10 години от смъртта на Майкъл Джексън – какво помни светът за него?

Светът застива за секунди и всеки започва да се чуди дали това не е просто пореден трик на звездата, с който да възроди кариерата си

Ключови думи: майкъл джексън, певец, кончина, смърт, светът плаче

Къде бяхте на 25 юни 2009 г.? На плажа? В чужбина? В планината? На работа? Най-вероятно дори не помните. Но светът на музиката винаги ще запомни този ден като един от най-тъжните в своята история. В една прохладна лятна вечер, когато хората търсят какво да гледат по телевизията, всички програми изведнъж превключват на извънредни новини. Майкъл Джексън е в болница в тежко състояние. 

Светът застива за секунди и всеки започва да се чуди дали това не е просто пореден трик на звездата, с който да възроди кариерата си. Дали пък отново не е просто леко предозиране с хапчетата за сън? Или пък всичко това е просто измама и всъщност това въобще не е Джексън в линейката? 

За съжаление, всичко е истина и няколко часа по-късно е съобщено, че музиката завинаги е загубила Майкъл Джексън. Светът не застива за секунди този път. Той направо спира. Телевизионните програми спират всякакви предавания и започват да излъчват на живо всичко, което се случва пред болницата, пред имението на певеца – Невърленд и пред родната му къща. 

Картините са еднакви – страдащи фенове, които не могат да повярват, че човекът, който подготвяше завръщането си, вече няма да излезе на сцената, няма да ги има танците и запазената марка – лунната походка. За момент светът забрави за обвиненията срещу Майкъл в блудство, за историята му с хапчетата за сън, за депресия и за това, че уж е спал в кислородна камера, за да се запази по-млад. 

На 25 юни 2009 г. всичко това беше незначително, защото феновете и музиката не само, че загубиха един невероятен глас, те загубиха Майкъл Джексън.

Преди да се превърне в икона на поп музиката, Майкъл Джексън е просто момче, което иска да пее. Роден на 29 август 1958 в Индиана, той е най-малкия син на Джо и Катрин Джаксън. Заедно с братята си – Джаки, Тито, Джерамая и Марлон, формират групата „The Jackson 5“.

В интервюта, Майкъл неведнъж е споделял, че по време на репетиции баща им, който е и мениджър на групата, често е удрял момчетата, ако сбъркат част от текста. Най-често под ударите попада най-малкият Джексън, защото се опитвал да се противопостави на баща си.

Освен че е фронтмен на групата, Майкъл се опитва да започне и солова кариера. Още на 13 години, той издава първата си песен „Got to be there“. Година по-късно той издава песента „Ben“, която се изкачва до номер 1 в класациите. 

Бавно, но стабилно, Джексън започва да се изкачва по стълбицата на успеха. Годината е 1982, а на пазара излиза шестият албум на звездата – „Thriller“, който е най-продаваният в историята на музикалния бизнес.

Седем от песните вътре влизат в топ 10 на Billboard Hot 100, сред които са „Beat It“, „Billie Jean“. Албумът прави Джаксън първият певец в историята, който печели осем награди „Грами“ в една нощ. Thriller“ се задържа на номер едно в класациите цели 37 седмици. 

Майкъл Джексън вече е в историята.

След като светът разбира за таланта на певеца, песните му започват да се въртят навсякъде. Турнетата са разпродадени веднага, щом се обявят дати, а Майкъл все повече се издига към статуса на икона.

Година след като пише история с „Thriller“, Джексън представя на света още едно изпълнение, което ще си остане негово завинаги. По време на шоу, посветено на годишнината на звукозаписното студио Motown 25, Майкъл се качва на сцената, за да изпълни хита си „Billie Jean“. 

Публиката е подготвена за неговите танцови умения, но звездата успява да ги изненада с лунната походка, която му остава запазена марка и до днес. Същата вечер, Майкъл представя и бялата ръкавица, сложена на лявата му ръка. След 16 май 1983 г., тези две неща се превръщат в неизменна част от персоната на Майкъл.

Със славата обаче идват и проблемите за певеца. Започват да се появяват обвинения за посегателство над малолетни момчета, с които Майкъл прекарва време в имението си Невърленд. Имотът, който е оборудван с всичко, което би желало едно дете – от влак, който те разхожда из парка до зоологическа градина и кино салон с машина за пуканки.

Обвиненията се трупат едно след друго, а Майкъл отрича всяко едно от тях. Сключени са извънсъдебни споразумения. Битката със закона е изтощителна и той си взима почивка от светлината на прожекторите. Тогава, певецът сякаш изчезва от лицето на земята. Папараци дори не могат да го хванат на пазар. 

По-рано тази година по HBO се появи филм, в който двама мъже твърдят, че Майкъл ги е малтретирал докато те са били малки. „Leaving Neverland“ показва историите на Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък, които се запознават със звездата по различно време. Но и двамата твърдят, че е имало нещо повече от приятелство между тях. Филмът беше посрещнат с много различни емоции от аудиторията. 

Семейството на Джаксън обвини участниците във филма и режисьора му – Дан Рийд,в грозен опит да се изкарат пари от името на поп иконата. 

Със сигурност животът на Майкъл Джексън не е бил съвършен. Със сигурност беше странно зрял мъж да спи в едно легло с малки момчета, да прекарва време на дърво докато пише част от песните си и да държи бебето си през прозореца от осмия етаж. 

Но Майкъл Джексън имаше талант, който трудно би се видял в друг музикант. Притежаваше усещането за музика, умението да танцува и най-вече – способността да пленява публиката.

Затова, днес, 10 години след смъртта на Майкъл Джексън, повечето хора ще го запомнят не като човека, който прекара месеци по съдилища, а като музикалната икона, която всъщност е!