Телевизията на БСП в колапс, ръководството на БСТВ подаде оставка
Съкратена е голяма част от персонала, променена е програмната схема, но засега новините остават
Година след като стартира новата партийна медия на БСП – Българска свободна телевизия (БСТВ), тя преживява сериозен колапс заради финансов недоимък. Това призна донякъде и лидерът на партията Корнелия Нинова преди дни в сутрешния блок на bTV.
Именно Нинова наложи идеята БСП да има своя телевизия въпреки критиките, че това е скъпо начинание, което няма голям смисъл.
Тази седмица тя обясни, че е имало съкращения на журналисти от медията, а от 1 януари са налице и промени в програмата. Процес на съкращения действал и в централата на БСП на „Позитано“ 20.
Финансовите проблеми пък вероятно се дължат на рязко намалените партийни субсидии през юли 2019 г. Тогава ГЕРБ и ДПС успяха да наложат със закон финансирането на партиите да падне от 11 на 1 лв. на глас. В края на годината последва нова корекция – субсидията стана 8 лв. на глас, но междувременно БСП явно е претърпяла сериозни щети.
В сутрешния блок на bTV Корнелия Нинова тази седмица каза: „Оптимизирахме максимално нещата, така че да не затворим телевизията и да продължим да работим“.
Проверка на „Флагман“ от няколко източника сочи, че положението в БСТВ, която бе открита на 24 януари 2019 г., в момента е доста тежко.
Оставка преди нова година са подали изпълнителният директор Любомир Коларов и заместникът му Петко Тодоров. Каква е причината – дали им е било подсказано да го направят или те сами са се оттеглили заради безпаричието и сериозното намаляване на щата, не е ясно.
Съкращението на персонал обаче е било доста мащабно и е засегнало десетки, твърди опонент на ръководството на БСП.
Източник от „Позитано“ обаче уверява, че не е точно така. Доста от съкратените всъщност били на граждански договор, защото работели и на други места.
Част от репортерите пък вече си намерили позиция в други медии.
Заради ограничените финанси била променена програмната схема. Отпаднал е сутрешният блок, но са били оставени всички публицистични предавания. Имало идея да се спрат и новините, но надделяло обратното мнение.
След напускането на изпълнителния директор и заместника му обаче е настъпил управленски вакуум. В момента не може да се определи кой ръководи оперативно партийната медия.
Ключова роля обаче имала журналистката Кармелита Тонева, която отговаря за новините и публицистичните предавания.
Функцията на изпълнителен директор пък била възложена номинално на силистренката Вяра Емилова, която не е журналист, а е политическо лице. Тя е в тясното ръководство на БСП – секретар е на Изпълнителното бюро.
Причината Емилова да стане директор е техническа – просто тя била шеф на Фондация „Дума“, която е едноличен собственик на БСТВ и през която става финансирането на медията.
Социалисти се надяват в следващите месеци положението да се позакрепи и подобри с новото повишение на партийните субсидии. Твърди се, че финансирането на БСТВ засега се подкрепя и чрез депутатите и прословутите две трети допълнителни пари, които те получават над възнаграждението си за подпомагане на дейността им като народни представители.
Русия с мащабен удар по Украйна, има убити
Празнуват българки с много красиви имена
Приятно време в страната
Грешки, които допускаме с кърпите за баня
Ето защо Папи Ханс подари последната си песен на Деси Слава
Роклята – същата, а мъжът друг
Опасен е занаятът на българския карикатурист
Защо информацията за значим проект се премълчава, не е ясно, но е ясно, че България трябва да върне до края на 2027 г. заем от 71 млн. евро, даден от МБВР.
Поради всичко това и особено поради факта, че това е заем, одобрен и от Народното събрание през 2010 г. някои трябва да запознае българските граждани какво е отчетено на 31 декември 2019 г. по този проект и защо частта за язовир „Студена“ е изоставена и очевидно не е изпълнена.
Трябва да се отбележи, че през 1995 г. със заем от Световната банка в размер 45 млн. долара у нас се осъществява първата реформа на ВиК сектора. Преминахме от строго централизирана структура за ръководство и управление на този сектор, по съвет на експертите на банката, към самостоятелни общински ВиК предприятия. По-късно се създадоха и някои изцяло държавни, изцяло частни, или смесени такива. Непрекъснато се отбелязваше, че този подход гарантира по-добри резултати от централното управление. Това се потвърждава и от проекта за ВиК 2010-2019 г.
Ако прочетете тогавашните коментари, преобладава мнението, че децентрализацията е начинът да се осигури ефективност и добра организация за водния сектор и снабдяването на населението с вода.
Връщането сега към централното организиране и управление изисква да се разгледа въпросният проект, приключил в края на 2019 г.; да се анализира одитния доклад на Сметната палата от 2017 г.; да се осмислят причините за лошото състояние на сектора и едва тогава да се реши дали е подходящо да се хвърля така бързо един милиард от общите пари по начин , който беше разкритикуван от всички европейски специалисти по бюджета още в далечната 2006 и 2007 г., наричан тогава с обобщеното име „финансиране под черта”. Вероятно, сега са измислили друга „формулировка” – същността обаче е еднаква с някои фриволни бюджетни харчове от онези далечни години.
Искам поделения на СВ и да ходя да ме помоят трудоваците. Еееех какъв рай беше по комунузма!