Коронавирусът, слънцето и чистият въздух: Какво можем да научим от пандемията с Испанския грип през 1918 г.

Редица научни изследвания доказват, че свежият въздух на открито действа като дезинфектант. На снимката: Заразени от Инфлуенцата се лекуват на слънце в Бостън

Ключови думи: коронавирус, испански грип, сравнение, лечение на открито, свеж въздух, дезинфектант, слънчева светлина

Когато нова заразна болест като SARS и SARS-CoV-2 се появи на планетата, е неизбежно да започне състезание за намирането на ефективна ваксина. По време на настоящата криза правителствата по света препоръчаха и на места наложиха карантинни мерки - хората да се изолират и да не излизат, да носят маски и да спазват редица правила. Същото е въведено и през 1918 г. по време на Испанския грип. Резултатите обаче били смесени, пише medium.com.

В същото време обаче записите от преди 100 години припомнят една сякаш забравена в наши дни техника – пациентите да се лекуват на открито. Медиците тогава открили, че тежкоболните, които са третирани навън – в комбинация между свеж въздух и слънчева светлина – озрравявали много по-бързо от тези, лекувани в болници. И за това всъщност има научна подкрепа [1]. Изследванията показали, че въздухът навън е натурален дезинфектант, той убива вирусите и останалите микроорганизми, а в същото време ултравиолетовите лъчи на слънцето довършват започнатото.

Лечениие на открито през 1918 г.

По време на великата пандемия от 1918 г. две от най-засегнатите места са били военните лагери и кораби, превозващи войници. Пренаселеността на тези закрити помещения, както и липсата на добра вентилация излагала военните на много по-голям риск. Както и със сегашната ситуация с COVID-19, жертвите на Испанския грип не умирали директно от инфлуенцата, а от свързани усложнения, като пневмония.

Учените и докторите забелязали, че по-голямата част от хората, които били в тежко състояние, са тези, които са били в затворени помещения с лоша вентилация. Затова направили единственото логично в този период от човешката история – започнали да ги извеждат навън, на открито. В тези години терапията извън болнични помещения всъщност е била много популярна и била използвана масово на Западния фронт. Резултатите били поразителни за медиците на първата линия – те наблюдавали как пациентите, поразени от Испанския грип, оздравявали много по-бързо навън, отколкото в болници. Според едно проучване този режим на лечение намалил процента на жертвите в тежко състояние от 40 до 13% в рамките на седмици [2].

Свежият въздух като дезинфектант

Пациентите, третирани навън, били изложени на по-малък риск да се заразят и с други инфекциозни микроорганизми, които са налични в обикновените болнични помещения. През 1960 г. учени от Министерството на отбраната на САЩ доказаха, че свежият въздух навън действа като натурален дезинфектант [3]. Нещо в неговата консистенция  - наречено тогава „Факторът отворено помещение” – е изключително вредно за бактериите, които се пренасят по въздух, както и за вируса на инфлуенцата. Те не успели да открият какво точно представлява този фактор, но открили, че е полезен в лечението както през деня, така и през нощта. 

Проучването открило, че тези полезни свойства на въздуха на отворени места можели да се запазят и на закрито – ако чрез вентилацията в дадена стая въздухът циркулира достатъчно бързо.

Връзката между слънчевата светлина и инфекцията на Инфлуенца вируса

Излагането на болни пациенти на слънчева светлина може би е изиграло сериозна положителна роля в лечението им през 1918 г., тъй като ултравиолетовите лъчи „деактивират” вируса [4]. Също така тя убива и различни бактерии, които причиняват белодробни инфекции в болниците. Нещо повече – слънчевата светлина не само дезинфектира чрез ултравиолетовото лъчение, но и помага значително в синтеза на витамин Д. Това не е открито официално до 1920 г., но тогава е станало ясно, че ниските нива на този витамин Д водят до по-голям риск от респираторни инфекции.

Маските за лице, коронавируса и грипа

Маските за лице и задължителното им носена на публични места все още е спорна дискусия. Историята с тяхното носене датира отпреди 100 години, по време на Испанския грип, като тогава тази практика е била препоръчана като мярка в предпазването на зараза. И докато те са донякъде ефективни, проблемът е, че те не прикриват напълно лицето и така не са перфектни за предпазване от инфекции, предаващи се по въздушно-капков път. Разликата е, че те са били използвани от медицински персонал и са се ползвали не по-дълго от два часа преди да бъдат сменени. Проучвания от последните няколко десетилетия пък показват, че продължителното носене на маска може да предизвика редица инфекции на горните дихателни пътища, тъй като издишания в предпазното средство въздух създава влажна среда, която е „райски кът” за размножаването на редица опасни бактерии, с които човек се среща ежедневно.

Препратки:

[1] Hobday RA and Cason JW. The open-air treatment of pandemic influenza. Am J Public Health 2009;99 Suppl 2:S236–42. doi:10.2105/AJPH.2008.134627.
[2] Anon. Weapons against influenza. Am J Public Health 1918 Oct;8(10):787–8. doi: 10.2105/ajph.8.10.787.
[3] May KP, Druett HA. A micro-thread technique for studying the viability of microbes in a simulated airborne state. J Gen Micro-biol 1968;51:353e66. Doi: 10.1099/00221287–51–3–353.
[4] Schuit M, Gardner S, Wood S et al. The influence of simulated sunlight on the inactivation of influenza virus in aerosols. J Infect Dis 2020 Jan 14;221(3):372–378. doi: 10.1093/infdis/jiz582.

Превод: Георги РУСЧЕВ