Какво ще се случи, когато Брекзит настъпи

Източник: Инвестор

Макар че 29 март 2019 г. е съвсем близко, дотогава, както казват старите хора, може да изтече много вода.

И на фона на все по-реалните прогнози Великобритания да напусне ЕС без сделка евентуалните сценарии за ефектите от Brexit не са особено розови. Но не само за Острова, а и за Европа. Факт е, че повечето страни нямат разработени конкретни планове при еврнтуална нова пазарна криза, нито пък имат списък от мерки при евентуално излизане без сделка.

И докато фокусът в момента е към решението на британския парламент, малко хора се замислят гласно върху това какво ще се случи с търговските отношения между различните компании, за които фирмите от Обединеното кралство вече ще бъдат „фирми от трета страна“.

Лондон е един от най-големите световни финансови центрове, като през есента на 2018 г. Ню Йорк успя да го измести от първото място. Столицата на Великобритания генерира една пета от икономиката на цялата страна. Там се намират ceдaлищaтa нa най-големите cвeтoвни бaнĸи и ĸoмпaнии. И макар че все още не се наблюдава мащабна миграция към другите световни финансови центрове (Франкфурт, Хонконг, Сингапур и Шанхай), финансовите играчи действат изключително предпазливо.

Трябва да отбележим и още, че ЕЦБ обяви през есента на 2018 г., че 37 банки и банки за търговия с ценни книжа са кандидатствали за нови лицензи или са разширили съществуващи такива, като повечето от тях вече са ги получили, а останалите ще ги получат съвсем скоро. Повечето (30) от тези финансови институции са избрали за седалище на новите централи Франкфурт.

Не е тайна, че именно през Лондон минават стотици милиарди евро под формата на деривати и други подобни инструменти. Това се отнася най-вече за европейските пенсионни фондове и застрахователни компании. По-конкретно около 80% от деривативните инструменти се хеджират именно през клирингови къщи в Лондон. Проблемът е, че не е съвсем ясно от чисто юридическа гледна точка как ще продължат търговските отношения между всички участници в този процес.

Освен това, според анализ на Citi Group, представен през декември по време на годишната среща на финансовата корпорация с журналисти в Лондон, близо 40% от трансграничните инвестиции в Европа за миналата година се насочват именно към Лондон. Това, според анализаторите, се дължи основно на факта, че най-големите корпоративни гиганти са базирали централите си именно там.

От Citi са оптимисти, че сделката ще бъде ратифицирана от британския парламент, което ще стабилизира икономическия ръст на Великобритания до 1,4% през 2019 г. Неминуемо британският паунд също ще бъде повлиян от Brexit. Очаква се Английската централна банка да повиши лихвените проценти след излизането на страната от ЕС. Въпреки очакваните сътресения експертите от Citi прогнозират, че държавните облигации на Обединеното кралство ще запазят своята ликвидност.

И докато всички погледи са приковани към това дали ще има сделка, през последните няколко месеца топ мениджърите на най-големите банки редовно участват в срещи с европейски финансови регулатори, за да се уверят, че Brexit не се превръща във финансов армагедон. „Трудно е да се предскаже дали пазарите ще реагират адекватно и ще работят ефективно, ако няма сделка“, коментира пред журналисти в Лондон  Джеймс Бардик от Citi.

Анализатори от финансовата институция посочиха още, че банките и компаниите от нефинансовия сектор се нуждаят от разрешението на клиентите си да променят и прехвърлят някои договори от Обединеното кралство към ЕС, за да продължат да ги обслужват, или трябва да бъдат подписани нови договори. Ситуацията е най-сложна по отношение на договори между банки и клиенти или други финансови дружества за управление на пазарни рискове. Според банкери ситуацията е толкова сложна и мащабна, че е почти невъзможно да се изработят индивидуални решения за всеки отделен клиент.

Друг проблем е, че някои клиенти са толкова погълнати от адаптирането на своя бизнес модел към промените около Brexit, че отлагат работата си по финансовите въпроси. Други просто не вярват, че Brexit ще се случи. Затова от месеци някои банки призовават регулаторните органи в ЕС да излязат с универсално правило, макар и временно, което ще позволи договорите да останат валидни, такива каквито са в момента.

Проблемът е, че в оценката си за ефектите от Brexit миналата година Европейската централна банка заяви, че не вижда никакъв сериозен риск за финансовата стабилност на общността от частните договори, ако участващите страни предприемат "достатъчно действия". Какви обаче не е особено ясно.

Подобна патова ситуация поставя под въпрос движението на милиарди долари, минаващи през клиринговите къщи, които използват банките за да хеджират валутни или лихвени колебания. Услугите на клирингови къщи се използват и от фондовите борси в ЕС, а въпросът какво ще се случи с договорите за тези услуги на този етап остава без ясен отговор.

Към момента действия в тази посока са предприели Франция и Германия, като не е ясно какво са се договорили финансовите регулатори.

Казусът засяга и България, макар и в не такива големи мащаби.

„И към днешна дата  бъдещите отношения на Обединеното кралство и ЕС са все така неясни както и преди 2 години, когато започнаха дискусиите относно изготвяне на Споразумение за оттегляне на Великобритания. Всички държави членки се надяват да се избегне „твърд“ Brexit, особено по отношение на финансовите услуги, които са чувствителна област и за двете страни. Важно е да се отбележи, че отговорността за реакция при липса на споразумение между Обединеното кралство и ЕС е основно на пазарните участници, които следва да анализират законодателните, регулаторните и надзорните последици от Brexit; да оценят бизнес модела си, особено в случай на трансгранична дейност и да кандидатстват за лицензиране или разрешения, където се налага; да прехвърлят финансовите договори и да предприемат всички необходими стъпки, ако след 29 март 2019 г. Обединеното кралство следва да се третира като трета държава“, обясниха за колегите от Investor.bg от Министерството на финансите.

От ведомството на Владислав Горанов посочиха още, че европейското законодателство в областта на финансовите услуги и финансовите пазари е силно хармонизирано, което налага и унифицирана реакция по отношение на третирането на пазарните участници от трети страни.  В тази връзка, на ниво ЕС, европейските институции и надзорни органи са предприели действия за анализ и идентифициране на необходимостта от предприемане на координирани мерки на общностно ниво с цел гарантиране временно запазване на стабилността на финансовите пазари и непрекъсваемостта на финансовите договори до намиране на дългосрочно решение, включително и приемане на спешни законодателни изменения. Освен това, Европейската централна банка и Европейските надзорни органи подготвят насоки и указания относно надзорните изисквания и практиките за пазарните участници, добавиха от още от Министерство на финасните.

От гледна точка на българския финансов сектор според МФ на този етап не са идентифицирани съществени проблеми, свързани с Brexit. Не са налице данни за това инвестираните средства на колективните инвестиционни схеми и други инвестиционни фондове, както и на пенсионно-осигурителните и застрахователните дружества, в ценни книжа и други финансови инструменти, издадени или които се търгуват на регулирани пазари в Обединеното кралство, да са значителни.

Важно е да се знае, че предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа (UCITS) са инвестиционни фондове, създадени чрез законодателството на ЕС и оперират в рамките на Съюза, подчертават още в отговора си от МФ.

От информацията става ясно още, че при излизане на Обединеното кралство без сделка на българските инвеститори няма да могат да бъдат предлагани при условията на свободно предоставяне на услуги дялове на UCITS от Обединеното кралство. По отношение на търговията с деривати в рамките на ЕС и задълженията, които произтичат от Регламента за извънборсовите деривати, централни контрагенти и регистри на трансакции, следва да се има предвид сериозното участие на пазарни инфраструктури, регистрирани в Обединеното кралство.

„По отношение на клиринга на финансовите договори за деривати е от изключителна важност, че някои от значимите централни контрагенти са базирани в Обединеното кралство и голяма част от клиринга в евро се извършва през централни контрагенти, със седалище в Обединеното кралство. Същото се отнася и до задължението на страните по договорите за деривати да докладват своите договори за деривати на регистър на трансакции – 5 от 8-те регистрирани към момента са базирани в Обединеното кралство. Поради това българските пазарни участници трябва да следят дали ще бъде предвиден режим на еквивалентност, който да позволява на тези инфраструктури от Обединеното кралство да продължат да предлагат услуги, съответстващи на законодателството на ЕС, или ще трябва да се насочат към използване на услугите на такива лица, установени в ЕС“, обясняват още от МФ.

От Deloitte също коментираха темата, макар и съвсем кратко. Според тях няма място за паника, а компаниите са взели мерки и не се очакват някакви сътресения в тази посока.

Investor.bg се обърна за информация и към Комисията за финансов надзор (КФН). Оттам посочиха, че принципно решението на Обединеното кралство да излезе от ЕС включва и напускането на Европейския единен пазар на финансови услуги. Обединеното кралство ще стане „трета държава“ за целите на прилагането на законодателството, уреждащо финансовите пазари. В тази връзка например всички експозиции към фирми със седалище в Англия ще бъдат третирани като експозиции към трети държави.

„Всички участници на финансовите пазари, както от Великобритания, така и от ЕС са наясно с този факт и следва да са направили оценка на бизнес модела си и в случай на трансгранична дейност да са анализирали регулаторните и надзорни последствия от Brexit“, категорични са от КФН.

Според регулатора Brexit ще промени условията на европейските капиталови пазари, но негативното отражение ще бъде ограничено както по отношение на българските пенсионни фондове поради регионалната диверсификация на портфейлите им и дългосрочния характер на техните инвестиции, така и по отношение на застрахователните компании, поради инвестиционната политика на отделните застрахователни дружества.

От КФН уточняват още, че България е неотменна част от европейския единен пазар на финансови услуги и съответно ще прилага правилата за клиринг на деривативни инструменти такива каквито са в регламента за извънборсовите деривати, централни контрагенти и регистри на трансакции (Регламент (ЕС) 648/2012). Във връзка с възможността за излизането на Обединеното кралство от ЕС без сключено споразумение, Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) е публикувал изявление на 19 декември 2018 г. за своите планове за признаване на Централните контрагенти, установени в Англия, с оглед ограничаване на риска от срив на централизирания клиринг и за избягване на негативното въздействие върху финансовата стабилност на ЕС. В това си изявление ЕОЦКП съобщава за приетото решение на ЕК от 19 декември 2018 г.,  определящо за ограничен период от време, че регулаторната рамка на Великобритания приложима към Централен контрагент (ЦК) в Обединеното кралство е еквивалентна, съгласно Регламент (ЕС) 648/2012. Тоест централните контрагенти от Островната държава могат да предоставят услугата клиринг на територията на ЕС.

Конкретно по отношение на дружествата, поднадзорни на КФН, може да се каже, че пенсионноосигурителните компании ползват традиционно форуърдни валутни договори и договори за лихвен суап за хеджиране на инвестиционните рискове на управляваните от тях фондове, обясниха още от регулатора. Към момента на нито един от тези договори не се извършва клиринг от  институция, базирана в Обединеното кралство. Българските застрахователи имат силно ограничени експозиции в деривативни инструменти на емитенти с местоположение във Великобритания, поради което ефектът от Brexit няма да окаже съществено влияние. Но от своя страна застрахователите трябва да се съобразят с вероятността британските финансови институции да загубят правото си да предоставят услуги в Европейския съюз, предупреждават от регулатора.

„Договорите за лихвен суап за хеджиране на инвестиционните рискове на пенсионноосигурителните фондове не са клиринговани от институции, базирани в Обединеното кралство. Възможността фондовете, управлявани от пенсионноосигурителни дружества, които са част от международни финансови групи да претърпят загуби в резултат на вътрешногрупова нестабилност е малка, защото средствата на пенсионните фондове са отделени от средствата на компаниите, които ги управляват.  Поради това е невъзможно тези средства да бъдат ползвани за покриване на загуби, реализирани от други участници в групата. По отношение на застрахователните компании - не се очаква повишаване на цената на застрахователните услуги поради силно ограничената експозиция в деривативни инструменти на емитенти с местоположение във Великобритания“, обясниха от КФН. Според регулатора след като Обединеното кралство стане „трета държава“ към фирмите със седалище в Обединеното кралство ще се прилагат всички правила на европейското законодателство, уреждащо дейността на финансовите пазари, които касаят „трети държави“. Тези фирми вече няма да могат да се възползват от правото на свободно предоставяне на услуги или правото на установяване, от което се ползват дружествата от ЕС.

От КФН уточняват още, че България е неотменна част от европейския единен пазар на финансови услуги и съответно ще прилага правилата за клиринг на деривативни инструменти такива каквито са в регламента за извънборсовите деривати, централни контрагенти и регистри на трансакции (Регламент (ЕС) 648/2012). Във връзка с възможността за излизането на Обединеното кралство от ЕС без сключено споразумение, Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) е публикувал изявление на 19 декември 2018 г. за своите планове за признаване на Централните контрагенти, установени в Англия, с оглед ограничаване на риска от срив на централизирания клиринг и за избягване на негативното въздействие върху финансовата стабилност на ЕС. В това си изявление ЕОЦКП съобщава за приетото решение на ЕК от 19 декември 2018 г.,  определящо за ограничен период от време, че регулаторната рамка на Великобритания приложима към Централен контрагент (ЦК) в Обединеното кралство е еквивалентна, съгласно Регламент (ЕС) 648/2012. Тоест централните контрагенти от Островната държава могат да предоставят услугата клиринг на територията на ЕС.

Конкретно по отношение на дружествата, поднадзорни на КФН, може да се каже, че пенсионноосигурителните компании ползват традиционно форуърдни валутни договори и договори за лихвен суап за хеджиране на инвестиционните рискове на управляваните от тях фондове, обясниха още от регулатора. Към момента на нито един от тези договори не се извършва клиринг от  институция, базирана в Обединеното кралство. Българските застрахователи имат силно ограничени експозиции в деривативни инструменти на емитенти с местоположение във Великобритания, поради което ефектът от Brexit няма да окаже съществено влияние. Но от своя страна застрахователите трябва да се съобразят с вероятността британските финансови институции да загубят правото си да предоставят услуги в Европейския съюз, предупреждават от регулатора.

„Договорите за лихвен суап за хеджиране на инвестиционните рискове на пенсионноосигурителните фондове не са клиринговани от институции, базирани в Обединеното кралство. Възможността фондовете, управлявани от пенсионноосигурителни дружества, които са част от международни финансови групи да претърпят загуби в резултат на вътрешногрупова нестабилност е малка, защото средствата на пенсионните фондове са отделени от средствата на компаниите, които ги управляват.  Поради това е невъзможно тези средства да бъдат ползвани за покриване на загуби, реализирани от други участници в групата. По отношение на застрахователните компании - не се очаква повишаване на цената на застрахователните услуги поради силно ограничената експозиция в деривативни инструменти на емитенти с местоположение във Великобритания“, обясниха от КФН. Според регулатора след като Обединеното кралство стане „трета държава“ към фирмите със седалище в Обединеното кралство ще се прилагат всички правила на европейското законодателство, уреждащо дейността на финансовите пазари, които касаят „трети държави“. Тези фирми вече няма да могат да се възползват от правото на свободно предоставяне на услуги или правото на установяване, от което се ползват дружествата от ЕС.