Как София изяжда България

Ключови думи: софия изяжда България, София, бизнес

“София не е България” - тази крилата фраза се опитва по популярен начин да обясни разделителните линии между столицата и останалата част на страната. Разликата се вижда и в изборните резултати, и при средните заплати.

По данни на Националния статистически институт (НСИ), през третото тримесечие на тази година средната заплата в София е била 1 704 лева, а за страната - 1 266 лева.

И още: населението на България се топи с рекордна скорост. От 7 845 841 души през 2002 година, през 2018 то намалява до 7 000 039 души. В същото време населението на София се увеличава от 1 187 786 през 2002 година до 1 326 774 души през миналата. Това означава, че в София живеят около 19% от хората. Според друга таблица на НСИ, озаглавена “Население по градове и пол”, в края на миналата година в българските градове са живели 5 159 129 души. В този брой са включени “лицата, които живеят постоянно (имат настоящ адрес) в страната към 31.12. на съответната година и не са отсъствали от нея за период по-дълъг от една година”. Това число би трябвало точно да отразява броя на градското население без мигриралите. От което следва, че в столицата живеят почти 26% от градското население на България.

По пътя на парите

При това статистическите данни не отразяват реално живеещите в столицата, тъй като - поради системата за гражданска регистрация - постоянен адрес се взима трудно и изисква смяна на всички документи. Голям е броят на учениците, студентите и временните работници, които не живеят постоянно в София. Данните не отразяват реално и емигриралите, тъй като те нямат задължение да оповестяват напускането на страната пред властите.

Но вътрешната миграция в България не е насочена само към София. Хора се местят от село към град, после към по-голям град, към столицата и накрая към чужбина. Понякога обаче и софиянци се местят в други градове. През миналата година столицата е загубила 18 450 души, а заселилите се в нея наброяват 23 613 души. Най-много софиянци са избрали да живеят в Пловдив - 1 013 души. За миналата година Пловдив е един от малкото градове освен София, който има механичен прираст от 2 318 души - тоест, там са се заселили повече хора, отколкото са напуснали. След него е област Кърджали с 2 321 души прираст, но тук числото е за всички общини в областта. Другите градове, увеличили населението си през миналата година, са Варна с 1 058 души, Шумен със 706 и Бургас с 531. На обратния полюс са Сливен, Плевен и Враца, които са намалели с по над 1 200 души.

Българските градове, които увеличават населението си, имат два общи белега: приток на инвестиции и откриване на нови работни места. В Пловдив най-големият магнит за преселване е икономическата зона “Тракия”, в шуменската индустриална зона също се откриват нови производства, а в област Кърджали, освен новите заводи предимно за автомобилни части, високи заплати дава и мината за злато до Крумовград.

София обира лъвския пай от инвестициите

Инвестициите обаче не са равномерно разпределени в страната. До края на 2017 година чуждестранните инвестиции възлизат на повече от 24 милиарда лева, като над половината от тях са насочени към София. Столицата е лидер и по качество на образованието и здравеопазването.

Парите по европейски програми също не се разпределят пропорционално. Премиерът Бойко Борисов често говори за нуждата от инфраструктура, но най-големият получател на тези пари пак е София. Да вземем проекта, който е най-отчетлив пример за успеха на европейските програми: софийското метро. Само за настоящия програмен период 2014-2020 г. метрото ще глътне близо една четвърт от парите по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура". При общ бюджет на програмата от над 4,42 милиарда евро, за метрото ще отидат 1 милиард лева.

Под черта може да се каже едно: нормално е София да привлича хора от останалите части на страната - в столицата заплатите са по-добри, образованието е като цяло на по-високо ниво, а и има повече възможности за по-добър живот. Но тази гравитация се превръща в канибализъм, тъй като другите области се обезлюдяват.

Какво да се прави

Но София изобщо не е изключение в международно сравнение. По цял свят големите градове изсмукват население от по-малките населени места. Редица европейски държави вече се опитват да противодействат на тази тенденция. Преместват например цели държавни институции в по-бедни региони. Във Великобритания централите на различните данъчни служби на кралицата са физически разположени далеч от Лондон, а държавната пътна полиция е в Суонзи.

В България единствено тогавашният финансов министър Симеон Дянков направи опит да премести агенция “Митници” в Русе, но идеята му се прие на нож. Преместването на тези 500 работни места и наемането им в Русе със сигурност би създало икономическо оживление. Докато за трудовата борса в София 500 души са незначителна бройка. Тези 500 служители получават заплатите си от пари на данъкоплатците, които живеят в цялата страна. Така че не е нито логично, нито справедливо ползата в случая да остава само в София. Да не говорим, че в наши дни интернет дава възможност да се работи отвсякъде.

Друг британски проект, който може да служи за пример, е решението на държавния медиен гигант БиБиСи да изгради в Манчестър така нареченото Media City. Държавната телевизия премести осем свои отдела на терена на бившите докове в Солфорд, а това създаде 4 600 работни места, 2 000 от които са преместени от други места. 4 200 допълнителни работни места възникнаха за съпътстващите бизнеси, а районът в Солфорд се превърна във втори модерен център на Манчестър.

Срещу миграцията към София и другите големи градове държавата може да използва и този инструмент: данъчна политика на общинско ниво, която с изгодни условия да привлича граждани и фирми. В България този инструмент теоретически съществува, но не се прилага реално - поради сегашната данъчна система, а често пъти и поради предизборни сметки. За последните български правителства София е очевидно приоритет. Но презаселването на столицата води до извънмерно струпване на хора, а оттам и до все повече проблеми.