За пандемията от фалшивни новини и убиват ли маските децата*

Световната здравна организация препоръчва носенето на маски в училищата и го определя за най-работещия начин за борба с пандемията

Ключови думи: маски, деца, новини, маски в училище

Тема в развитие

За пандемията от фалшивни новини и убиват ли маските децата* Д-р Георги Паздеров, РЗИ Бургас: Децата боледуват от Ковид 19 безсимптомно, носители са на вируса по-дълго време Маските за ученици може да отпаднат, решават днес до 17 ч.

С маски ли да са учениците? Да решава училището, смята Симидчиев Бургаски родители излязоха на протест срещу мерките в училищата (НА ЖИВО) Бургаска майка се надигна срещу задължителните маски в училище, иска извънредна сесия на ОбС-Бургас

виж още

скрий

Повече от половин година живеем в реалността на Covid-19 и съпътстващите я изолация, тревожност, семейни драми, разводи, дистанционно обучение, фанатично търкане с дезинфектанти и световни скандали. Реалност, която не е слънчева и розова, но е реалност.

За разлика от други световни здравни кризи, през които човечеството е преминавало, тази е белязана от дълбоко отрицание на случващото се, присъщо на разглезения човек на 21 век. От дълбоката неспособност на днешните хора да приемат, че понякога гадните неща се случват, без някой непременно да е пряко отговорен за тях, се роди и Covid-конспирацията, която завзе внушителни територии.

„Маските са, за да мълчите, не за да ви пазят“ (светла му памет на Милен Цветков), „Ти вярваш ли в коронавируса?“, „Аре стига, побъркахте хората“, „То това си е грип просто“, „Ти виждал ли си някой болен от Covid?” ежедневно демонстрират колко упорито зациклят хората във фаза номер едно от приемането на лоша новина/тежка диагноза: отрицанието.

Милиони горят в отчаяно, несъзнавано желание коронавирусът да е зла измислица на Бил Гейтс и тлъста лъжа, целяща някакви хора да спечелят някакви пари. Това е съвсем обяснимо. Срещу "заговора" може да се борим с шумни революции, гръмки изявления в социалните мрежи и показни партита с масово хвърляне и късане на маски. Срещу болестите можем да се борим само донякъде, с неизвестен успех и по далеч не толкова забавен начин.

И все пак, тази седмица броят на случаите на Covid-19 в света надмина 29 милиона, а броят на смъртните случаи е над 925 хиляди. 925 хиляди души, починали от дихателна или полиорганна недостатъчност в болничните или собствените си легла. 925 хиляди погребения, които можеха да се случат години по-късно. Част от тях извършени служебно, без присъствие на близките, заради карантина. 

На фона на тези цифри протестите на родители, които искат „да виждат усмивката“ на децата си в училище, изглеждат бутафорни. Организаторите на протестите Милко Божанков и Лилия Божкова подемат рефрена на Атанас Мангъров - рицаря на бял кон, обслужващ позитивното мислене - и се позовават на неизвестни източници, според които "маските вредят, включително психически и емоционално на децата“.

Достатъчно е да припомним, че Божанков и Божкова са членове на БРОД (Българският Род Обединен за Децата) и организатори на протестите срещу Закона за социалните услуги, за да стане ясно, че целите на кампаниите им нямат нищо общо с усмивките в междучасията, а това, което искат, не е адекватно.

Не е адекватно и синдикатите да предлагат 1000 лв. глоба за родители, които не си вземат болното дете от училище в рамките на час. Едва ли са много работещите хора, които могат да стоят в постоянен режим на готовност и да чакат учителите да им се обадят с тежката новина, че детето им е с 37,3 температура. Не е адекватно и децата да висят в нещо, наречено „изолатор“, и да подсмърчат под погледа на съучениците си. Онези, които все още носят дамгата от това да ти намерят въшки в клас, знаят за каква травма става въпрос. 

Неадекватно е да се коментира как дезинфектантите изсушават кожата, ако същите имат възможността да убият вирус, който иначе може да убие човек. Няма как и дистанционното обучение да продължи, а класните стаи да останат празни. За няколко месеца стана ясно, че нито родителите са достатъчно търпеливи, нито децата са достатъчно мотивирани и жадни за знания, нито учителите са достатъчно оправни и компетентни, за да може дистанционното обучение да проработи.

Невъзможно е животът да спре. Не може и да се жертва образованието на цяло поколение деца в името на евентуалната безопасност на възрастните им роднини и учителите. Но още повече не е допустимо и учители, и роднини да бъдат поставяни в риск от заразяване с потенциално смъртоносен вирус заради това, че някои родители смятат реалността за заговор.

Накратко: ситуацията не е ок. И до момента не са измислени по-добри начини за контрол на разпространението на вируси от дистанцията, дезинфекцията и маските. Махването с ръка и коментарите, че „така и така не можем да контролираме децата, по-добре въобще да не се въвеждат никакви мерки“ са отказ от минималната възможна лична отговорност.

А протестите, разхвърлящи в общественото пространство слогани от типа на „СЗО, децата на България не са за вас“, „Децата не са бесни песове“, „Маските убиват децата“, „Не се страхувай да дишаш“ пр., са в една плоскост с антиваксърските движения, наградите „Дарвин“ и всички други доказателства, че какъвто и забележителен прогрес да бележат цивилизацията, културата и извисяването на човешкия дух и интелект, тъпотията никога няма да умре.

*Текстът е на boulevardbulgaria.bg, заглавието е на Флагман.бг