Как Радостин Дачев искаше да строи лятно кино на покрива на „Септември”, а днес го разрушава

Снимки от архива: Радостин Дачев(вляво) реже лентата на новия вход на кино "Септември" през 2002 година, горе е файето на киното, което после бе превърнато в магазин

Ключови думи: Радостин Дачев, кино Септември, строителство на кино Септември, приватизатор на бургаските кина, строителство в супер центъра

Преди седмица Флагман.бг съобщи, че бургаският бизнесмен Радостин Дачев е пред финализиране на проекта си за строителство на сграда със смесено предназначение на мястото на бившето кино „Септември”. Очаква се там да се издигне многофункционално здание с търговски площи, офиси и 25 апартамента, а строителството най-вероятно ще започне през септември (ВИЖТЕ ТУК).

Днес Флагман.бг откри прелюбопитен материал на покойната Йорданка Ингилизова, журналист, публицист и кинематограф. През 2004 година Йорданка Ингилизова, която бе сред ревностните поддръжници на седмото изкуство в България, направи изключително стойностната журналистическа публикация за упадъка на бургаските кина. Материалът бе публикуван във вестник „Черноморски фар” със заглавие: „Кината в агония”. На фолио в областния всекидневник темата е застъпена с всички гледни точки, има и малко необичайно интервю на Радостин Дачев.

Препубликуваме част от разработката на колежката от 19 ноември 2004 година. Уточняваме, че в края на миналия век Дачев приватизира всички кина в Бургаска област, за да ги модернизира, а не разруши, както впоследствие се случи:

"През 1998 година, със заповед на тогавашния министър на културата Емма Москова, държавните кина бяха прехвърлени от културното към промишленото министерство. Целта бе да бъдат приватизирани от частни киноразпространители. Тогава се намери човек, който да пророкува, че ако кината се приватизират от ведомството на Александър Божков /което междувпрочем лапна преди това и книжарниците/ няма да запазят дейността си.

Но никой не го чу. И ето ярък пример в Бургас.

Кино “Родина” отдавна е магазин. А след прекрояването на “Септември” то вече няма голям киносалон, разделен е на два по-малки. Някогашната студийна зала е нощно заведение, а на третата зала виси катинар.

Приватизационната битка се състоя в края на 1998 година, когато изненадващо я спечели “Заводски строежи” в лицето на Радостин Дачев. Договорът бе сключен на 28 декември за 1,6 милиона долара.

Според вещи в строителния бизнес и брокери на недвижими имоти тогава това бе смешна сума за пакета от “стоки” – освен двете най-големи кина в центъра на Бургас с общо 4 зрителни зали, огромни фоайета, специфична инфраструктура, модерна аудио визуална техника, към държавната фирма “Бургас филм” принадлежаха повечето летни кино по Черноморието – от Несебър до Царево, както и салоните в Зидарово, Средец, Айтос и Малко Търново.

През 2002 година Дачев чрез “Пиргос арт” сключи 3-годишен договор с “Белфилмс”, която тогава развиваше дейност в кино “Тракия”. Дачев построи и временния екран на Охлюва, който работи само 2 години

Радостин Дачев през 2004 година: Въпрос на време е да има лятно кино на покрива на „Септември”

- Г-н Дачев, преди години казахте, че ще построите лятно кино на покрива на “Септември”.

- Това е вярно. Въпрос на време е. То е концепция, не е нещо, което трябва да се случи така случайно.

- По-точно?

- Как да ви кажа, не можем да разгледаме едно нещо само за себе си, не може едно кино някъде на покрива да работи, то трябва да е елемент от обща концептуална програма. Сигурно и вие не си носите старите дрехи от 1988 година. По тези времена кината са били проектирани да обезпечават различни функции. Ситуацията сега е променена. Всики неща тогава се издаваха с директиви, с укази на Политбюро и т.н.

- А тези неща не ги ли знаехте, като казахте тогава, че ще направите кино?

- Рабира се, че ги знаех. Кино, но не в този вид,който е сега. Пример за правилна концепция за кино е “Арена”.

- Значи ли, че лятното кино в Несебър не ви хареса и затова го съборихте?

- Значи, че има много ниска активност на капиталните вложения или замисъла, който е имало. Просто му е минало времето. Какво значи печеливше? Ще си купите ли най-красивия камшик?

- Сравнявате лятното кино в Несебър с камшик? Кого биеше то?

- Не, никого не биеше. Просто вече не се продават камшици, защото няма коне и каруци, има вече автомобили. Хората правят съвсем различни неща. По начина, по който бе направено киното, тази концепция, която е изразена до 1989 година, тя не може... Ще влезете в един интернет-клуб и ще видите – всички гледат филми, които още не са излъчени.

- А хотелът, построен на мястото на разрущеното кино, на немската фирма ли е, или на “Кинтекс”?

- Кой ви го е казал... Не знам какво значи “немската фирма”, какво значи “Кинтекс”. Не ви разбирам въпроса.

- Киното в Китен е най-неподдържано. Какви са ви намеренията за него? 

- В момента имаме един договор с "Александра груп", която експлоатира всички кина, включително и кино “Септември”. Те са най-големият държач на правата на филморазпространителите в България. В момента има такава схема. Те са предадени като владения на тях, те имат друга концепция, включително и една новина да ви кажа – Стефан Минчев /собственикът на Александра – бел.ред./ има намерение да прави мултиплекси в 4 града. Единият е Бургас. Ще стане според възможностите. По-скоро според концепцията – но тя трябва да се подкрепи и с реалности. Не говоря само откъм финансиране. Трябва да се намери правилното място, правилните хора...

- А коя фирма замени “Пиргос арт”?

- “Пиргос арт” се вля с други две фирми – “Заводски строежи” и още една и се образува “ПС груп” АД. Тя се вля с универсалното правоприемство.

- Какъв е нейният предмет на дейност?

- Всякакъв, включително киноразпространение. "ПС груп" има предмет на дейност на трите вливащи се фирми.

- Третата не я казахте.

- Тя е по-малка, незначителна, която не я познавате.

- И все пак...

- Тя е влята в “Заводски строежи” преди това.

- А какво стана с кинотехниката по селата – Зидарово, Малко Търново?

- Е, кинотехниката се съхранява.

- Къде?

- В наши складове. А в работещите салони си е там. В “Александра груп” тече процес за подмяна на машините с по-модерни. Ние събираме старите унгарски и руски машини и ги трупаме на склад, пък те слагат нови. Ако нашите могат да издържат на конкуренцията, ще ги използваме.

- Ще подновите ли договора си с Александра, който изтича в средата на идната година?

- Е, аз не мога да ви дам... Вие прекалено много неща знаете. Аз не знам кога изтича. Според мен вие не сте права.

- Не е ли 3-годишен договора ви – от юни 2002 година? Освен, ако не е имало анекс после?

- Вижте, това не мога да твърдя със сигурност. Просто не знам, нямам документи пред себе си. Но със сигурност не е до догодина, защото те си имат планове, помениха машините, иначе не биха го направили.

- Вие как мислите - има ли нужда от кино днес?

- Лично аз мисля, че няма бъдеще, поне в този вид на киносалоните. Убеден съм в това.

- Тогава защо участвахте в приватизацията и ги взехте? Не беше ли, за да ги ги модернизирате?

- Това е процес. Може да е 10-годишен, какво значение има? Трябва да се търси ефективната формула. Моето мнение е, че киното след 10 години няма да е в този вид. Всеки ще може да си тегли от някаква майка, от някакъв сървър, от някакъв интернет вкъщи, както и в момента го правят. Когато техниката влезе вкъщи, кой ще ходи на кино? Няма смисъл да чакаш премиера, предпремиера, да имаш зависимост от този или онзи. Производство на филми ще си има, но тия киномашини, тези 35-милиметрови ленти, това всичко... по друг начин ще става."

в. "Черноморски фар", 2004 година