Спомени от соца: Помните ли уличните телефони с монета
Те бяха навсякъде и работеха почти без грешка
Преди сякаш хиляди години нямаше мобилни телефони и за да се обадиш на някого, трябваше да използваш уличен телефон. Те бяха навсякъде и работеха почти без грешка, пише Ретро.
По онова време монетите от 2 стотинки и 2 копейки бяха с еднаква тежест, предназначени за уличните телефони както в България, така и в СССР.
Сега младите хора, които по цял ден са като зомбирани от джиесемите си, не биха издържали и един час без тях.
Помня също, че като бях студентка в София, живеех на квартира при хазяйка, която не позволяваше да набирам от домашния телефон извънградски номера. Тогава, за да се обадя на роднините си в провинцията, ходех до телефонната палата и там чаках на опашка. Днешните младежи сигурно даже няма да ми повярват.
Хвана си 2 пъти по-млада жена и разкри, че...
Едва ли има човек , който да не е виждал ( или поне на картинка ) емблематичните ЧЕРВЕНИ телефонни кабинки в Лондон .
Там също ли е имало социализъм ???
Всяко време си има своите технологии , своето изкуство и своите особености !
И лично аз не виждам в това да има нещо нередно ...
Апропо : след някоя и друга петилетка , със сигурност ще се смеят на днешните ни смартфони , автомобили и телевизори .
Само , че тогава малко ме съмнява , някой да се пробва да изкара виновен за това - ... ъъъъъ ... капитализма ...
П.С. Това се правеше основно на тези телефони които не работеха /винаги имаше такива/, тъй като хората като пуснеха стотинката и видят че телефона не работи като върнеха слушалката и апарата им връщаше монетите, но не и в нашия случай тъй като те оставаха "блокирани" за нас.
Да ви пикам на журналята