За една къща и едно "Есе": Рецептата да удариш кьоравото и глобалното затъпяване

Автор: Флагман.БГ

Наскоро считащата себе си за интелигентна част от българското население намери поредния таргет за смях.

Да, става въпрос за стотиците българи, които коментираха "Есе" под публикация за конкурс, в който изискването е да напишеш есе (като... жанра на прозата, а не като думата), за да спечелиш огромна къща на брега на езеро в Канада. Проблемът, следващ от този привидно невинен "гаф" е, че отново се стига до заключението, че народът масово затъпява. Или поне вече масовото затъпяване е по-лесно разпознаваемо чрез социалните мрежи, където всеки може да бъде писател, поет или активист. 

По повод именно това от reduta.bg публикуваха интересен коментар, който дава друга светлина върху проблема - че всъщност самата "обява" за конкурс е измама, че медиите, без да проверят информацията, стават съучастници в нея, че всичките наречени от интелигенцията в България "глуповати" хорица, написали под публикацията "Есе" всъщност са спасени от измамата... по ирония на съдбата от собствената си глупост.

Публикуваме го без редакторска намеса. Вижте го:

Че глупостта дава необятни възможни за печалба, е известно на всеки с някакъв мошенически талант. Но има и велики измамници, чиято дарба да се възползват от човешките слабости е достойна за възхищение. Така например през април 1817 г. из Англия шествала млада жена с екзотични одежди и тюрбан на главата, която се представяла за принцеса Карабу от остров Джавасу в Индийския океан. Романтичната й история се превърнала в сензация и местните благородници се надпреварвали кой да я обсипва с повече внимание. В това време принцесата, която говорела на непознат език, но иначе се казвала Мери Бейкър и била прислужница, си живеела като пет пари в кесия. Докато измамата й не лъснала, след като била разпозната покрай публикуването на снимката й във вестниците.

Тъкмо благодарение на вестниците обаче, схемата на друг, доста по-ловък мошеник, се радвала на успех години наред. Той се казвал Грегър Макгрегър и в началото на 19 век си измислил цяла държава близо до Хондурас. Написал й конституция, напечатал й валута и се представял за неин владетел, а пресата бълвала възторжени дописки какви възможности за забогатяване открива богатата страна Пояис. Тъй като по онова време извоювалите независимост някогашни южноамерикански колонии започнали да продават облигации на Лондонската борса, всеки искал да се сдобие с дял от някоя златна мина в Колумбия или в Перу. И точно тогава на Макгрегър, офицер от Кралския флот, му хрумнало да продава парцели, в резултат на което успял да натрупа състояние, равняващо се на днешните 5 милиарда долара. След като инвеститорите пожелали да отплават към Пояис, за да нагледат собствеността си, организирал и екскурзия. Първата партида от 250 души била натоварена на кораб, само че пътешествието на първопроходците се оказало пълен провал. Успелите да се доберат до бреговете на Хондурас измрели в негостоприемната джунгла, но въпреки това втората група не се отказала да замине. Успелият да забегне измамник дори продължил дейността си във Франция, където баламурниците само чакали да направят лесни пари.

Като стана дума за Франция, няма как да не споменем и класикът в жанра Виктор Лустиг, един от най-талантливите мошеници, живели някога на планетата. Той пристига в Париж през май 1925 г. и в един вестник прочита, че градските власти изпитват затруднения в опитите си да поддържат Айфеловата кула. Изготвя си фалшиви документи на зам.-министър на пощите и далекосъобщенията, след което изпраща официални покани до шестима търговци на скрап. Измамникът посреща бизнесмените в скъп хотел, където им обяснява, че заради неоправдано високите разходи по Айфеловата кула правителството решило да я разглоби и да я продаде на закрит търг. За да не се предизвика обаче възмущението на обществеността, моли търговците за дискретност. След това продава правото да разглоби Кулата на единия от тях и успява да избяга с куфар пари във Виена. А най-интересното е, че измаменият Андре Поасон скрива измамата от полицията с цел да запази достойнството си…

На фона на тези титани канадката Ала Уогнър (ако въобще съществува) изглежда лишена от въображение, но както се видя, това не й пречи да си оправи финансовото положение. Схемата гласи: ако напишете есе от 350 думи и изпратите сумата от 25 канадски долара, участвате в конкурс за спечелване на богаташка къща в Канада. За повече достоверност обачe (каква ирония!), е измислена и завладяваща легенда: къщата струва 1.7 милиона, т.е. трудно се продава, а престарялата жена няма наследници, които да се грижат за нея. Затова е решила да я даде на онзи, който най-сърдечно и красиво опише какви грижи ще полага за достойните й старини.

Дотук – нищо ново под слънцето, доколкото прилича на поредната мошеническа оферта, пристигнала в папката за спам. Ако получите предложение като „Плати десет лева и ще ти разкрия тайната си за бързо забогатяване“, ваша си работа дали ще се вържете. После сте напълно свободни да изпратите и 130 долара за „такси“ по получаване на наследство от Лас Вегас, понеже лелята милиардерка, за която никога не сте чували, се е споминала и ви е завещала имение и хотел. Разбира се, в рамките на пет минути можете да се сдобиете и с чудодейни лосиони срещу оплешивяване и за увеличаване на гърдите, след което да научите чужд език за едно денонощие САМО срещу 1234 лв. бед ДДС. В крайна сметка пак от вас зависи дали да си купите и целебен амулет, след което да се доизлекувате с помощта на „уринотерапевтката“ Х, която разваля и черни магии за има-няма 899 евро. А, нали няма да се лишите и от възможността да метнете спестяванията си през прозореца, като за всеки случай хвърлите на „полицията“ и златните си бижута?

И все пак, в казуса „Уогнър“ има и няколко любопитни момента, които на пръв поглед го отличават. Но само на пръв:

Информацията за конкурса е публикувана в сайта на БиТиВи, при това в новинарския раздел, а към офертата е даден директен линк. Надлежно е обяснено как трябва да бъдат изпратени парите, дадени са имейл и пощенска кутия в Мивървил, Канада. Никъде, ама никъде няма редакторка бележка, че най-вероятно и даже съвсем сигурно става дума за измама, така че хората лесно биха могли да се подведат от авторитета на медията.

Те, естествено, масово се подвеждат, като дори не си правят труда да изчетат „новината“. Пишат само „есе“, пропускайки уточнението за 350-те думи, и смятат, че с това вече участват в конкурса. По-умните започват да им се присмиват, пълнят фейсбук с шеги и закачки какви тъпаци са се хванали на въдицата, други с пълно право се възмущават, че същите тия имат шофьорски книжки и гласуват. Явно забравяйки за един Спас, който направи точно някои от тях за кашмер, предлагайки на иначе разумни хора евтини самолетни билети, иначе разумните хора се кикотят, че ето, видите ли, глупендерите искат да ударят кьоравото без никакви усилия…

Да, наистина е забавно, само че да караме поред:

Преди време хасковският инженер Никола Колев инкрустира с полускъпоценни камъни нарисувания от него портрет на Бойко Борисов, като даде да се разбере, че картината е в състояние „да изцерява редица болести като болки в очите, диабет, ревматизъм и анемия“. Жена му предаде паното на депутата от ГЕРБ Иван Петров с думите: „Минералите поглъщат отрицателната енергия и затова картина с подобни камъни е един функционален начин да се реши проблемът с негативните ефекти от работата с компютър“. Новината обиколи кажи-речи всички медии, най-вече под формата на „любопитка“, но отново много хора се вързаха. Тя, струва ми се, стана обект на интерес и от предаването „На кафе“, където поне десетилетие се изявяват всякакви медиуми и лечители. В него гастролират странни типажи, които пропагандират терапия с глад, препрограмиране на астралното поле, заредена с ток вода и даже някои продукти на човешката отделителна система. А покрай това неотдавна се завихри и скандал около лечителка, която организираше групи за изцеление при бразилския медиум Жоао де Деус. Тъй като неведнъж бе гостувала на Гала, бизнесът й вървеше много успешно – до момента, в който млада жена почина от рак.

Естествено, за да има предлагане, задължително е да има и търсене. И след като сред приоритетите на държавата например е хазартът под формата на „национални лотарии“, които се въртят пред очите ни всяка вечер на телевизионния екран, е съвсем нормално из тукашната територия да се лутат лековерни. Едни се хващат и на най-очевидното мошеничество като последна сламка за изцеление и спасение, други – като на средство за бързо и лесно забогатяване. Шарлатанството процъфтява, но не защото е супер хитроумно, а защото живеем в официализирана и толерирана измама. Когато непрекъснато му внушават, че с едно търкане на билетчето ще спечели милиони, как тогава човек да не напише една-единствена дума от 350, как да не вярва, че неговото „есе“ е достатъчно, понеже всичко опира до късмет?

А и фактът, че подобна измама е публикувана в новинарския блок на една телевизия, вече я легитимира. И не, не е в рубриката „Любопитно“, не говорим и за социален експеримент, тъй като, повтарям, е даден линк как парите да се преведат на канадката. Така, ако Макгрегър беше жив, днешните зрители като нищо щяха да си купят облигации за златните мини в Пояис, а стига възкръсналият Лустиг да бе интервюиран от Хекимян, щяха да го възприемат като сериозен чуждестранен инвеститор. Мери Бейкър пък щеше да води предаването „Новото познание“ по БНТ 2, както си е с тюрбана, и да пъди рептилите от съзвездието Андромеда със заклинания на джавасуски език. (Ей, вече има курсове по джавасуски, който се научава само за 2 минути! Само преведете 5 лв. на имейл с адрес: [email protected], няма нужда и есе да пишете!)

Впрочем неслучайно у нас намери добър прием самият Джордан Белфорт, по-известен с прозвището Вълка от Уолстрийт. През 2003 г. той се призна за виновен в измама с ценни книжа и беше осъден на четири години ефективно, както и да възстанови на инвеститорите $119 милиона. Зад решетките обаче лежа само 22 месеца, тъй като сътрудничи на властите, а сетне се преквалифицира в мотивационен лектор. След излизането си от затвора Белфорт започва световно турне, за да представи разработената от него Straight Line Persuasion System („Пряка линия на убеждаване“). През пролетта на 2015 г. изнесе сказка и в България, представен в качеството си на… „всепризнат бизнес консултант и един от най-известните и скъпоплатени лектори на корпоративни обучения по продажби.“ За участие в семинара имаше такса в три категории: Silver – 724 лв., Gold – 763 лв. и Business Gold – 861 лв. Оказа се дори, че въпреки високите цени билетите бързо са се разграбили, защото лекцията беше шумно рекламирана в медиите и от… националната телевизия. Бяха цитирани „специалисти“, които ни обясниха, че „за обучение от бизнесмен от световно равнище – като Белфорт, се дават много повече пари, а наученото е безценно.“ За лектора се изписаха куп дитирамби, той гостува цял час и в телевизионно шоу, където гологлавият водещ го гледаше с нескрит възторг. Изобщо, посрещнахме го като знаменитост, все едно иде реч за Нобелов лауреат по икономика, а не за доказан измамник, при това лежал в затвора.

С други думи, медиите са съучастници в подобни операции, в някаква степен те носят по-голяма вина. Хората искат да спечелят на мига – ами да спечелим и ние, пускайки им лотарии и заблуждавайки ги с престарели и щедри канадки. Не пречи в това време и да се борим с „фалшивите новини“, казват тези обиграни лицемери, докато провиждат своя златен шанс в невежествената публика, за чието отглеждане полагат нарочни усилия. И понеже тя бързо забравя, от паметта й излетяха спомените и за „Градът на мечтите“ с главен „проектант“ Соломон Анжел, и за финансовите пирамиди, чийто възход започна през 1992 г. с основания от Иво Недялков холдинг „Ийст уест интернешънъл“ и „Лайф чойс“ на Майкъл Капустин. Забравиха и банковите фалити от 1996-1997 г., покрай които се облажиха кредитните милионери, че даже и скорошното източване на политико-финансовата пирамида КТБ, засегнало над 500 000 вложители. Забравиха го, улисани в глупости, с които медиите, в по-голямата си част, ги занимават от сутрин до вечер.

Е, донякъде е успокоително, че все пак става дума за зверско затъпяване в глобален мащаб, не толкова за печално българско изключение. Иначе щеше ли Бърнард Мадоф – създател и директор на фондовата борса NASDAQ, да превърне в нищото над 60 милиарди долара, поверени му от банки, заможни частни лица и благотворителни организации? През 2009 г., когато той се призна за виновен по всичките 11 обвинения и беше осъден на 150 години затвор, измамените дойдоха пред съдебната зала в Манхатън и „искаха отговори, никаква милост от страна на съдията, искаха да излеят гнева си“ (по „Вашингтон пост“). И Мадоф им ги даде – под формата на иронично подхвърлената забележка, че глупост, алчност и суета правят идеалната амалгама да си навлечеш беля на главата…

Ето защо, когато си я удря в стената или пък си я бие в ръба на масата, чудейки се какъв дявол го е накарал да преведе 25 канадски долара на милата старица Уогнър, човек не бива да се мъчи – отговорът вече е налице. Ще е хубаво обаче да не мъчи и останалите, гласувайки по изпитания начин, но засега, уви, това са само мечти. Че кой хитряга, моля ви се, ще се лиши от такава благодат, щом целта му е да удари кьоравото? Съвсем в буквалния смисъл на кьораво – от плът и кръв.