Правосъдният министър призна за нарушени човешки права заради извънредното положение
Според него би могло да има негативна реакция от страна на Европейската комисия заради ограниченото право на придвижване
Има известно ограничаване на правото на свободно придвижване с предприетите карантинни мерки в страната заради пандемията от коронавирус. Това призна правосъдният министър Данаил Кирилов в предаването „Лице в лице“ по бТВ.
Той намекна, че е възможно да има санкции от страна на Европейската комисия за нарушение на Конвенцията за защита правата на човека, но добави, че сме „в обема, от който държавата би могла да се отклони без да ги нарушава“. „По тази причина с вицепремиера Екатерина Захариева сме готови с доклад пред Министерския съвет, който да одобри мандата за нотификация с варианти за искане на дерогация. Би могло да има негативна реакция за правото на придвижване“, заяви министърът.
„Правителството поиска удължаване на извънредното положение заради обективната ситуация. Това бе прогнозируемо още при първия дебат, който бе проведен в парламента. Има необходимост да продължим със стриктните мерки, които бяха прилагани до този момент“, заяви Кирилов.
„Изпратил съм мое становище до министъра на вътрешните работи за необходимостта да обсъдим евентуална нотификация на Европейската комисия. Междувременно работихме заедно с вицепремиера Захариева и направихме правен анализ“, добави той.
Министърът потвърди, че частните съдебни изпълнители нямат право да описват и да притесняват хората сега.
„Забранихме тези действия със Закона за извънредното положение. Нямат право да правят публична продан, нито опис на имущество, нито да налагат запори и забрани. Имаме сигнали за нарушения в този период на извънредно положение и Инспектората по Закона за съдебната власт към Министерството на правосъдието редовно прави проверки“, добави той.
„Гражданите могат да пускат жалби пред съда, а по отношение на действията на ЧСИ може да се оплакват пред министъра на правосъдието и пред Камарата на частните съдебни изпълнители“, заяви Кирилов.
Мартин Димитров за Бюджет 2026: Левичарски е, властта харчи като луд с картечница
Откриха труп на мъж, нахапан е от животни
Кой е мъжът, гаврещ се с най-големите здравеняци във фитнеса и защо не е хубаво да се хваща бас с него
Татяна Йотова представа „Пукнатини и рани“ в Бургас
ДНК анализ предполага, че Хитлер е генетично предразположен към шизофрения и ADHD
Зимата идва и студът няма да ни остави скоро
7 гениални трика за топъл дом през зимата, които не увеличават сметките!
Лекар предупреди: Не яжте тези домашни зимнини, опасни са!
Официалните празници и почивните дни през 2026 г. – пълен календар
Росен, който подложи на изпитание неонатолозите в Бургас, мечтае да е лекар
Внук преби жестоко 75-годишната си баба в Стара Загора
Всичко, което става в обществото, е външно: това не си ти, това са твоите отношения с другите. Ти оставаш непознат. Нищо не може да те открие от външната страна.
Но ние живеем с другите. Поради тази причина самопознанието е напълно забравено. Знаеш нещо за себе си, но индиректно - то ти е казано от другите. А това е странно, абсурдно, че другите трябва да ти казват за самия теб. Идентичността, която имаш, ти е дадена от другите; тя не е истинска, тя е само един етикет.
Дадено ти е име. Името ти е дадено като етикет, защото за обществото ще е трудно да установи отношение с един безименен индивид. Не самото име ти е дадено, самата представа, която имаш за себе си, ти е дадена от обществото: че си добър, че си лош, че си красив, че си интелигентен, че си нравствен, светец или каквото и да е.
Представата, формата, също ти е дадена от обществото, но ти не знаеш кой си всъщност. Нито името ти разкрива нещо, нито формата, която обществото ти е дало. За себе си оставаш непознат.
В това е основният проблем. Ти съществуваш непознат за себе си. Това незнание по отношение на себе си е невежество и това невежество не може да се преодолее от никакво познание, което другите могат да ти дадат.
Докато не достигнеш до себе си директно, ще останеш в невежество. А невежеството поражда тревога. Страхуваш се не само от другите, страхуваш се и от себе си, защото не знаеш кой си ти и какво е скрито в теб. Не ти е известно какво е възможно, какво ще изригне от теб в следващия момент. Продължаваш да трепериш, животът се превръща в постоянна тревога.
Съществуват много проблеми, които предизвикват безпокойство, но те са вторични. Ако проникнеш дълбоко, тогава всеки проблем в крайна сметка ще ти покаже, че основната тревога, основното безпокойство е, че си невежа по отношение на себе си - за източника, от който произлизаш, за края, към който се движиш, за съществото, което си точно в този момент.