Ядем вносни картофи, домати... На 1 кг изнесен зарзават – 7 кг импорт

Същевременно, внесената у нас продукция се увеличава с почти 12%

Ключови думи: плод и зеленчук, внесена продукция, картофи от чужбина, национална статистика, земедели

На 1 килограм изнесен български плод или зеленчук внасяме 7 кила чужда продукция. Това сочат последните данни на националната статистика, сочи анализ на Министерството на земеделието, храните и горите за периода януари-юли 2019 г., информира "АгроТелеграф".

За седемте месеца на годината в страната са внесени 172,6 хил. тона пресни зеленчуци. В същото време са изнесени 24 894 тона родна продукция. Спрямо същия период на миналата година износът се срива с над 30 процента. И така сме изгубили външен пазар за над 11 000 тона български зарзават.

Вносът е приблизително на същото ниво като миналата година. Подобна е ситуацията и при плодовете. Там съотношението износ-внос също е приблизително едно към седем. От януари до юли сме внесли 208 513 тона пресни плодове. А изнесената от страната продукция възлиза на скромните 28 942 тона.

При това се оказва, че износът на плодове всъщност представлява основно реекспорт на продукти, които не се произвеждат в България. Така например около половината от износа на пресни плодове включва реекспорт на 14,7 хил. тона цитруси. Този реекспорт през 2019-а обаче се срива с над 20 процента. Изнесените от страната цитруси чуждо производство са с 3,8 хил. тона по-малко. Това в крайна сметка е основната причина за отчитането на срив с близо 11 процента на изнесените от България плодове.

Същевременно, внесената у нас продукция се увеличава с почти 12%. През първите седем месеца на годината чуждите плодове, които са заляли пазара ни, са с 21 670 тона повече, спрямо същия период на миналата година, сочат статистическите данни. Картофите са основно внос, зелето е предимно българско. Крушите са изключително вносни, български ябълки се намират, но са малко, а гроздето е 50 на 50. Така описа ситуацията към момента Слави Трифонов, от Националния съюз на градинарите.

При черешите сме добре, но ситуацията се влошава. От качествените за прясна консумация голяма част се изнася, основно за Румъния. В интензивния сезон, около средата на юни, експортираме по 100 тона на ден. Освен за Румъния изнасяме за Европа и Арабските страни, уточнява Слави Трифонов, който е един от големите черешопроизводители. Основният ни конкурент и при този плод е Гърция. Допреди три години гърците вземали превес само при ранните сортове. После нещата се обръщали в полза на родната продукция.

Сега обаче Гърция през целия период прави експорт, казва Трифонов. По думите му, търговци на едро на Слатина внасят череши от съседите и ги пишат български. Отиваме на тържището сутринта, където основните вносители вече разтоварват два-три тира, описа ситуацията той. Според него положението в супермаркетите е една идея по-добре отколкото на борсите. Гърците имат по-високи субсидии и затова могат да си позволят по-ниски цени.

Нашата череша е от 3 лева нагоре, като тук се включват и разходи като сортиране, калибриране, охлаждане и пакетиране, които са съществени, уточни Трифонов. Сред пресните зеленчуци, най-значително намаление на годишна база като количество се наблюдава при доставките на домати – с 5,6 хил. тона (9,9%), краставици и корнишони – с 2,1 хил. тона (12,3%) и пиперки – с 2,1 хил. тона (12,7%).

Съществено спадат и внесените количества гъби, зеле и моркови - с между 5,3% и 14,6%. От друга страна, вносът на лук и шалот нараства с 6,6 хил. тона (46,2%), а този на картофи - с 3,9 хил. тона (14,4%). Най-голям принос за ръста на вноса на пресни плодове през първите седем месеца на 2019 г. имат доставките на ябълки, които се увеличават над два пъти на годишна база, до 41,6 хил. тона.

Основен дял от общия внос на пресни плодове продължават да заемат цитрусовите плодове и бананите с общо 98,7 хил. тона - с 3,6 хил. тона повече спрямо седемте месеца на 2018 г. Сред останалите плодове, внасяни в по-големи количества по това време на годината, повишение се наблюдава при импорта на киви (с 12,4%), ягоди (с 57,8%), череши (с 63,7%) и сливи (с над два пъти), а намаление – при този на дини (с 9%), праскови (с 22%), грозде (с 25%), круши (с 35,9%) и вишни (с 62,8%).

Намалението на общия експорт на пресни зеленчуци е основно вследствие на спад на реализираните извън страната бобови зеленчуци – с 10,8 хил. тона (70,8%) и сладка царевица – с 2,3 хил. тона (92,5%).

Свиват се и изнесените количества пиперки, тикви и домати – в рамките на 9,8% - 16,7%. От друга страна, експортът на краставици и корнишони нараства с 22,8% на годишна база, до 5,4 хил. тона, а този на гъби, зеле, картофи и лук и шалот - от 15,6% до почти осем пъти (най-значително при лука). Понижение спрямо същия период на миналата година се отчита при износа на дини (8%), черупкови плодове (с 25,2%) и праскови (47,8%). Същевременно, износът на ябълки нараства над четири пъти на годишна база, а този на ягоди, череши и кайсии – от 21,1% до 58,2%.