Най-трудният въпрос е кога може да започне летният сезон тази година

Дай Боже БЦЖ ваксината да е фактор за броя смъртни случаи и заразени, ако е така, ние ще имаме огромно предимство, каза главният държавен здравен инспектор на България пред Флагман.БГ

Ключови думи: бургас, ангел кунчев, коронавирус, мерки, извънредно положение, зараза, интервю, флагман

Доц. Д-р Ангел Кунчев е главният държавен здравен инспектор към Министерството на здравеопазването на България. Завършил е Висшия медицински институт в Пловдив със специалност медицина. Започва работа като епидемиолог в РЗИ-Хасково и през 2000 г. се прехвърля в София. От 2008 г. - директор на отдел "Надзор на заразните болести", Министерство на здравеопазването, а на сегашната си важна длъжност е от 2011 г. Към момента той е ключова фигура в Националния оперативен щаб за борбата с коронавируса и неговата експертиза играе важна роля за взимането на решения от НОЩ. Флагман.БГ разговаря с него днес, за да даде светлина върху някои от важните въпроси, които мнозина българи си задават – особено след като днес бе обявено леко разхлабване на мерките за безопасност.

-Доц. д-р Кунчев, има един въпрос, който касае изключително голяма част от българския бизнес, особено по морето. Какво се случва с летния сезон, можем ли да направим прогноза кога и как би стартирал той?

-Това е най-трудното. Първо трябва да преценим дали и кога ще се стигне до някакъв пик, ако искате и плато го наречете. Второ трябва да знаем до кога ще продължи всичко това. И двете са свързани с много променливи, които правят почти невъзможно изготвянето на каквато и да е прогноза. Основното всъщност е, че вирусът е нов и все още има много неизвестни. До голяма степен се изясни, че той е прескочил от диви животни към човека, но така и до момента не знаем кой е естествения му резервоар – дали са прилепи, панголини или някакви други представители на фауната, това все още не е ясно. Допълнително има доста други неясноти. За момента знаем, че начинът му на предаване е по въздушно-капков път, но може и тук да се поспори, тъй като е по-скоро точно капков, защото замърсява повърхности. 

Като нов вирус, с който досега не сме се срещали, не знаем до колко му влияят климатичните условия. Той все пак е част от голямата група на респираторни заболявания, които си имат „любими” сезони за разпространение и ги спазват доста точно. Всички знаем, че като се започне от декември и най-вече януари, февруари, заболеваемостта от грип и другите респираторни инфекции е най-голяма. После обаче, при сезонните вируси, при вдигането на температурата и при изсушаване на въздуха, тези условия не са благоприятни за тяхното развитие и въпросните вируси почти изчезват за летния сезон, заменени с другите типове инфекции, каквито са ентеровирусите. Най-нормалното е да очакваме и този вирус да се държи по този начин, проблемът обаче е, че към момента нямаме гаранция за това. 

-Все пак SARS-CoV-2 е от типа коронавируси, би следвало да следва донякъде пътя на останалите от семейството?

-Така е, но те са генерално казано от групата на респираторните вируси. Има други 4 типа коронавируси, за които знаем, че са причинители на леки респираторни заболявания, даже отпреди сегашната пандемия в Националния център за заразни и паразитни болести имахме възможност да доказваме тяхното присъствие в проби от секрет и сме ги залавяли. Този обаче е по-различен. Той идва от животинския свят и засега е очевидно, че не познаваме достатъчно добре механизмът, по който реагира имунната система на него. Получава отвреме навреме много странни съобщения, идващи от различни места по света – САЩ, Хонг Конг, Китай и т.н. – че заболяването не се развива точно според очакванията на вирусолозите. Много често имунитетът, който се получава след бреболедуване не е достатъчно силен, не се намират антитела в необходимите нива... Засега това са отделни съобщения, но чак когато се натрупа достатъчно опит, наистина ще стане ясно дали това ще влияе на контрола върху епидемията. От тази гледна точка и всякакви прогнози за летния сезон са изключително трудни и не са нищо повече от спекулации.

-Нека се върнем назад във времето в България – на 8 март бяха обявени първите положителни проби на заболели у нас. По пример на Китай и други държави в света, направен ли е анализ на инфектираните – взимани ли са интервюта с първите заболели, за да се установи как вирусът е достигнал до тях.

-Да, разбира се. При епидемиологичните проучвания ние се стараем всеки път да търсим връзката на това кой от кого се е заразил и на кого го е предал. Това е особено лесно когато случаите са малко. Не винги обаче е възможно да се проследи точният път на вируса. В България имаше 2-3 вълни на различен внос на вируса, които са много типични. Едната част бяха хора, които са карали ски в Австрия, Швейцария и Северна Италия, където там очевидно е било място, където активно се е разпространявал вируса. Една от теориите за това е, че от преохлаждането на лигавицата, изложена на студено, тя става по-чувствителна и по-податлива. Там и контактите са по-интензивни. Не знам, кое е вярно, но истината е, че тези места станаха много активен развъдник на инфекцията. 

Другата част от първите заразени бяха хора, които са посещавали масово Северна Италия, основно Ломбардия. Там работят много българи и при завръщането им тук, наблюдавахме значителен внос на причинители на вируса от тях.

-Първият случай в България, доколкото си спомням, бе възрастна, болнолежаща, трудноподвижна  жена. Установи ли се в крайна сметка пътя на заразата при нея?

-Не. Първите случаи в Габрово и Плевен бяха доста странни. Те бяха свързани с хора, които не са типични и профилът им никак не съвпада с този на очакваните заразени. Тези първите случаи след 8 март бяха наистина много странни и е трудно да се каже как вирусът е попаднал там...

-Това не би ли водило до две заключения: Първо – на мястото, където е намерен първия случай, да се  оформи „гнездо” на заразата. Второ, това не означава ли, че заразата не е изцяло пренесена от чужбина, след като при първите случаи не са установени контактни на болните лица, които да отговарят на профила?

-Със сигурност е внесена от чужбина, защото тя все от някъде трябва да дойде. В самото начало дори много внимавахме да не я внесем от Ухан, Китай, но така или иначе тогава успявахме да го предотвратим. Но след това така или иначе влезе у нас от нормалните врати – студенти, работещи, завръщащи се и туристи, посетили спортни прояви извън страната. И в Испания, и в Италия именно тези спортни прояви изиграха сериозна роля в разпространението. 

Относно пренасянето – нормално е да считаме, че ако на дадено място има един случай, то ще има и повече и може да се превърне в огнище. И в повечето случаи е така, но имаме и случаи на заразени от SARS-CoV-2, които въпреки че са контактували с хора, изглежда или имат по-малки количества от вируса в себе си и си остават единични случаи. Самият индекс на разпространението на този нов коронавирус не е много висок. В началото германците го изчисляваха да е 1:3 – 1 болен заразява 3-ма нови. Но впоследствие този индекс спадна до 1-1.5. Сравнено с други заболявания – да речем морбили – един човек там заразява средо 12-15 други. 

-Преди броени дни бе публикувано проучване от университета в Станфърд, САЩ, според което смъртността от вируса е между 0.1 и 0.2% в контраст на първоначалните твърдения за 3-10%. Щабът запознат ли е с изводите на колегите си от САЩ?

-Аз не бих казал все още, че смъртността е 0.1-0.2%. За да има сигурност в данните, трябва да има еднаквост в критериите за това кой е положителен и кой е със сигурна диагноза за смърт, причинена от COVID-19. Там може да се играе малко със цифрите. Така или иначе обаче, ако имаме достатъчно широко тестване, можем да „изрисуваме” ясната картина. Смъртността в  световен мащаб се движеше от 1 до 2-3% в Китай и доста по-висока в Италия, Испания и Белгия. Но зависи много и какъв контингет се обхваща. Ако заразата се развива в старчески дом, където всички са на преклонна възраст с придружаващи заболявания, е естествено смъртността да скочи много. 

-Има ли наистина зависимост от възрастта? Кой е по-застрашен в случая?

-Определено има зависимост и тя се потвърди почти изцяло. Не е тайна, че като правим изследвания установяваме положителни резултати в по-млади, но думата „заразяване” не значи „заболяване”. Има се предвид, че даден човек е носител на вируса. Така че при децата почти няма такива, които са с клиника, а да не говорим, че при тях почти няма смъртност, с много малки изключения в някои страни в Европа. Рисковата група остават хората над 60-65 години и то тези от тях, които са с хронични заболявания. Средната възраст на починалите в България към момента 56 души е 66 години. 

-На брифинга тази сутрин, ген.майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски говореше за „втори пик”. Как така България се озова във „втория пик” на заразата без дори да разберем, че сме преминали официално и през първия?

-Аз не го приемам това за втори пик. Генералът показа едно леко завишаване в началото на април, което зависи от много показатели. Дали човек е попаднал на място, където има по-голяма концентрация на заразени, дали са направени повече изследвания и от там се вдига бройката – променливите са много. Аз бих казал даже, че на дневната заболеваемост не трябва да се обръща особено внимание, тъй като тогава работят много фактори и може да се достигне до заблуди. По-правилно е да се работи на седмици. А там данните показват, че макар и бавно, се движим нагоре и не мисля, че сме достигнали до някакво върхово ниво все още. Идеята е да не го и стигаме, защото така или иначе не можем да предотвратим напълно разпространението. Целим обаче да нямаме много високи стойности в кратък период и броят на новозаразените да е в приемливи цифри, спрямо другите страни.

-В последната седмица действително се наблюдава завишение на случаите. Но това дължи ли се поне донякъде на завишения брой тестове, които се извършват на ден?

-Разбира се, че и това е един от факторите. Колкото повече изследваме, толкова повече хора хващаме с положителни проби. Затова аз казвам, че бройката на заразените не е най-точният показател. Броят на смъртните случаи носи много повече информация, защото те нито могат да се скрият, нито някой иска да ги скрие, а няма и как да бъдат пропуснати. Така или иначе хората в България рядко си умират по къщите – по-голямата част от тях са в лечебни заведения, където правят изследвания. Когато се докаже, че даден пациент е носител на коронавирус, за нас е без значение, че той има други съпътстващи хронични заболявания – водещото е, че SARS-CoV-2 е довел до тяхното обостряне.

-Днес отвориха частично парковете в България. Има ли резон според Вас в Шведския модел, особено след като се вижда по официалните статистики, че там кривата е по-полегата от Италия, Испания и други държави, където въпреки драконовски мерки експоненциалният ръст продължи дълго след това?

-Зависи кое ще приемем за отправна точка. Швеция, сравнена с Италия и Испания, определено е много по-добре. Но тъй като заболяването зависи от много социални фактори, е най-добре да се сравняват близки по култура и манталитет народи. Затова и когато говорим за България за каквото и да е, включително коронавирус, аз не обичам да я сравнявам с Германия, Франция или Великобритания, а по-скоро с близките ни, балкански страни – просто нравът и разбирането за живота ни са почти еднакви. По същия начин, като говорим за Швеция и я сравним с близките й страни – Дания, Норвегия, Финландия – там заболеваемостта и смъртността са много по-високи. 

-В последните дни се заговори за това, че има зависимост между броя случаи и съответнос смъртност с това дали дадена държава е имплементирала задължителното ваксиниране срещу туберкулоза – БЦЖ. Има ли резон в такива твърдения?

-Дай Боже да има! Защото ако е така, от тази гледна точка ние ще имаме много голямо предимство. Тук много отдавна и много плътно се прилага тази ваксина, включително и реимунизации. Сега, въпреки че леко сме намалили инициативата да ваксинираме задължително, продължаваме да сме на първо място в Европа в това отношение. Всъщност Европа де-факто е разделена на две – Източна, където тази имунизация бе задължителна по соца, и Западна, където изобщо не се е правила никога. 

Проблемът с въпроса дали има резон в такива твърденя е времето. За да може да се направи обоснован извод, че между заболеваемостта и БЦЖ ваксината има причинно-следствена връзка, трябва да се изследват много други фактори и доста по-голям брой хора. Намираме разлики... Ако погледнете например Испания и Португалия, ще видите, че Португалия е доста по-пощадена и с доста по-ниска заболеваемост и смъртност. 

-Там обаче БЦЖ ваксината е била въведена за определен период от време в края на миналия век...

-Нямам сигурни данни. Там пък обаче информацията, дори да е така, не се връва с това, което става в Източна Европа. Дано да е така, но на този етап не можем да го твърдим със сигурност. 

-Днес, както казахме, започна отхлабването на мерките в парковете. Обмисля ли се възможността поетапно да се премахват определни мерки, но те все пак да останат в сила за хората, които са най-застрашени от коронавируса? Все пак икономиката в един или друг момент трябва да се рестартира.

-Това е логично и ако епидемията продължи твърде дълго, именно това е най-очаквания ход. Но този тип мерки са много трудни за прилагане и много трудни за контролиране. Хипотезата за разслояване на обществото е много смислена, но си задайте следния въпрос: Как едно семейство, живеещо в едностаен апартамент с 3 поколения, ще спазва подобни мерки? Но определено има логика. Като цяло идеята ни е да пазим възрастните, защото така или иначе е ясно, че те са най-застрашените. Опитваме да го направим така, че да не съсипем цели отрасли в икономиката, защото тогава пък ситуацията ще стане много по-сложна. Изключително трудни са решенията пред Щаба. 

-Да разсеем и една конспирация. Много хора мислят, че причината за вируса се крие в 5G мрежата. Какво бихте казали по темата?

-Не виждам начин, по който би могло двете неща да са свързани – нито като произход, нито като разпространение. Няма и зависимост между това къде е разпространена тази нова технология и къде са сериозните епицентрове на заразата в световен мащаб. Няма как, според мен, вирус да се влияе от електромагнитно поле. Стойностите, в които в момента мрежата работи, са толкова ниски, че няма как да влияят на здравето. Но пък не съм и привърженик на безкрайните оптимисти, които твърдят, че няма никаква опасност, че всичко „е точно”. Може и да няма, но трябва да направим проучванията, а не предварително да заключаваме, че тази нова технология не може да има вреден ефект върху здравословното състояние на хората.