Празнуваме Деня на труда
Първи май е обявен за официален празник у нас през 1939 г.
На Първи май много държави по света отбелязват Деня на труда и на международната работническа солидарност, съобщава Нова телевизия. Той е един от официалните празници и в България.
За първи път опит за честване на 1 май у нас се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. денят е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да го отбелязва всяка година.
След края на режима през 1989 г. Първи май продължава да е неработен ден, но държавата не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка с участието на 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, убиват няколко от тях и раняват около 200. На 4 май, по време на последвалия протест срещу полицейското насилие, сред силите на реда е хвърлена бомба, при която загива един униформен, а шестима са ранени. Бързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, но впоследствие са оправдани.
През 1889 г. Учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "социалдемократическите партии и профсъюзите от всички страни да демонстрират енергично на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир". Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, Конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на Първи май, навсякъде, където е възможно".
Украински войници превърнаха BMW 7-Series в мобилна ракетна установка
Лионел Меси получи часовник за 1,1 милиона долара
Грешката, която качва разхода на гориво през зимата с до 2 литра на 100 км
Четвърти цвят на светофара: бъдещето на трафика с автономни коли
ЕК отстъпва от забраната на ДВГ, но с нови условия, които може да убият автомобилната индустрия
Празниците насаме: как да превърнем самотата в грижа за себе си
2026: Годината, в която Близнаци, Везни и Водолей спират да отлагат съдбата си
Предсрочните избори (не)избежни – 22 март или 5 април са най-вероятните дати
2025: Рекордна година за златото - поскъпване, търсене и интерес от българските инвеститори
Мария Цънцарова не е освободена от работа
РИОСВ потвърди: Производството на „Кроношпан“ е в екологичните норми
Игнажден чука на вратата: Вярвания, ритуали и как да посрещнем късмета
сигурно и те празнуват!
ЕЕЕЕЕЕх, "хубави времена " бяха!
За по-младите ще опиша накратко какво представляваше тоя меко казано спорен празник по време на скапания СОЦ. И 1-ви май, и 9-ти септември бяха един циркаджилък, един фарс, като на хората се даваха предварително приготвени червени знамена и плакати с изписани глупости по тях и ги караха насила да маршируват, уж защото са много радостни и доволни и пр комунистически дивотии. Тогава манифестациите бяха задължителни, но мнозина от гражданите не отиваха на тях. И затова комунистическите престъпници въведоха санкции - удържаха един надник от заплатата при неявяване на манифестация. И хората започнаха да се явяват в началото на манифестацията, за да ги запишат в списъка, че са дошли, и си отиваха. Тогава комунистическите престъпници въведоха двойно записване - при започване и при завършване на олигофренската манифестация.
Това представляваха първомайските манифестации през скапания СОЦ, за който някой безумци още леят крокодилски сълзи.