От 60 стотинки до 70 евроцента: Кебапчето стана символ на голямото поскъпване в България

Ключови думи: инфлация, кебапче, цени на храните, Евростат, България

Едно обикновено кебапче се превърна в най-нагледния измерител на поскъпването в България - преди пет години се е продавало за около 50 - 60 стотинки, а днес на пазара цената му достига 70 евроцента, или приблизително 1,37 лева по стария курс. Това означава увеличение от над два пъти за продукт, който дълго време минаваше за една от най-достъпните храни. Историята е разказана от търговци пред NOVA и добре илюстрира натиска, който домакинствата усещат при ежедневното пазаруване. Данните за последното десетилетие показват, че храните са сред категориите с най-силен ценови ръст у нас.

Мартин и Валентин продават кебапчета и кюфтета по пазарите и казват, че причината не е само в месото. Поскъпнали са въглищата, хлябът, сосовете, напитките, транспортът и почти всичко необходимо, за да стигне готовият продукт до клиента. „Купуваме по-скъпо, продаваме по-скъпо“, обяснява Мартин. Така крайната цена се оказва сбор от редица разходи, които през последните години вървят нагоре едновременно.

От лев в евро: Касови бележки от 2021 г. показаха как храните са поскъпнали двойно

По данни, представени от NOVA на база статистика на Евростат, храните в България са поскъпнали с около 85% между края на 2015 и края на 2025 г. За Европейския съюз средното увеличение е близо 50%. По-голям ръст сред държавите от Общността е отчетен в Унгария, докато Румъния е непосредствено до България. Яйцата у нас са приблизително два пъти по-скъпи спрямо преди десет години, а плодовете и зеленчуците са нагоре с малко над 90%.

Особено болезнен остава хлябът - продукт, който присъства почти ежедневно на българската трапеза. Според представените данни ръстът му за десетилетие достига около 131%, докато при месото и прясното мляко увеличението е над 60%. Това обяснява защо дори сравнително евтина порция на скара вече носи съвсем различна крайна цена. Когато едновременно поскъпват месото, хлябът, горивата и енергията, почти няма елемент от себестойността, който да остане незасегнат.

Хлябът отива към 1,20 евро, производители очакват до 10% ново поскъпване

Сравнението с по-стари цени се вижда и в самия Бургас. През 2025 г. Флагман.бг отчете кебапчета и кюфтета по около 1,30 лева на места в града, докато при отделни събития през 2026 г. цената вече варира според локацията и търговеца. Само по себе си това не дава национална средна цена, но показва колко чувствителна е готовата храна към всяко поскъпване по веригата.

56% от бюджета на българина отива за храна, жилище, транспорт и съобщения

Търговците във Вършец вече виждат и втория ефект - по-малко клиенти. Когато цената на основните храни расте по-бързо от усещането за ръст на доходите, хората започват да режат покупки, да търсят по-малки количества или да се отказват от продукти, които преди са приемали за ежедневни. Именно затова примерът с кебапчето привлича толкова внимание - не става дума за луксозна стока, а за продукт, който десетилетия наред беше символ на евтината храна.

Защо усещаме инфлацията по-силно, отколкото показва официалната статистика

Поскъпването се простира далеч извън храните. За десет години са нараснали разходите за жилище, вода, ток, газ и редица услуги, което оставя по-малка част от семейния бюджет за останалото потребление. Затова 70-те евроцента за едно кебапче са само дребен детайл от далеч по-голяма картина. Когато продукт от 50 - 60 стотинки стигне приблизително 1,37 лева, промяната вече се вижда не само в статистиката, а директно върху скарата.