Край входа на Несебър преди 70 години е била първата конопена фабрика в региона
Предприятието отворило врати в началото на 50-те години, произвеждало платове за военните, колани, шапки и дрехи
По време на национализацията в Несебър е имало няколко фабрики - за хляб, за вино, за цветя. Несъмнено обаче най-интересна си остава Конопената Фабрика, отворила врати някъде в началото на 50-те години на миналия век. Тя се е намирала точно там, където днес е складовата база срещу Паметника на авиацията, издигнат през 2015 г.
През този период в страната конопените фабрики като цяло се създават с военно-консумативни цели. Платовете от това растение са много издържливи и могат да служат за куп военни нужди - покриване, калъфи за пушки, чували и др.
Интересен бранш от изработката обаче се е насочил към функционалното приложение на растението в обикновенния живот. Оказва се, че освен посочените военни изделия, във фабриката са се произвеждали също полилеи и чанти от коноп, коланчета, шапки и различни сувенири. Но да се информираме малко по въпроса
Какво е национализация?
Национализацията е доста агресивен процес на налагане на държавните интереси над тези на обикновенния гражданин. Доста по-жестоко, отколкото по време на войната, нашите дядовци и баби стават свидетели на насилствено иззимане на ниви и състояния от хората и инвестирането им в построяването на фабрики и бизнеси. Тоест индустрията от времето на комунизма е построена главно върху края на независимия обикновен човек.
Това става някъде между 57 и 79 година и много възрастни хора до днес си спомнят колко мъчителен е бил този процес за всички. Някои разказват как са били заплашвани, че ще бъдат изпратени в поправителен лагер, ако не преотстъпят всичко на държавата. Други говорят за изключително суров режим и големи стачки срещу ниските заплати и тежкия труд - например Тютюневата стачка пред Секретариата на Тютюневите Производители в Пловдив, стачката на пощенските служители в Германия и други, които били погасени по особено жесток начин - със стрелба и арести. На тази в Германия дори имало танкове и залпове срещу надигналите се срещу соц режима работници.
Като цяло можем да дефинираме национализацията като преход от Фашизма и Войната към Капитализма или Царството на Индустрията.
Факт е, че Конопената фабрика затваря много кратко след откриването си и то след доста забележителна стачка, придружена от разстрели и арести. Паметникът от онзи кървав ден се намира доста близо до Гробищния парк и всеки ден е отворен за посещения.
Но дали причината за шокиращия й крах е била в злокачествено държавно управление е под въпрос. Защо ще се залага на военни изделия след войната освен ако няма договор за износ и не се планира тяхната употреба по предназначение?
В крайна сметка нашите войници от национализацията ще се разхождат напред назад наметнали конопени чантички и подсвирквайки си комунистически песни.
Но историята има начин да интегрира в живота на хората всяка една грешка на поредния провъзгласил се за всемогъщ управител и в крайна сметка хората заработили във Фабриката и започнали да произвеждат от растението набор от различни сувенири и домашни потреби, в това число полилеи, чанти, боядисани колани, покривки, ризи, рокли. Това е нещо, което бедният българин дотогава е нямало начин да притежава. Една местна жителка дори си спомни,че било забранено да се купуват скъпи платове и това е ставало само с разрешение от кмета – практика, подозрително напомняща на днешните купони за храна.
Става така, че провидението преобръща мъките на хората в доходоносна търговия и всяка сутрин група жени с песни се отправят към сегашната складова база откъм Стария град, за да прекарат един спокоен и интересен ден зад вретената и становете на Конопената Фабрика на Несебър.
Но нека си поговорим малко и за самия процес... Как се е правило всичко?
Първо не всички машини и съоръжения са се държали там където сега е складовата база. За да се добие конопа, първо са иззети огромен брой ниви на граждани от околността и те са превърнати в територия за посев и отглеждане на продукцията. Тези ниви са се намирали в близост до Аквапарка в Слънчев бряг, там където сега е околовръстния път на отиване към Кошарица.
След като са засадили нивите, са освободили и място за киснене. Конопеното влакно е твърдо и грубо и затова, за да се обработи по-лесно е необходимо да се омекоти по някакъв начин.
Ето защо точно до Фабриката са били създадени огромни ровове, пълни с вода. Там реколта е киснела с дни преди да се суши и тъче. Носели са я директно от нивите, изчистена и на бали- това са снопове продукция която е сортирана, малко като сеното и житото, явно тогава технологията е била горе долу една и съща за повечето неща.
Интересни са машините, с които се е работело вътре в цеха, където са се трудили и нашите пеещи по път за работа жени. Още от времето на първата Фабрика, построена по турско време в Сливен, е имало машини. Чак след появата на електричеството обаче идва и големият възход в индустрията. Тогава фарбиките идват на първо място в производството и в известен смисъл заместват тежкия човешки и животински труд.
В някои български градове има музеи на фабрики, където са запазени някои машинни части и дори цели механични станове и вретена, но явно след голямата криза със стачките всичко е било унищожено и само малък фрагмент от тази история достига днес до нас.
Работно време на хората в Конопената фабрика е било също като сега, получавали са заплати и е за работници са били допускани всякакви хора - жени, мъже, турци, българи, дори германци.
Защо една такава прекрасна идея се разбива на парчета?
Ясно е,че тогавашните Директори не са били професионално ориентирани и всичко е ставало на хаотичен принцип. Никой не е можел истински да седне да учи мениджмънт пък и не всеки е можел да си го позволи. Хората са били още в шок от Войната и всяко ново начало им се е струвало като спасение.
Но военните интриги винаги са били далеч не причината за един такъв провал, въпреки че армията и индустрията винаги са в много тясна връзка.
Войниците със конопените чантички. Кои са те?
Знае се, че голямо значение за несебърската история има фигурата на Яна Лъскова - тя е била своеобразен войник без пушка. Борила се е именно със средствата за артистични изяви. Още тогава е имало така наречените Фронтови Театри или Военни театри. Лъскова е участвала в такъв, групата им се е казвала „Трибуна“ и са играли и в Несебър множество постановки насочени срещу Фашизма, в това число и на бележития българин антифашист Александър Гиргинов.
Та въпросът е, има ли войната и весел елемент? Мисля,че това е отговора. Ако фабриката е вървяла паралелно с тези пиеси би могло да се намери практично приложение на всичкия този забавен, невоенен коноп, така театъра и войната си вървят ръка за ръка и никой не пострадва, пък и се вадят пари.
Но погледнато от бизнес страна, възможно е и поради някаква некадърност директорите да са отхвърлили важна оферта, свързана с компенсирането на недоволните работници, въпреки че са били информирани за нарастващите бунтове. Доколкото знам, Фабриката затваря врати именно заради доносническа интрига и това е последвано от доста неприятен инцидент и стачка с разстрел. Истината е някъде там...
В момента оцелелите се броят на пръсти и или мълчат, или пък ако говорят, нищо не могат да си спомнят. Затова, нека не затриваме малкото останала история на България- да отдадем минута мълчание за нашите храбри Жени Войници със Конопени Чантички.
Би било хубаво Конопената Фабрика да се превърне в Музей от времето на Национализацията- това не само ще привлече повече български туристи, но и ще пази паметта от тия времена много по-ярко от паметника до Гробищата.
Текстът е на писателката Станислава Стефанова от Несебър, която през последните седмици е направила обстойно разследване в историята на Несебър, за да открие данни за забравената конопена фабрика в града. Тя има написани четири книги, от които две са издадени, а третата е на път да бъде издадена. "Конопената Фабрика на град Несебър е била мистерия за всички- и стари и млади, и разкриването на чара й може да донесе радост на всички", казва Стефанова
Младите огнеборци канят на спортен празник в Бургас
