Антикризисният план за спасяването на сезон 2020

Слънчев бряг едва ли ще изглежда точно по този начин през настоящия сезон, но надеждите са за сравнително добро лято

Ключови думи: Сезон 2020, Николина ангелкова, Диана Колчева, Румен Драганов, новини, лято 2020

Надежди за късен летен сезон и държавни стимули, които да подтикнат българите да пътуват към родното Черноморие за по-евтина почивка. Това най-общо е концепцията на антикризисния план, по който работят Министерството на туризма и браншът за спасяване на летен сезон 2020. 

Хотелиерите в Слънчев бряг настояват 15-те млн. лв. за външна реклама на България, която трябваше да се реализира от бранша, да се пренасочат за стимули за безплатна почивка на българите, които сега са на първа линия в битката с пандемията, за възрастни хора и частично поемане на средствата за отпуските на държавните чиновници. Друга част от бранша настоява за отпадане на визите за руснаци и стимули за авиокомпаниите, опериращи на български летища. Министерството е готово да се откаже държавата да получава концесионни такси за ползването на плажовете, но в замяна концесионерите да не събират пари за ползването на шезлонги и чадъри от летовниците.

Кога ще започне сезонът?

Всички сметки в крайна сметка зависят от това кога ще започне сезонът. Най-оптимистичен е Румен Драганов от Института за анализи и прогнози в туризма, който смята, че българският туризъм ще бъде “размразен” на 14-ата седмица от въвеждането на извънредното положение в България, или някъде към 20 юни. “Китайците на 14-ата седмица отвориха техните хотели. Нормално е това да се случи и у нас”, мотивира се Драганов. 

През седмицата министърът на туризма Николина Ангелкова заяви, че се готви за късен летен сезон – юли, август. Представители на бранша, присъствали на онлайн дискусии с министъра, обаче твърдят, че министерството работи според анализа на БАН, огласен на 13 април, според който най-вероятният вариант за развитието на пандемията Covid-19 в България е с пик в края на юни – средата на юли и  с постепенна отмяна на мерките след това.

Късно лято с възможности за туризъм през август и септември очаква и Димитър Попов от Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА), водещ представител за скандинавския пазар. По негово наблюдение именно през тези месеци може да се наблюдава интерес на датски туристи към Черно море, като преди това е затихнал страхът от заболяването. 

Според Диана Колчева, председател на сдружение “Клуб на хотелиера” в Несебър, браншът е готов за две седмици да подготви базите и да наеме необходимите работници, стига да има предварителна информация. Друг представител на бранша посочи, че в момента масова практика е хотелиери да предлагат ранни записвания за късна лятна почивка за края на август и началото на септември с отстъпка от 20%, ако се заплати до края на май. Оферта за семейство с едно дете заедно със закуските и вечерите за 7 дни излиза 650 лева. Подобни промоции, но с отстъпка до 15 на сто, предходни години се правеха за плащания до края на април.

Обратно в България

Екипът на Министерството на туризма работи по идеята държавата да не събира това лято такси от концесионерите, но в замяна на това те да предоставят чадърите и шезлонгите безплатно на летовниците. Ведомството на Ангелкова се надява това да стимулира повече българи да изберат Черноморието заради по-евтината почивка. Приходите за концесионерите, за да поддържат плажните ивици, се очаква да идват от плажните заведения, водните атракции и продавачите на сладолед, фреш, плодове и зеленчуци. 

“Това е добра мярка. Истината е, че по принцип таксата за шезлонг и чадър е много висока. На юг от Бургас, в Черноморец, Созопол, комплектът е 24 лева, колкото струва нощувката в една двойна стая там. Е, кой ще даде тези средства за чадър и шезлонг”, сравнява Диана Колчева. “Всички тези средства, които стигнат до хотела, ресторанта, те ще се върнат обратно в държавата под формата на данъци, но преди това ще се задвижи българската икономика, ще се предотвратят редица фалити в туризма”, мотивира се тя. 

Идеята се подкрепя и от Румен Драганов, който също вижда възможност мярката да увеличи интереса, а оттам и потреблението. Димитър Попов от АБТТА обаче е скептичен: “Основният проблем на българския туризъм е, че неговата леглова база е с пъти по-голяма от капацитета на плажовете в резултат на презастрояването. Ами тогава да намалят зоната с чадърите, за да има повече място за плажуващите”.

Веселин Налбантов: Слънчев бряг не е само дискотеки и купони, йонизацията на въздуха е подходяща за балнеодиспансер

Туристическото министерство работи и по дигитално приложение, което да позволява на летовниците да проверяват къде има свободни чадъри и шезлонги, цените им, както и хигиенните условия. Целта е в условия на тлееща зараза – всички експерти смятат, че новият коронавирус няма да изчезне окончателно с топлото време и ще продължи да циркулира – чрез приложението да се обменят и отзиви на потребители, те да се ориентират дали има необходимото отстояние от чадър до чадър, ако все още то се изисква като мярка. 

От над 70 000 регистрирани безработни от началото на кризата 23,7% от тях са в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство", посочи преди дни Ангелкова. 

Предложение на бранша за стимулиране на почивките по Черноморието е отпуснатите за първи път през тази година 15 млн. лв. за реклама на България на пазарите в Германия, Великобритания, Русия и страните от Вишеградската четворка да се пренасочат за стимули за вътрешния туризъм. От Клуба на хотелиера в Несебър предлагат част от тези средства да бъдат раздадени под формата на ваучери за специалистите, които в момента се борят на “първа линия” с вируса – медици, полицаи, жандармерия.

“Предлагаме подобни безплатни ваучери да има и за най-уязвимите в момента, българските пенсионери”, казва Диана Колчева. Сред другите предложения на бранша е от схемата да се възползват и държавната администрация и индустриите, които не са спирали да работят, и съответно служителите им имат отпуск, който да ползват. Идеята за тях е държавата да поема настаняването за 4 дни от 7-дневна почивка например. 

“Средства за такива ваучери могат да се използват и от непохарчени пера от бюджета на Министерството на туризма, които бяха предвидени за участие в туристически борси по света и изложения. Т.е. от спестени пари за щандове, командировъчни, самолетни билети, нощувки и изхранване на командированите чиновници”, дава пример Колчева.

От Националния борд по туризма настояват да отпаднат визите за руските туристи, които посещават България. Диана Колчева и Румен Драганов подкрепят идеята и я надграждат – визите да се издават директно на летищата, при кацането на самолета с туристите. “И Турция, и Русия са много важни пазари за България. В Турция няма казина – ако визите се слагат на българските летища, знаете ли колко богати турци, запалени по хазарта, ще дойдат във Варна и в Бургас и ще изхарчат много пари”, смята Колчева.

Друга мярка, за която настоява Националният борд по туризма, са стимули за авиокомпаниите, които летят до България, чрез намаляване на летищните такси.

Карантина 5 звезди

Хотелиерите настояват държавата да изработи механизъм за компенсации за хотелите, ако в тях се идентифицира турист с Covid-19 и всички в хотела бъдат поставени под карантина и хотелът да загуби средства. Министерството на туризма проучва възможността дали подобни компенсации могат да се финансират с неусвоени средства по европрограми. Според Румен Драганов в такава ситуация трябва да се приложи подходът на Норвегия – ако бъде установен болен, той си стои в стаята, храната му се носи там, но не се налага карантина на останалите туристи

Източник: Списание Икономист