Разочарован съм - президентът взе страна, когато обществото е разединено

Бойко Борисов мога да го сравня с Тодор Живков – и двамата са хитри, коментира акад. Георги Марков

Ключови думи: Румен Радев, президент, историци, Тодор Живков, Бойко Борисов, акад. Георги Марков

През 2018 г. президентът Румен Радев прие инициативен комитет начело с историка акад. Георги Марков. Тогава интелектуалци призоваха празникът на 6 септември да се чества и като ден на единението на нацията. Снощи на честването на Съединението в Пловдив управляващите обаче бяха освиркани от протестиращи. Потърсихме по този повод мнението на акад. Марков.

- Акад. Марков, протестиращи снощи освиркаха управляващите при честването на Съединението в Пловдив. Това опорочи ли по някакъв начин празника според Вас?

- Такова отношение е възмутително и то в деня на Съединението. Да демонстрираме разединение – просто това е едно посегателство върху паметта на тези, които са направили Съединението. Те са ни завещали „Съединението прави силата“. Този надпис те са го сложили на входа на старата сграда на Народното събрание, обаче той така си остава там, за да ни гледа от нея.

- В контекста на протестите в София Николай Хаджигенов от „Отровното трио“ снощи каза, че и днес има съединение, но между мафия и държава. Съгласен ли сте с такава теза?

- Не. Съвсем по адвокатски подхожда. Той обяви „велико народно въстание“, „кървава сряда“, изобщо той произволно прибягва до събития от историята, без да ги познава. Това са произволни сравнения. Няма съединение, има разединение и на улицата се сблъскват най-различни интереси. Аз съм писал „Душесловие на историята“ и смятам, че тълпата не е народът.

- През 2018 г. оглавихте инициативен комитет за единение на българската нация. Тогава президентът Румен Радев Ви прие.

- Да, така е.

- Днес обаче той е обвиняван, че не работи за единение на нацията. Имат ли основание тези обвинения?

- За съжаление аз също съм разочарован, тъй като когато обществото е разединено, той взе страна. По Конституция президентът олицетворява нацията. Той трябва да обединява и той трябва с гъвкава политика да стига до обществено споразумение. Той е военен, но трябваше за тези четири години да усвои основните правила на политиката.

- И все пак ситуацията не налага ли такова нетипично поведение от страна на президента?

- Той може да си има своите основания да иска оставката на правителството на Бойко Борисов, но е важно не само какво казваш, а как го казваш. Поведението също се отразява - самото вдигане на юмрук... Има един филм, в който Чапай вдига юмрука победоносно на 9 септември. Като историк вдигането на юмрук мен ме потиска, тъй като това е символ на гражданската война.

- Спори се как ще гледа историята на Бойко Борисов след няколко десетилетия. Вие виждате ли аналогичен политически образ в българската история?

- Мога да го сравня – Тодор Живков беше човекът от народа, а Бойко се нарече още преди години „детето на народа“. В средата на 90-те години питах един близък на Живков човек, който издаде спомени за него – тогава той все още беше жив. Казах му „добре, де, Живков не е образован човек, пък и не изглежда достатъчно умен...“. И този негов приближен ми отговори „виж какво, за да изкараш толкова години – 33 години, начело на държавата, трябва не толкова да бъдеш образован и умен, колкото хитър“. А Живков и Бойко имат тази дарба – хитрината. И този ветеран на политиката по-нататък ми каза, че сега е такова положението, че дори и един гений като Айнщайн да дойде, няма да оправи държавата. Трябва хитрост за политиката.