Парадокс: ДПС спечели от протестите, които избухнаха срещу Доган
"Обединени патриоти" възстановяват позициите си и даже бележат ръст през август
Движението за права и свободи (ДПС) бележи възходящ тренд по време на бурното политическо лято, което е истинска политически парадокс, тъй като протестите избухнаха през юни точно заради модела "Доган". Това показва последното изследване на социологическа агенция "Галъп", което бе оповестено днес. Извадката е направена от 3 до 11 септември по метода "Лице в лице", сочи паспортът на изследването.
Забелязват се още няколко интересни тенденции - ГЕРБ се срива и вече е втора политическа сила с 13,2 %, доверието към БСП също е паднало драстично, макар и в момента утехата за тях да е първото място с 13,5 %.
Сериозен ръст бележи "Има такъв народ" на Слави Трифонов, за когото биха гласували 8,3 %. ДПС традиционно се мобилизира в месеци преди избори (7,6%), а Обединени патриоти (2,7%) частично са преодолели шока от пика на протестите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в следващо НС. В последния месец те стабилизират резултатите си и е въпрос на време да започне устойчив растеж, смятат политолози.
Демократична България (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива, постигнати в пика преди месец, но засега не продължават „нагоре“. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато Демократична България изглежда сигурен участник в НС.
Така изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.
„Воля“ (1,8%) е близо до основния пакет. С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като „Движение 21“, „Атака“, „Възраждане“ и др. Анонсът за влизането на някои малки формации при Манолова може да се окаже важен фактор за „Изправи се.БГ“. Ще трябва да мине още време обаче преди общественото мнение да почне да свързва Мая Манолова, например, с Татяна Дончева и др. С десети от процента се ползват проекти като тази на Цветан Цветанов, но там е възможно да има т.нар. „скрит вот“.
Като цяло, данните свидетелстват по-скоро за статика, но и за продължаваща ерозия на образа на властта. Последното личи в това, че над две трети подкрепят протестите. Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.
Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят.
Контрапротестите намират подкрепа сред 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги подкрепят.
Няма съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването от предходния месец. Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на достигнатите в миналия месец ниски нива на доверие – този месец съответно 21% и 15%.
Президентската институция донякъде възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%. Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.
Бойко Борисов остава с доверие под 20% и така е на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото. Слави Трифонов има 30% доверие. Хората от „Отровното трио“ все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте. На ниската разпознаваемост се дължат и наглед не толкова високите нива на лично доверие за тримата – в диапазона между 11 и 16%.
Най-различните лансирани досега идеи за конституционни промени срещат подкрепа, понякога автоматична. Трудно е да се очаква широка осведоменост у населението – тук по-скоро става дума за инстинкти.
Ниското доверие в управляващата прослойка личи и в това, че всички идеи, свързани с намаляване на мандати, срещат особено одобрение.
Личи слаба информираност по правни теми, например. Самото искане за нова конституция също предизвиква объркване – тук отговорите вече са повлияни и от конкретната ситуация, а не са принципни. Все пак, идеята за Велико народно събрание като че ли по-скоро среща малко повече инстинктивно одобрение, в сравнение с неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на онези, които не могат да преценят).
Премахването на института на ВНС, например, среща по-ясно неодобрение. Последното означава, че ВНС по навик се възприема като нещо важно. Съвсем друг въпрос е доколко респондентите са наясно с конкретни измерения на темата.
Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните идеи, наред с т.нар. образователен ценз, увеличаване на президентските правомощия, военна служба и др.
Рюте увери Радев: Удар по България ще се третира като удар по НАТО
До 40 градуса, после рязък обрат: Бури и градушки идват в края на август, ето къде
Чуждестранните инвестиции в България нарастват значително през първото полугодие на 2026 година
Дама пое „Прогресивна България“ в Карнобат, партията дава все по-видима роля на жените в Бургаско
След заплахата от Иран: Гърция е готова да разположи Пейтриът край България
Мерцедес блъсна 63-годишна жена на пешеходна пътека пред Летище-Бургас
Митническо куче и куче робот с ексклузивна среща на Teen Boom Fest 2026
Разкриха кражба за 2000 евро в „Меден рудник“: Двама бургазлии задигнали 200 метра меден кабел
Димитър Николов: Не ставам за политик, а за работа - време е да спрем с делението в името на България
Златен удар на Малко Търново: Над 600 грама бижута за 88 хил. евро откриха в чанта и джобове
Шок в тениса! Кокаин в пробата на Ник Кириос: Финалистът от Уимбълдън е отстранен
Президентът на Яхт клуб „Черноморец“ Валентин Николов оглави „Прогресивна България“ в Приморско

А по-важният въпрос е..... след като паднат и тъпите ГЕРБерасти, кой ще управлява държавата? Доказано, е че през последните 30г. Всички правителства до сега са се провалили като управници и лидери на държавата. Не смятам, че бат’ Славчо ще стигне до върхови позиции и ще стабилизира нещо в нашата мила, но нестабилна държава!
CIAO , CIAO