Насекомо смуче соковете на дъба в Странджа, наши и турски лесовъди търсят спасение
Вредителят причинява преждевременен листопад, химична борба е неприложима
Разпространението на дъбова коритуха в Странджа дискутираха български и турски лесовъди по време на теренен обход на територията на Регионална дирекция по горите – Бургас. В срещата участваха: д-р инж. Петя Матева, инж. Деян Стойнев от Изпълнителна агенция по горите, доц. д-р Здравко Сталев, ЮИДП, инж. Мария Кирилова - директор на ЛЗС Варна, инж. Мариян Костадинов, директор на РДГ- Бургас, д-р инж. Дико Патронов и представители на ДПП „Странджа“, ДГС „Звездец“, ДГС „Малко Търново“, както и Селим Анил, експерт на регионалната дирекция по горите в Истанбул, Република Турция. Д-р инж. Петя Матева запозна присъстващите с биологията на вида, както и с информация за неговото разпространение.
„Насекомото се храни, смучейки сокове от листата на широколистните дървета, като причинява обезцветяване на горната повърхност на листата. Това следва да причини намаляване на фотосинтезата и според литературни източници е възможно да причини преждевременен листопад. След смяната на листата, широколистната гора се възстановява. В периода 2015-2017 година се извършват обстойни проучвания върху биоекологията на вредителя от учени от Института за гората. Борбата с химични средства е неприложима по ред причини. Разработването на биологични мерки е трудоемко и бавно, и все още на европейско ниво проучванията са свързани само с лабораторни опити“, обясни инж. Матева.
По време на дискусията, проведена на терен, в силно засегнато дъбово насаждение, не се установи преждевременно обезлистване на дърветата. Учените лесовъди съобщиха резултати от лични наблюдения и проучвания, които не доказват отражение на повредите от коритухата върху прираста на засегнатите дървета. Доц. д-р Здравко Сталев, експерт в Югоизточно държавно предприятие подчерта необходимостта от съвместни действия и периодични срещи по темата, включително и с турските колеги.
„Това, което можем да направим на този етап е да съберем точна информация за засегнатите площи. Има горски територии, където нападението е много силно и собствениците на горите трябва да информират за наличието на вредителя, да изпращат данни за засегнатите площи“, категоричен е експертът. Специалистите обсъдиха възможността да се направят съвместни научни разработки с Република Турция, в която големи площи дъбови гори са засегнати от Corythucha arcuata.
„Наблюдават се нападения на този вредител на големи петна в горските територии на Република Турция. Все още няма направен анализ, но в момента не се води борба с този вредител“, обясни Селим Анил. „От лесовъдска гледна точка той не представлява проблем, тъй като от неговото нападение няма трайни последствия и отражения върху гората и дървесината. Вредителят е обект на научни разработки и е добре да обединим своя опит“, допълни той.
Инж. Дико Патронов сподели впечатления от свои шестгодишни проучвания на терен, които показват че уврежданията от дъбова коритуха не оказват влияние върху годишния прираст на дървесината. Въпреки това има необходимост от бъдещи проучвания за вредата на коритухата върху прираста на гората и за страничните ползвания от горите, единодушни са експертите.
Никола Цолов триумфира в Австрия и взе четвърта победа за сезона
Рекордна жега притисна Европа, горещата вълна тръгва на изток
Ники Кънчев аут от "Стани богат", ето я причината
Над 10 000 унгарци участваха в първия гей парад след падането на Орбан
Русия е проникнала в iPhone на опозиционер с технология, която вече не е трябвало да ползва
Денят, в който четири атомни бомби паднаха над Испания
Какво е чревният микробиом и как се оказа скрит съюзник в борбата с килограмите
САЩ с нови удари, Тръмп: Иран вече няма да съществува
Гърция върна на Египет древни статуетки, намерени в контейнер за боклук
Ясни са всички 32 отбора в елиминациите на Мондиал 2026
1430 за загинали, над 50 000 са в неизвестност след земетресенията във Венецуела
Видовден е! Спазват се вековни традиции за здраве, черпят интересни имена

Турция тоя номер го направи отклонявайки Тигър и Ефрат да текат към турски язовири а надолу в Ирак да духат супата