Токсокарозата е най-честата зоонозна паразитоза в България, ранното й откриване предотвратява сериозни последици
„Необходимо е да се повиши информираността за това заболяване както сред медицинските специалисти, така и сред пациентите”, заявява д-р Цветкова
Д-р Татяна Цветкова е специалист по медицинска паразитология и автор на редици научни публикации. Тя е част от екипа на медицинска лаборатория „ЛИНА” – Варна.
В своята практика д-р Цветкова обръща специално внимание на токсокарозата – паразитно заболяване, причинявано от кучешките и котешките глисти, което засяга както децата, така и възрастните. В резултат на своите научно-изследователски проучвания върху серопозитивността за токсокароза установява, че тази зоонозна паразитоза е най-разпространената в страната ни.
-Д-р Цветкова, какво представлява токсокарозата и кой е източникът на зараза?
-Токсокарозата е паразитно заболяване с хронично-рецидивиращо протичане и разнообразни клинични прояви, предизвикани от миграцията по кръвен път на ларвите на кучешките и котешките глисти, съответно Toxocara canis и Toxocara cati. Зрелите форми на тези кръгли червеи паразитират в червата на крайните гостоприемници - кучетата и котките, като женските глисти отделят до 200 000 яйца в денонощие, които се изхвърлят с фекалните маси и замърсяват околната среда.
-По какъв начин яйцата на паразитите могат да попаднат в организма ни и за какво трябва да внимаваме?
-Човекът е случаен гостоприемник и заразяването настъпва перорално при поглъщане на ембрионирани яйца от почва, пясък, замърсени ръце и хранителни продукти (нискостеблени плодове и зеленчуци) или консумация на недобре термично обработено месо от междинни гостоприемници, съдържащо тъканни ларви (пилета, свине, агнета, телета и др.). Ембрионирани яйца на Toxocara spp. са изолирани от козината на кучетата, което доказва, че рисков фактор може да е и прекият контакт с крайните гостоприемници. Под действието на стомашните секрети ларвите се освобождават от яйцата, пенетрират активно тънкочревната лигавица и чрез кръвообращението достигат вътрешните органи - черен дроб, бял дроб, панкреас, сърце, бъбреци, мускули, ЦНС, очи и др. В човека токсокарите не достигат полова зрялост и той не може да бъде източник на предаване на паразитозата.
-Добрата хигиена гарантира ли ни предпазване?
-Стриктната лична хигиена и щателното измиване на плодовете и зеленчуците, особено тези, които са замърсени с почва (зеленолистни зеленчуци - салати, марули и др., зелен лук, зелен чесън, подправки - магданоз, копър, джоджен и др., нискостеблени плодове (ягоди и др.)) са предпоставка за предпазване от заразяване с инвазивоспособни елементи на тези паразити. Ето защо е от изключително голямо значение ранното приучване на малките деца към хигиенни навици.
-Кои фактори благоприятстват разпространението на токсокарозата?
-Разпространението на токсокарозата най-вече зависи от замърсеността на околната среда с екскрементите на домашните и безстопанствените кучета и котки. В България повишеният риск от опаразитяване на населението с токсокари се определя от неконтролируемото разпространение на кучешката и котешката популации, особено на безстопанствените животни, като проблемът не се редуцира, а безпрепятствено продължава съществуването си с всички последствия от това. Яйца на Toxocara spp. са открити при изследване на околната среда в различни градове на страната, което показва съществуващата реална възможност за опаразитяване.
-Защо педиатрите трябва да бъдат особено внимателни за токсокарозата и какво е значението на ранното й откриване?
-Най-рисковата група за тази паразитоза са малките деца, поради любимата им игра с пясък и пръст, както и заради неизградените им хигиенни навици. При проява на множество симптоми, като повишена температура, хепатоспленомегалия, коремна болка, повръщане, диария, респираторни проблеми, бронхоспазъм, анорексия, астения, повишена раздразнителност, увеличени лимфни възли, уртикария, на фона на желязо-дефицитна анемия и/или персистираща еозинофилия, е необходимо общопрактикуващите лекари, педиатрите и останалите медицински специалисти да поставят токсокарозата в диференциално-диагностичните си планове. Това ще осигури ранното и навременно етиологично лечение, защото на по-късен етап, при продължаващата миграция на ларвите в организма, е възможно да настъпят необратими последици при засягането на централната нервна система (ЦНС) и очния анализатор.
-Кога децата са изложени на по-висок риск от заразяване?
-При игра в пясъчници, паркове, детски площадки и други места, замърсени с животински екскременти. Близкият контакт в детската възраст с кучета и котки, особено с новородените и малки животни, е един от основните рискови фактори. Завишен риск в ранната детска и предучилищна възраст съществува при наличието на вредни навици и патологични симптоми, като онихофагия (гризане на нокти) и геофагия (поглъщане на пръст, пясък). Други рискови фактори са ниският социално-икономически статус, ниското ниво на образование на децата и техните родители, липсата на адекватни санитарни условия и консумирането на сурово или недостатъчно термично обработено месо и карантия (черен дроб).
-Възрастните боледуват ли от токсокароза?
-Възрастните са изложени на същите рискови фактори и серопозитивните за токсокароза лица над 18 години най-често са с дългогодишна анамнеза за локално проявена (кожа, бял дроб) или системна алергия, периодично обостряща се от възобновяването на миграцията на паразитните ларви в човешкия организъм.
-Какви органи и системи в човешкото тяло може да засегне заболяването и има ли специфични проявления?
-Клиничните симптоми на токсокарозата са изключително разнообразни. При засягане на паренхимни органи (бял дроб, черен дроб, сърце, бъбреци, сърце, мускули и др. ) се развива висцерална токсокароза (Visceral Larva Migrans), която най-често се проявява с повишена температура, хепатоспленомегалия (увеличени черен дроб и слезка), коремна болка, повръщане, диария, респираторни симптоми (рецидивиращи ринити, синуити, бронхити), бронхоспазъм, анорексия (загуба на апетит), астения или повишена раздразнителност, увеличени лимфни възли, уртикария, желязо-дефицитна анемия, персистираща еозинофилия, разнообразни локални и/или системни алергии и др. Типичните пациенти, суспектни за висцерална токсокароза са деца на възраст между 2 и 7 години с анамнестични данни за геофагия (поглъщане на пясък, пръст, почва) или контакт с малки кученца. Тъй като обикновено се дължи на висока степен на опаразитяване или повтарящи се реинфекци, състоянието може да персистира седмици, месеци, години. Важно е да се отбележе, че при децата е доказана етиологичната връзка между бронхиалната астма и токсокарозата.
Невротоксокарозата (Neurotoxocarosis) възниква при навлизането на токсокарните ларви в главния и гръбначния мозък, което причинява менингити, енцефалити, миелити, церебрални васкулити и др. Пациентите са с голямо разнообразие от клинични прояви, които варират от главоболие, треска, фотофобия, слабост, объркване, уморяемост, зрителни увреждания до епилептични гърчове, невропсихологични смущения, деменция и депресия, сензорни смущения, намалена дългосрочна и краткосрочна памет, когнитивни и поведенчески разстройства.
Очната токсокароза (Ocular Larva Migrans) обикновено се среща при по-големи деца (средна възраст около 8 години), като в болшинството от случаите се касае за миграцията само на една ларва в едното око. Протичането е безболезнено и първоначално заболяването може да бъде асимптомно. Клиничните прояви включват множество разнообразни симптоми - увреждане на зрението, страбизъм, левкокория, засягане на ретината (предимно в задния полюс) и стъкловидното тяло, катаракта, ендофталмит, папилит и увеит.
-Какво представлява „скритата токсокароза”?
-Терминът „скрита токсокароза“ включва широк спектър от леки и неспецифични оплаквания като треска, анорексия, гадене, главоболие, коремни болки, нарушен сън и поведенчески смущения, фарингит, кашлица, хрипове, болки в крайниците, цервикален лимфаденит. В голям процент от случаите на заразени възрастни заболяването протича безсимптомно и може да бъде регистрирано единствено чрез серологичните методи за дигностика на токсокароза.
-Кои са изследванията за токсокароза, които се извършват в лаборатория „ЛИНА”?
-Диагностиката на токсокарозата се основава на специфичните паразитологични серологични методи за идентификация на синтезираните срещу токсокарните ларви антитела. Ензимносвързаният имуносорбентен тест (ELISA) за откриване на специфични IgG антитела срещу Toxocara е най-широко използваният лабораторен тест, но тъй като в немалък процент от случаите е възможна кръстосана реактивност, положителният резултат, получен на базата на ELISA, следва да бъде потвърден чрез по-високо специфичен метод - Western Blot, който е въведен като потвърдителен тест за диагностика на токсокароза единствено и само в СМДЛ “ЛИНА” за цяла Източна България.
