Самодейците от театрална трупа „Вълко Купенов“ в Обзор представиха постановката „Рязко“
На 27.11.19, самодейците от театрална трупа „Вълко Купенов“ представиха постановката „Рязко“ по текстове на Людмил Станев, като сценарият беше отработен за обзорската публика от уникалните сами по себе си режисьори - Веселина Калчева и Красимир Добрев.
В деня след представлението, отзив от постановката, написан от зрител, разчувства местните хора.
„Снощи бях на театрална постановка на нашите местни любители-театрали. Както се казва, тази пъстра групичка от хора, сбрана от тук-там - прави изключително професионални постановки. Някои са истински таланти, други от тях пък са толкова старателни, че с трясък пречупват представите за "някакъв си любител". За мен всеки един от тях е Истински Артист.
През изминалите години съм гледала доста театри - класни, известни и уникални. Видях и чух на живо играта и изпълненията на много известни артисти и певци. Аплодирах, просълзявах се, радвах се, възхищавах се. Богати спомени.
Но тези тук, нашите, обикновените хорица, карат сърцето ми да препуска, дъхът да спира, а сълзите да разтреперват ръцете ми всеки път, докато ги гледам или аплодирам. Имам честта да познавам всички от групата. Някои дори са ми близки.
Казвам го, защото някои от тях репетираха с мен и пред мен. Знаех им ролите почти наизуст. Да преживееш нечий дебют е велико! Ти буквално си с тях, там на сцената, дишаш с тях. И радостта от техния успех, съвършената им игра, бликащите емоции, които даряват, е неописуема! Виждаш и се зареждаш от едни такива покорявания на върхове, защото знаеш какви усилия е положил всеки един от тях. Защото всеки аплодисмент е искрица от блясъка на добре свършената, трудна работа!
Те са като нас, мен и теб, четящият и пишещият емоцията. Емоцията, родена от тях - Любителите театрали. Емоцията, която е вдъхната в теб след упорит труд и самоусъвършенстване. Любители, които като мен и теб ходят на работа, живеят живота, както всички други - със своите подеми и спадове, щастие и проблеми, служебни ангажименти и отговорности. С единствената разлика, че те не се прибират всеки ден при семействата си. Има дни, в които те се събират с единомислещи, влюбени в творчеството си хора. Това не са просто работни репетиции. Обединени от каузата „Театрална постановка“, те работят върху себе си, помагат си взаимно, коригират се един друг, карат се, сдобряват се, плачат и се смеят заедно.
Зад един такъв час наблюдавана от нас "любителска постановка" като зрители, всъщност се нижат десетки и стотици часове репетиции, самоусъвършенстване, учене на текст, ошлайфане на ролята. Зад един час театрална пиеса стоят всекидневни истории - изказани, преживяни, забравени. За един такъв час стоят хиляди пропътувани километри от най-значимите хора в това начинание - режисьорите. Това са хората, които дирижират, напасват, създават, изстрадват талантите на онези - влюбените в театъра. Ръководителите - в истинският смисъл на думата! Тук са и хората, които винаги остават "зад кулисите" - озвучители, осветители, технически персонал. Във всяка една любителска постановка участват любители поддръжници. Тук никой на никого не е длъжен. Тук реквизитът се набавя и сглобява от всякакви възможни и невъзможни места. Тук всичко се прави от сърце и се работи с душа!
Един час е равен на хиляди лично жертвани часове, компромиси и инициативи. Жертвани с любов. И с искреното желание и единствена цел - да се зарадва публиката. Оценката на публиката - това е най-мощният генератор на силите, които ги тласкат да творят. Аплодисментите, цветята, усмивките, избликът на смях или сълзи - всичко това ги кара да излизат на сцената. Един час на сцената пред теб и мен - четящият и пишещият - се равнява на стотици преживени житейски истории. Всеки път. Всеки един час. А, ти не го забравяй следващия път, когато ги гледаш!... Дари ги заслужено със своите аплодисменти, цветя и дарове любов!“ …
Какво се случва с Крисия и Никола Цолов?
