Телевизията на БСП в колапс, ръководството на БСТВ подаде оставка
Съкратена е голяма част от персонала, променена е програмната схема, но засега новините остават
Година след като стартира новата партийна медия на БСП – Българска свободна телевизия (БСТВ), тя преживява сериозен колапс заради финансов недоимък. Това призна донякъде и лидерът на партията Корнелия Нинова преди дни в сутрешния блок на bTV.
Именно Нинова наложи идеята БСП да има своя телевизия въпреки критиките, че това е скъпо начинание, което няма голям смисъл.
Тази седмица тя обясни, че е имало съкращения на журналисти от медията, а от 1 януари са налице и промени в програмата. Процес на съкращения действал и в централата на БСП на „Позитано“ 20.
Финансовите проблеми пък вероятно се дължат на рязко намалените партийни субсидии през юли 2019 г. Тогава ГЕРБ и ДПС успяха да наложат със закон финансирането на партиите да падне от 11 на 1 лв. на глас. В края на годината последва нова корекция – субсидията стана 8 лв. на глас, но междувременно БСП явно е претърпяла сериозни щети.
В сутрешния блок на bTV Корнелия Нинова тази седмица каза: „Оптимизирахме максимално нещата, така че да не затворим телевизията и да продължим да работим“.
Проверка на „Флагман“ от няколко източника сочи, че положението в БСТВ, която бе открита на 24 януари 2019 г., в момента е доста тежко.
Оставка преди нова година са подали изпълнителният директор Любомир Коларов и заместникът му Петко Тодоров. Каква е причината – дали им е било подсказано да го направят или те сами са се оттеглили заради безпаричието и сериозното намаляване на щата, не е ясно.
Съкращението на персонал обаче е било доста мащабно и е засегнало десетки, твърди опонент на ръководството на БСП.
Източник от „Позитано“ обаче уверява, че не е точно така. Доста от съкратените всъщност били на граждански договор, защото работели и на други места.
Част от репортерите пък вече си намерили позиция в други медии.
Заради ограничените финанси била променена програмната схема. Отпаднал е сутрешният блок, но са били оставени всички публицистични предавания. Имало идея да се спрат и новините, но надделяло обратното мнение.
След напускането на изпълнителния директор и заместника му обаче е настъпил управленски вакуум. В момента не може да се определи кой ръководи оперативно партийната медия.
Ключова роля обаче имала журналистката Кармелита Тонева, която отговаря за новините и публицистичните предавания.
Функцията на изпълнителен директор пък била възложена номинално на силистренката Вяра Емилова, която не е журналист, а е политическо лице. Тя е в тясното ръководство на БСП – секретар е на Изпълнителното бюро.
Причината Емилова да стане директор е техническа – просто тя била шеф на Фондация „Дума“, която е едноличен собственик на БСТВ и през която става финансирането на медията.
Социалисти се надяват в следващите месеци положението да се позакрепи и подобри с новото повишение на партийните субсидии. Твърди се, че финансирането на БСТВ засега се подкрепя и чрез депутатите и прословутите две трети допълнителни пари, които те получават над възнаграждението си за подпомагане на дейността им като народни представители.
Взе награда от 20 бона
Токът на Иберийския полуостров спрял заради фотоволтаици
На десния си крак носи бижута за...
Спечели чисто нова кола
Каза за българския футбол
Мирослав Боршош обсъди задълбочаване на двустранното сътрудничество в туризма с посланика на ОАЕ
Защо информацията за значим проект се премълчава, не е ясно, но е ясно, че България трябва да върне до края на 2027 г. заем от 71 млн. евро, даден от МБВР.
Поради всичко това и особено поради факта, че това е заем, одобрен и от Народното събрание през 2010 г. някои трябва да запознае българските граждани какво е отчетено на 31 декември 2019 г. по този проект и защо частта за язовир „Студена“ е изоставена и очевидно не е изпълнена.
Трябва да се отбележи, че през 1995 г. със заем от Световната банка в размер 45 млн. долара у нас се осъществява първата реформа на ВиК сектора. Преминахме от строго централизирана структура за ръководство и управление на този сектор, по съвет на експертите на банката, към самостоятелни общински ВиК предприятия. По-късно се създадоха и някои изцяло държавни, изцяло частни, или смесени такива. Непрекъснато се отбелязваше, че този подход гарантира по-добри резултати от централното управление. Това се потвърждава и от проекта за ВиК 2010-2019 г.
Ако прочетете тогавашните коментари, преобладава мнението, че децентрализацията е начинът да се осигури ефективност и добра организация за водния сектор и снабдяването на населението с вода.
Връщането сега към централното организиране и управление изисква да се разгледа въпросният проект, приключил в края на 2019 г.; да се анализира одитния доклад на Сметната палата от 2017 г.; да се осмислят причините за лошото състояние на сектора и едва тогава да се реши дали е подходящо да се хвърля така бързо един милиард от общите пари по начин , който беше разкритикуван от всички европейски специалисти по бюджета още в далечната 2006 и 2007 г., наричан тогава с обобщеното име „финансиране под черта”. Вероятно, сега са измислили друга „формулировка” – същността обаче е еднаква с някои фриволни бюджетни харчове от онези далечни години.
Искам поделения на СВ и да ходя да ме помоят трудоваците. Еееех какъв рай беше по комунузма!