Историята на първия български мобилен телефон, направен през 1965 година
Ето какво представлява той и как работи
Знаете ли, че прототип на първия български мобилен телефон е разработен още през 1964 г.? А, че на следващата година българските учени и инженери са го усъвършенствали и моделът е започнал да се представя на изложения по света.
Днес пътуването ни във времето с Антон Оруш ще ни отведе в годините, когато е бил направен първият в България преносим джобен телефон, който позволява по всяко време да избирате абонати от градската телефонна мрежа.
Какво представлява той и как работи, ще разберем от статията на Антон Оруш, който пази техническата история на България, чрез „Сандъците – Българският портал за стара техника“.
Историята на техниката е удивителна област! Едно надзъртане в старите архиви може да отнесе с десетилетия назад представата ни за познати предмети и събития. А най-интересно е, когато виждаме, че дадено изобретение е изчезнало, но все пак някога то е съществувало.
През 1964 г. в България едно се ражда едно интересно устройство. В Изследователския институт по електропромишленост в София талантливият инж. Христо Бъчваров конструира първия в България преносим джобен телефон, който позволява по всяко време да избирате абонати от градската телефонна мрежа. Разглеждайки начина му на действие и употреба, почти можем да го наречем първият български GSM. „Почти“, тъй като GSM стандартът е разработван след 1982 г. и е патентован през 1991. Но дори и така, не е безинтересно да се узнае историята на първия български мобилен телефон, пише socbg.com.
Какво представлява той и как работи?
Това е малък безжичен апарат, снабден с миниатюрен радиопредавател, който излъчва към специално устройство, монтирано или към градската телефонна централа, или към отделен телефонен пост. Устройството РАТЦ-6 приема радиовълните, преобразува ги в електрически импулси и Ви свързва с телефонния абонат. Говорете!
Както виждаме от снимките, джобният телефон притежава типичната за своето поколение шайба за набиране на номерата. Под нея се намира метална мрежа, под която се крие комбиниран микрофон-високоговорител.
Преди да започнете разговор, е необходимо да изтеглите телескопичната антена, чиято дължина достига до 30-ина см. Устройството се захранва от акумулатор, който му позволява до 20 часа работа в режим на разговор. За да може да се носи спокойно и удобно, се е носел в метална кутия с кожен калъф с каиш. Напъхан в нея, телефонът прилича на обикновен любителски фотоапарат.
По това време разработваните в чужбина радиотелефони представляват или обикновени портативни радиостанции, или (по-често) само малки транзисторни радиоприемници c ограничен радиус на действие, които притежателят може да използва само за входящо повикване, предава Mediabricks.bg
Тъй като този джобен телефон носи номера на стационарния телефонен пост, с който го свързва устройството РАТЦ-6, домашният абонат може да избира друг, който носи портативното устройство у себе си и е излязъл из града например. Налице са били и множество други приложения, защото към само един телефонен пост е можело да се свържат до 15 такива портативни радиотелефончета.
Джобната джаджа е имала два варианта. В изработения през 1964 г. прототип мощността на използвания радиопредавател е ограничавала радиуса на връзка до 12 км, но след това е произведен и модел с по-мощен радиопредавател, който да увеличи обсега до 50-60 км.
Този безжичен телефон е откривал забележителни възможности за човека отпреди половин век. Големи са били очакванията за приложението на апарата в предаването на спортни състезания, координацията между работещи на открито и т.н. Той е демонстриран на специализираната международна изложба Инфорга`65. Една година по-късно, на друго подобно изложение (Интероргтехника`66) България показва и мобилните телефони РАТ-0,5 и АТРТ-0,5, предназначени за комуникация между заетите на строителна площадка и в енергетиката. При тези устройства обаче към един пост могат да се свържат най-много 6 безжични джобни апарата. Към средата на 70-те вече бил построен и изпитателен комплекс с апаратура за национална система за мобилни връзки (т.н. „народна система за радиовръзка“), но след 1977 г. работата в тази посока спира.
За съжаление, нямаме данни мобилните телефони на инж. Бъчваров да са било масово произвеждани. Може да се предположи, че съдбата им e била същата като нa дocтa дpyги изпреварили времето си български технически постижения в периода до 1990 г. – нe ce e намерило достатъчно желание да бъде преодоляна рутината при производството нa отдавна познати и отработени устройства.
Изхвърляме храна за 300 евро годишно: Тези данни ще ви изумят!
Почистване на пералня с лимонена киселина: премахва котлен камък и мухъл
18 години по-късно! Мария Игнатова все още пази първия си подарък от Рачков
Намериха трупа на 46-г. мъж между блокове във Варна, има следи от насилие
Метео Балканс с прогноза за април: Студеният фронт идва от Сибир
Светлана Василева: Още набирам номера му…
Бритни Спиърс влиза в клиника, след като я хванаха зад волана пияна и дрогирана
След изборите: Унгарският форинт с най-високо ниво от 4 години
Франция търси 15-годишен ученик от София за фалшива бомбена заплаха от името на Ислямска държава
Стана ясно кога се очаква да роди Рая Пеева, носят се слухове и за пола на бебето
Простреляха смъртоносно в главата 20-годишен футболист
Папата отговори на Тръмп: Ще продължа да говоря силно против войната

В САЩ Мотороа пускат радиотелефонна мрежа през 1946 г., а в Западна Германия и Великобритания се появява съответно 1952 и 1959 г. В СССР се появява през 1965 г.