските процеси тук, ние това население го губим и след 20-30 години няма да я има България... Затова една от основните цели на нашата партия е да си върнем тези хора. Да, това няма да е бърз или кратък процес. Но ако за 30 години сме се разпилявали по света, в следващите 20 г. трябва да приобщим обратно 60-70 процента от тези хора. А това може да се случи при една добре развита държава с работеща икономика, с уважение и равни права на всички, независимо къде са в момента.    

- Има ли факти, които ви притесняват в биографията на Цветан Цветанов? Допреди една година той беше част от модела, срещу който днес мнозина протестират.

Нищо в биографията му не ме притеснява. Имахме разговор с него, питал съм го дали има някаква зависимост – от ДПС, от олигархични кръгове. Той категорично ми заяви, че няма никакви зависимости, нито притеснения. За мен това беше достатъчно, за да работим заедно. Ние с него се познаваме по-отдавна, но реално станахме приятелски семейства, след като аз вече бях продал телевизията. Бил съм му на гости в този прословут апартамент – не е нещо кой знае какво. Човекът има един апартамент и три дъщери. У нас всеки има апартамент. Очевидно е, че тази история е постановка за широка употреба и за унищоване на противник. От друга страна, Цветанов е един от най-подготвените български политици, който има подкрепа и в Европа, и в Америка. Това е много важно. Без такава подкрепа не можеш да се бориш със ситуацията, която е в държавата, и да се стремиш да я подобриш.

- Как вие установихте, че Цветанов има такава подкрепа?

Аз знам хората, с които той контактува. Те са от най-високите нива – и в Европейския съюз, и в Съединените американски щати. В Дипломатическия корпус в София – също. Виждам при Цветанов всички важни посланици. И в Чикаго беше така, там съм посрещал не само него, но и президенти, депутати, независимо от политическата им сила. Гледал съм да помогна чисто логистично на всеки, защото за мен всички те са представлявали България. От партиите им дори не съм се интересувал. При мен, в Чикаго, са идвали и всички известни личности от шоубизнеса, както и от всички други сфери. Така че имам поглед, Цветанов винаги се е представял повече от добре.

- Защо според вас българите от чужбина са пренебрегвани – нямат възможност да гласуват електронно и това все повече ги отказва от участие в българските дела? Вие казахте, че това трябва да се промени и че е част от каузите ви. Кои са другите ви приоритети в политиката?

Да довърша за нашенците в чужбина – те се отказват от участие, защото никой не ги търси, никой не разчита на тях. Напротив – игнорира ги. Ние нямаме културни центрове в Америка. Останалите общности в Чикаго имат свои национални центрове, различните нации внимават децата им да не губят връзката с родината. И на нас ни трябва място, където да се говори български език, да се учи история... Липсва ни „българското място“. А не е толкова трудно в 7-8, нека да са 10 големи града в САЩ, да се инвестират по 2-3 милиона, колкото струва един културен център. Ето общо 30 милиона долара. За една държава, която уважава себе си, това са нищо пари. Говорим за приобщаването на голяма общност българи.

Затова сега помагам на българските училища в Чикаго, те вече станаха 12 на брой. Да, кауза са ми хората от чужбина, искам да се усетят като важна част от България и да си извоюват повече права. Крайната ми цел е електронното гласуване. Когато го има, етническите и патриотарските партии ще отпаднат, защото ще има висока активност. Така че няма да има купени избори, няма да може държавната машина да „играе“ във вота. В момента избори се правят с 30 процента от населението. Това не е правилно.

Друго, което искам да променя с влизането си в политиката, е да отворя бизнеса. Не може конкуренцията в България систематично да се унищожава. Така беше и с телевизията. И да направиш добър продукт, картелът на мейнстрийма те задушава с монополизиране на рекламата. И още – каква е тази система на държавните поръчки? Очевидно е корупционна схема за избор на „правилни“ победители. Ако не се отпуши бизнесът, няма как да станем модерна държава. 

Ще работя за реформи във всички сектори – в здравеопазването, в образователната система, но най-първо трябва да се отпуши съдебната система. Ако това стане, автоматично корупцията в другите сектори ще спре. Това е най-належащото – работеща съдебна система. 

- В следващите години държавата ще изхарчи почти 8 милиарда евро за възстановяване от ковид кризата по европейския план. Вие в какви важни национални проекти бихте вложили тези пари?

Аз бих ги вложил в малки бизнеси в по-слаборазвитите райони като Родопите, Северозападна България, Странджа, за да може населението там да се запази, да не тича към сезонна нискоквалифицирана работа в Европа да бере ягоди и портокали или пък да емигрира трайно. Да си остават хората в България, да си плащат данъците тук и нещата ще потръгнат. Малки фирми, средни предприятия – това би помогнало на икономиката. А не както сега – местната Банка за развитие обслужва двама олигарси с големи кредити и това е всичко.

И още нещо – ако се случи прословутото електронно правителство, ще отпадне много държавна администрация, а заедно с нея и корупцията. Аз в Америка влизам в компютъра, отварям си фирма и на другия ден започвам да оперирам. Не ми трябват нито връзки, нито подкупи.

- Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи? 

Кой я купи – само мога да спекулирам, имам предположение, че са същите, които и в момента управляват. Но наистина само мога да спекулирам, защото никога не съм преговарял с такива. Хората, с които водих преговорите, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е собственик, а консултант по сделката беше Красимир Гергов. А защо я продадохме – защото това си беше бизнес проект. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – известно е, че нямам бизнес в България.

Исках независима медия. Направихме един добър продукт. В началото си мислех, че ни липсва достатъчно гледаемост и затова нямаме реклама. После реших, че нямаме достатъчно покритие и това също пречи. В един момент имахме и добър продукт, и добро представяне като гледаемост, близо 90 процента покритие. Тогава разбрах, че въпреки всичко няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в „Америка за България“, и то с добър проект, те казаха: „Парите за тази година са свършили.“ Аз не съм от тези, дето се молят. От държавата не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим подкрепа. На този пазар има две групи, които реално контролират пазара – това са "bTV Медия груп" и "Нова броудкастинг". Пробвахме да разчупим този монопол. 

Стигнах до идеята, че или аз трябва да купя още медии, или трябва да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми отговориха, че bTV не се продава отделно, а се търси нов собственик на цяла група телевизии в Европа. 

Пробвах много варианти, не съм искал да продавам телевизията веднага. Докато продажбата остана единствен вариант, защото не беше нормално да продължавам само със свои лични средства да издържам скъпа медия и да виждам как не става така, както е навсякъде по света. Да, в този бизнес проект бях сам, никой не ми е помагал, сам съм си вземал решенията. Ако имаше още две-три свободни телевизии от нашия калибър и ако се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като инвеститор трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти. 

До последния ден, в който телевизията беше под мой контрол, нямаше цензура и натиск за нищо. Сега, като се замислям - на кого е пречила телевизията... Не вярвам да е пречила на ГЕРБ, ако не се броят отношенията между Сашо Диков и Борисов, заради които, предполагам, той не е давал интервю за нас, но пък другите от ГЕРБ идваха редовно. Останалите партии – също. 

Но има една партия, която никога не е стъпвала в студиото и дори кандидат-президента си не пусна да представим в специалните формати. Това е ДПС. Можем да тръгнем оттам и да търсим на кого е пречила телевизията. И то толкова е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която технически беше по-напред дори от CNN, е нонсенс. Да направиш постоянна презокеанска връзка между два континента без техническо забавяне на звук и картина – това си беше постижение. Това беше телевизията на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.

В последното си открито писмо помолих новите собственици да запазят свободата на журналистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички актуални предавания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и публичните изявления, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят журналистите и свободата им. Както винаги, в България нещата не са такива, каквито изглеждат. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкова добри професионалисти, че в момента ги виждам по много други медии, където продължават да са независими.

- А какво стана с архива на телевизията? Защо изчезна?

И за мен е много учудващо, че архивът не е достъпен, а той съдържаше в картини и звук много важна част от историята на България. Да се надяваме, че не е „изгорен“ на средновековна клада. Това, което е под мой контрол в Чикаго, е непокътнато.

- В два български сайта излязоха публикации, че Цветанов, вие и брат ви ще бъдете обвинени за пране на пари, като внушението е, че се води международно разследване срещу вас. Има ли проверки срещу вас?

Това е класически, но слаб компромат, прицелен в репутацията ни. А нашата репутация е изпитана много пъти в Америка, където е бизнесът ни. За 20 години са ни правени всички възможни рутинни проверки и след всяка от тях нямаме дори една елементарна глоба. А вие сигурно не се съмнявате, че САЩ са добри в разследването на прането на пари.

Ние заведохме 9 дела за трите публикации с този компромат – по три за всяка лъжлива статия – от мое име, от името на брат ми и от Цветанов. Всяко дело е за по 50 хиляди лева. Мисля, че са добри пари за всяка благотворителна кауза.