Държавата намали приема на студенти в университетите

Тази година нулев прием е обявен в 16 професионални направления в различни университети

Ключови думи: Прием на студенти 2019, студенти 2019, университети в България

Държавата намали приема на студенти и за първи път от много време насам през тази година един кандидат за висше училище ще се бори за едно място, пише в последния си брой списание "Икономист". Това е резултатът от плановете на просветното министерство да намали приема в университетите и съответно лукса от минали години две места във ВУЗ да се борят за един кандидат.

С 1700 са намалени бройките за бакалаври в държавните университети, общият план-прием на първокурсници ще бъде 36 984, съобщи просветният министър Красимир Вълчев. Той подчерта, че не очаква всички предложени места да се запълнят, точно както ставаше и в минали години. Випуск’2019 е малко над 50 000 зрелостници, но част от децата отсега са приети в чужбина, а други няма да кандидатстват във висши училища. 

На практика намалените места в университетите съответстват и на намаления брой студенти в резултат на демографския срив. Очакванията на един кандидат да отговаря едно свободно място може и да не се осъществят, защото ако се добави и приемът в частните университети, може да се окаже, че един младеж разполага с място и половина в университет. Въпросът е дали то е в желаната от него специалност. 

Напоследък държавата опитва да регулира местата за висшисти, като обявява преференциален прием за професиите, за които се очаква да има търсене, и намалява местата в сфери, много търсени от младежите, но в които държавата в близко бъдеще няма да има нужда от кадри, например икономика и администрация. Все още част от кандидатите не са наясно с тази особеност на регулацията, която не е сигурно дали ще проработи.

Част от стратегията на министерството е обявяването на нулев прием, където няма интерес и се приемат под 15 студенти. Обикновено става дума за нетипични специалности за университетите, разкрити заради обществения интерес и възможността да получат субсидия, а целта е вузовете да бъдат принудени да ги закрият. Това се практикува от няколко години, като за тази нулев прием е обявен в 16 професионални направления в различни университети.

Сред най-ощетените откъм студенти вузове е Шуменският университет, където ще се закрие приемът в четири направления – обществени комуникации и информационни науки, икономика, туризъм и национална сигурност. В Аграрния университет в Пловдив се закрива икономиката, във Великотърновския – политическите науки и националната сигурност. Администрация и управление се закриват в Лесотехническия, Военния университет във Велико Търново и във Висшето училище по телекомуникации. Русенският университет няма да приема тази година студенти по национална сигурност. Специалността няма да се учи и във Велико Търново. Сред порязаните вузове е и Софийският университет „Св. Климент Охридски“, който няма да обяви прием в специалност обществено здраве.

Увеличава се приемът в медицина и фармация, но кандидат-студентите продължават да бягат от инженерните професионални направления, въпреки че обявените заплати там и прогнозният им ръст в следващите години са сред най-високите. Държавата ще намали приема в специалностите икономика и психология. За последната кандидат-студентите водят най-лютата битка и се влиза с най-висок бал, но парадоксът е, че министерството намалява бройките за прием, въпреки че обяви, че ще назначава все повече психолози в училищата. 

Държавата обмисля и обявяването на нещо като трета стипендия за младите хора, избиращи да учат химия, химични технологии, математика, физика, религия и педагогика на обучението по конкретен учебен предмет в горните класове. Тя ще се състои в опрощаване на семестриалната им такса, но това няма да се случи от следващата учебна година. За сметка на това държавата ще очаква на финала на образованието си висшистът да сключи договор и да работи по специалността си за определен период от време. Най-закрепостени в тази сфера са младите медици, които специализират в определени сфери. Здравното министерство вече лансира подобен документ, чрез който младите хора, специализирали с държавни пари, ще трябва да останат да работят в България за същия период от време, колкото е била специализацията им.