Много ми е мъчно, не можем да изпратим Пейо Пантелеев, както заслужава

21-годишният Георги Милтиядов каза за поета: Той бе мой баща, брат и учител

Ключови думи: Георги Милтиядов, диригент, Пейо Пантелеев, почина, флагман

Тема в развитие

Бургас плаче за неповторимия Пейо Пантелеев - той живя и твори тихо, снощи така си отиде Галя Ичеренска: Стиховете на Пейо Пантелеев ще живеят и в песните ни Стефан Диомов: С голяма болка приех новината за Пейчо, той бе свободолюбиво непораснало дете!

Много ми е мъчно, не можем да изпратим Пейо Пантелеев, както заслужава Рак, придружен от инсулт, убил Aдмирала на бургаската поезия Пейо Пантелеев Тъжна новина: Почина големият бургаски поет Пейо Пантелеев

виж още

скрий

- Г-н Милтиядов, съжаляваме за тежката загуба, бяхте толкова загрижен за Пейо Пантелеев. От колко време го познавате?

- Пейо Пантелеев го познавам лично от 6 години. Господ ми даде възможността  да бъда до него през последните му години и да създадем много красота заедно, но най-вече - едно истинско приятелство. И мога да потвърдя, че въпреки разликата във възрастта ни, няма разлика в това, което душите искат да изживеят, душата не остарява. Ние бяхме като едно цяло.

- Коя беше първата песен, която записахте заедно?

- Първата песен се казва „Звезден прах и луна”, която беше сред финалистите на първия конкурс за написване на популярна песен за „Лирата на Орфей”. И между другото това беше първият конкурс, на който аз участвах със собствено произведение.

- На колко години бяхте?

- Беше 2015 година, значи на 16 години, бях ученик в музикалното училище на Бургас.

Тъжна новина: Почина големият бургаски поет Пейо Пантелеев

- Разбрахме, че до последния момент сте били с Пейо Пантелеев. Бихте ли споделили какво се случи на финала с него?

- Пейо Пантелеев почина снощи, на 20 април 2020 година, втория ден от прекрасните Великденски празници, около 20:30 - 21 часа. В петък се видяхме за последно. Заради извънредните мерки нямаше как да го посещавам всеки ден в онкоболницата, където го настанихме в четвъртък.  Ако имах тази възможност, щях да ходя всеки ден при него, разбира се.

- Как се чувстваше той в петък?

- Пейо беше получил инсулт на 6 април и бе настанен в УМБАЛ-Бургас. Беше абсолютно контактен, дори мога да кажа, че когато ме видя, той се разплака и ми каза, че му е тъжно, че се измъчва. Давах му кураж: „Пейо, трябва да имаш надежда, защото останаха много наши ненаписани песни". Точно по това време аз му бях телефонирал, че имам 3 готови песни и той ми отвърна: Когато си готов, ела! Това са почти завършени мелодии, на които трябва да се донаправи текстът. Ние винаги правехме заедно песните. Сядали сме на пианото, открадвали сме часове наред от времето, за да бъдем сами, за да говорим, за да обсъждаме...

- Излиза, че заедно пишете текст, музика, аранжирате, всичко правите заедно?

- Може да се каже така. Той ми беше освен много добър приятел, още и баща, брат, учител, учител в живота.

Рак, придружен от инсулт, убил Aдмирала на бургаската поезия Пейо Пантелеев

- С какво ще го запомните? Кое беше най-характерното в него като личност?

- Ще запомня големите му красиви очи, загадъчни очи, които до последно ме гледаха. Другото , което беше характерно за Пейо Пантелеев, е, че обичаше зеления път, каквото и да значи това, както и зеления бургаски фар.

- Защо зелен бургаски фар? Какво е това "зелен път"?

- Не мога да Ви обясня. Няма как да ме разберете. Той знаеше дълбоко в себе си, че зеленото е свято, истинско. Той се опияняваше от цвета на тревата през пролетта.  Тук искам да вметна, че с мои колеги и приятели - Маргарита Хранова, Тони Димитрова, Руслан Мъйнов, Пени Ставрева, всички от вокален ансамбъл „Фортисимо” бяхме готови да подготвим видео, с което да призовем хората да бъдат спокойни, че може би скоро ще се срещнем отново и ще застанем пак на кея, защото там ни чака фар зелен.

- Ще имате ли сили след кончината му да осъществите този проект?

- Искам в негова памет възможно най-скоро идеята да стигне до всички негови почитатели и до онези, които го обичат, защото това е наистина хубава песен.

- Снощи разбрахме, че той се е борел със злокачествено заболяване, откога бе диагностициран?

- От около година и половина.

- Затова ли ускорихте тържеството за юбилея му, който трябваше да е на 6 май?

- Да. Той беше диагностициран последните месеци и с "Паркинсон",  който бързо започна да напредва и имаше опасност да се обездвижи. До последно обаче пръстите му можеха да държат химикал и да пише спокойно по листа. Той пишеше, а аз бях на пианото. Последната песен, която написахме, беше създадена за конкурса „Сладкопойна чучулига” и се казва „Децата на света”. Тя беше включена в нашия първи самостоятелен албум. Не само концерта на 6 февруари избързах да направя преди рождения му ден. Избързах и с албума, за да покажа на хората какво сме направили двамата - общо 17 песни. В него участват най-известните български изпълнители – Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Тони Димитрова, Пени Ставрева, Силвия Кацарова, Руслан Мъйнов, вокален ансамбъл „Фортисимо”, детски хор „Милка Стоева”, вокална формация „Морски песъчинки”.

- Каква ще е организацията по погребението?

- Вижте в момента се случва това, че един 21-годишен младеж се сблъсква със смъртта на свой близък приятел и трябва да бъде опора на семейството му –  на съпругата му Виолета Пантелеева и двете му дъщери – Светлина и Ана.Трябва да прибера тялото от онкоболницата. След малко трябва да вляза в администрацията, за да получа смъртния акт. Много ми е мъчно, че няма да можем да го изпратим, както той заслужава, заради извънредните мерки. Но ще преценим какво да направим – само допустимия тесен кръг от най-близки роднини или да изчакаме да свърши кризата, за да организираме по-голямо поклонение. 

*Кадрите са от спектакъла "Музиката продължава..." от 6 февруари 2020г.