Войната на утробата

Ключови думи: войната на утробата, Европа умира

Умиращите нации обикновено се определят като такива, чийто коефициент на плодовитост е 1,5 или по-нисък. По тази мярка 30 страни в Европа днес са или умиращи, или - както Франция - гледат как тяхната култура и население се трансформират от растящи етнически и религиозни малцинства.

Европа се свива, точно както населението на ислямските, африканските и азиатските страни набъбва. През 2020 год. по света ще има 1 милиард мъже в боеспособна възраст (15-29 год.), от които само 65 милиона ще бъдат европейци. По същото време в мюсюлманския свят ще има 300 милиона мъже, често с ограничени възможности в собствените си страни.

Почти нищо не може да се направи, за да се обърне демографската съдба на Европа. Германия с нейните 80 милиона жители се нуждае от 750,000 квалифицирани имигранти годишно чак до 2050 год., за да се компенсира отрицателния коефициент на плодовитост, който датира от 1975 год. Дори такова нереалистично ниво на имиграция да бъде някак си постигнато (сега пристигат само 10,000 квалифицирани имигранти годишно), средната възраст в Германия ще скочи от 52 год. на 42 год., като етническите германци ще станат малцинство в собствената си страна.

Не за първи път Европа се олюлява на ръба на изчезването.
През целия 15-ти век епидемиите от бубонна чума и натискът от завоевателните мюсюлмански армии намаляват броя на населението от 70 на 40 милиона.
През 1484 год. папа Инокентий VIII отговаря на кризата като постановява смъртно наказание за "лица от двата пола, които чрез прокълнати заклинания и умения, зверства и ужасни престъпления, убиват бебетата още в утробата на майката (или които) пречат на жените да зачеват". Акушерките, които са вещи в контрола на раждаемостта и абортите, са съдени и убивани.

Резултатите са незабавни и водят до коефициент на плодовитост като в Газа и Нигер днес. Към 1510 год. броят на ражданията в Англия почти се удвоява. След 1500 год. чак до 1914 год. западноевропейските жени отглеждат средно по около 6 деца, два пъти повече, отколкото през Средните векове.

Европейската икономика не може да се справи.
Тъй като бащината земя отива при най-големия син, по-малките братя често са оставяни да се грижат сами за себе си. Те бързо намират изход.
През 16-ти век в Испания наричат младите конквистадори "секундонес", т.е вторите синове, тези, които не получават наследство. С началото на второто плаване на Колумб през 1493 год. европейският излишък от мъже (представляващи около 10% от мъжете в боеспособна възраст по онова време) започват да завладяват света.
И въпреки техните войни по целия свят, въпреки 80-те милиона, които умират във вътрешните войни в Европа и въпреки геноцида, населението нараства десетократно до 400 милиона.
Началото на популационната бомба в Европа е поставено с оръжие. През следващите няколко века европейците поемат контрола на 90% от света.

Кой трябваше да бъде господарят на Европа?
В началото на 19-ти век Франция, страната с най-многобройно население в продължение на 800 години, прави последната си заявка.

По времето на Ватерлоо Франция имаше на разположение 5% от мъжкото население на света в боеспособна възраст.

Трябваше Великобритания (10 милиона население) и Прусия (също 10 милиона) да се съюзяг, за да надделеят над френските 27 милиона. След 1861 год. Германия надминава Франция по население и скоро след това побеждава съседа си от другата страна на Рейн.

В началото на 20-ти век в Европа делът на мъжкото население в боеспособна възраст е нараснал до 35%, като 10% се падат само на империите на Берлин и Виена. През 1914 год. тези два гиганта използват популационното си предимство, за да направят заявка за световно надмощие.

Но тяхната кампания за заграбване на Евразия не се съобрази с един новодошъл на световната сцена. Макар и разделени с океан, САЩ разполагаха с почти същия демографски и промишлен потенциал.

Япония, Италия и Германия станаха последните велики сили, които се опитаха - и не успяха - да отнемат територии от други водещи сили. След 1945 година. Европа загуби всички войни, които води от Индокитай до Алжир и Тимор. Евфемизми като "еманципация на колониите" прикриваха истинските причини зад тази верига от поражения. Ако европейците бяха продължили да се множат както през разцвета на империализма, светът все още щеше да трепери пред техните армии. В течение само на 100 години мюсюлманските страни копираха десетократния растеж, който Европа преживя между 1500 и 1900 год. През последния век мюсюлманското население скочи до небето от 140 милиона до 1,4 милиарда.

Ако Европа се беше равнявала по четирикратното увеличение на САЩ (от 75 до 300 милиона в годините 1900-2006), дори с 1,6 милиарда континентът все още щеше да изглежда джудже в сравнение с Китай (1.3 милиарда) и Индия (1.1 милиарда).

Вместо това световният дял на европейските мъже в боеспособна възраст, който се равняваше на 27% през 1914 год., днес е по-нисък (9%) отколкото беше през 1500 год. (11%). Така новите дрехи на европейския "пацифизъм" и "мека сила" крият голата слабост на Европа.

При един коефициент на плодовитост с ниво на подмяна 2,1 САЩ все още могат да се защитят. Но колко пъти Америка може да изпраща единствените си синове, за да попречат на всички онези втори, трети или четвърти синове да извършват актове на насилие зад граница? По някакъв начин колкото по-бързо се срине Европа, толкова по-добре ще бъде за САЩ, чиито шансове за победа над световния тероризъм ще се подобряват от движения от паника приток на най-добрите, най-умните и най-смелите индивиди на Стария свят, готови да ги укрепят икономически и военно.

Алтернативата на тероризма на ислямските "секундонес" няма да бъде мир, а конкиста, както беше за техните "християнистки"* предшественици в Перу, Мексико и Индия. Терорът е само по-малкият брат на конкистата.

Превод МАРИЯ РУСКОВА

Оригиналът http://www.wsj.com/articles/SB114159651882789812

*Според Хайнсон разликата между християни и християнисти е същата както между мюсюлмани и ислямисти