Европейският съюз през 2019 г. - Проблемът за оцеляването

Автор: Флагман.БГ

Първи и основен проблем на Европейския съюз е, че е създаден като един от механизмите на САЩ за контрол над Западна Европа. Без „Плана Маршал”, без отварянето на американските пазари за европейски стоки, без американски войници на континента, без НАТО – евентуално ще се стигне до момент, в който съществуването на ЕС е невъзможно, пише Ростислав Ишченко, цитиран от The Saker.

Когато се казва, че съюза е създаден главно с цел да премахне Немско-Френските противоречия, за да няма повече конфликти като тези, довели до Първата и Втора световни войни, това е самата истина. Но трябва да се има предвид, че съюза между Франция и Германия е нужен и важен ексклузивно за САЩ. Великобритания напротив – винаги през историята се  борила да раздели Европа и да възпрепятства ситуация, в която една или съюз от няколко други държави могат да владеят континента.

Силна и обединена Европа след края на Втората световна война бе необходима именно на САЩ, за да подкрепи борбата му срещу Съветския съюз. Подхода с основаването на ЕС тогава осигури на държавите членки търговски преференции, както и военна подкрепа за Стария континент. Казано иначе: САЩ позволи на ЕС да печели пари от собствените си пазари, да споделя „бонуси” от неоколониалната политика на Щатите, както и да позволи на държавите в Европа да не харчат огромни суми от бюджетите си за защита. В замяна същите тези страни по време на студената война  се превърнаха в театър за предвиждания ядрен апокалипсис, оставяйки САЩ за трети пореден път на страничните линии – в безопасност.

Малко преди 2010 г. САЩ, вече изпълнили мисията си, започнаха да приемат европейските си сътрудници като трофей и точно затова в тази ситуация, ренесанса на консерваторите срещу глобалистите започна именно в Европа. И тъй като глобалистите се облегнаха на рамото на САЩ, за да получат подкрепа от Вашингтон, то консерваторите, или поне част от тях, обърнаха глава към Русия.

Картинката в Европа днес е по-различна.  Съюзът е удрян от три страни.

На първо място е вътрешното напрежение в самите жителите на държавите – те не харесват неизбежното занижаване на стандарта на живот и са свикнали да се считат за „върха на върха”, а исканията, които те имат, напоследък не се изпълняват.

На второ място напрежение има и от различните държави в Европа, които дърпат конците в различни посоки. Етническите противоречия, които в миналото бяха умекотени от политика на ЕС, в наши дни отново са на предни линии, разкъсвайки „обединена Европа” на части.

На трето и не последно място – САЩ вече не са заинтересовани да поддържат високия стандарт на Европа. В този контекст Щатите постепенно затварян пазарите си за Стария континент в опит да убият Европейската индустрия, считайки я за конкурент, а не партньор. Вашингтон има интересе и да преразпредели ресурсите, контролирани от Съюза в свой интерес. А виждайки, че ЕС се пуска по течението (макар и бавно), водещо към Русия, САЩ няма интерес да остави на Москава един обединен и функциониращ съюз.

Това, което следва зависи изцяло от  страните членки. Спасението на ЕС лежи изцяло в преориентацията му към политическо и икономическо партньорство с Русия (и по логика – Китай). Почти всичко е в ръцете на предстоящите тази година избори за Европейски парламент.

Ако националистите успеят да получат мнозинство и да „изритат” глобалистите от картинката, то за обединена Европа има шанс.

Ако за пореден път глобалистите спечелят и политиката остане в същото състояние като сега, то много скоро ще се наложи да забравим за понятието и да започнем да мислим за нови съюзи.

Времето ще покаже.