Българи проучват може ли да има обитаема база на Луната

Източник: Монитор

Минералите там имат добра комерсиална стойност, категоричен е д-р Веселин Василев


- Г-н Василев, китайският космически апарат „Чанъе-4” кацна на обратната страна на Луната, което е първата подобна мисия в историята на човечеството. Какво означава това за нас?
- Това наистина е голям технически успех, защото може да бъде мисията, която за първи път от 40 години ще предостави материал от лунната повърхност на Земята. Бих го определил като голям пробив. Целта на тази мисия е много интересна, защото е свързана с дългосрочните планове на Китай да се установи като водеща космическа сила, която конкурира САЩ. Конкретната мисия цели да изследва един район на Луната, който е формиран от създаването й като небесно тяло - няколко милиарда години назад във времето. Мястото позволява да се изследва материал, свързан с основната структура на планетата, излязъл на повърхността. Това ще позволи да се установи какъв е потенциалът за използване на минералните ресурси и суровините на Луната за изграждане на обекти там. Тази мисия ще изследва нови части от Луната, които досега не са били проучвани.

- Всъщност обратната страна на Луната наистина почти не е изследвана и бе заявено, че комуникацията с нея е изключително трудна. На какво се дължи това?
- Искам първо да уточня, че обратната страна на Луната не е тъмна, както смятат повечето хора. Просто не се вижда от Земята, а там също грее слънце. Поради движението на Луната и Земята няма пряка видимост. Съответно радиовълните не могат да достигнат до тази страна, няма директна радиокомуникация. А знаете, че тя е основната за управлението на всякакви системи. По този начин е трудно да се изследва, защото няма толкова добре развити роботизирани системи. Заради това досега не е бил изпращан космически апарат там. Новото в китайската мисия е, че разполага с друга архитектура, която позволява да се осъществява друга комуникация с Луната. Екипът разполага с орбитална станция, която обикаля около Луната и ретланслира информацията към Земята. По този начин данните могат да се анализират.

- А каква е повърхността на обратната страна на Луната - равнинна или напротив - по-неравна?
- Кратерът е формиран преди няколко милиарда години. Той представлява терен, формиран от удар на небесно тяло с Луната в ранните стадии на формирането. Като структура представлява скали, произлезли от сърцевината на Луната. По този начин позволява да се изследва този материал. Най-вероятно китайският екип е избрал равна площадка, защото апаратът не може да има голяма проходимост. Но е важен съставът на самата повърхност, защото произлиза не от горните части на планетата, а от вътрешността. Това позволява, без да се правят дълбоки сондажи в недрата на Луната, да се проучи какъв е потенциалът за използването на нейните минерални ресурси.

- Преди време споделихте пред мен, че всъщност Луната, а не Марс ще е все по-атрактивна за космически туризъм. А що се отнася до обратната й страна, възможно ли е да се развива такъв туризъм и там?
- Искам отново да подчертая, че въпреки че се говори за Марс като една атрактивна дестинация, Луната на практика в момента концентрира усилията за практическото усвояване на нови технологии по Космоса. Китай дори планира през 2030 година да имат космонавти на Луната. В момента дори се разработва ракетата Long, която ще позволи на космонавтите да стъпят на лунната повърхност. През втората половина на 2019 година пък Индия също планира да изпрати лунната сонда, подобна на китайската. Това е друга разработка, но отново има орбитален модул, който ще спусне луноход. Това е мисията „Чандраян-2“. В сътрудничество с европейската космическа агенция САЩ също много активно работят по програма за създаване на международна космическа станция около Луната. Тоест, следващият етап ще бъде създаване на такава станция, която ще бъде обитавана и ще позволи много по-лесно да се доставят товари и ресурси на Луната и да се прави връзката със Земята.

- Толкова бързо ли се развива вече космическата индустрия и става ли все по-привлекателна за бизнеса?
- Луната е много по-привлекателна за космическата индустрия и тук вече много широко навлиза и частният сектор. В момента НАСА работи с няколко частни фирми и сключва договори за доставка на комерсиални товари на Луната. Създава се една цяла инфраструктура, за да може човечеството да достигне до Луната, да изпраща хора, да използваме ресурси.

- Какви ресурси точно, какво можем да спечелим ние от всичко това?
- Все още не е ясно дали бизнесът има икономическа възвращаемост. Има първоначални изследвания, които показват, че минералите, които се намират на Луната, имат добра комерсиална стойност. Може да се използват за построяване на лунни бази. По този начин няма да има нужда да се извозват материали от тук, а да се използват от Луната, което е много по-евтино. Всичко това е свързано с проучване как изобщо човек може да се засели на Луната.

- У нас има ли интерес?
- Има големи възможности, защото изследвания твърдят, че в световен мащаб през следващото десетилетие ще са нужни 8 милиона инженери и специалисти в областта на космическите технологии. Има голям глад за специалисти. България участва в тези изследвания от много време. Нека тук споделя, че в първата мисия „Чандраян-1“ участваше български дозиметър. В момента български екипи чрез инициативи на НАСА участват в симулация на виртуална база на Луната за проучване на възможността да се създаде лунна база, която да е обитавана от хора. Всяка година се провеждат тренинги на различни екипи от цял свят. Всеки един от тях трябва да пресъздаде виртуално определен компонент от тази лунна база. От нашата страна до момента участват студенти от Софийския университет, от Военноморското училище във Варна и др. Техният принос ще е свързан с жилищната зона, която трябва да се обитава от астронавтите, както и космическата оранжерия, където ще се създават храните.

- Трябва ли тогава да работим още в посока на изработването на нови космически храни?
- Темата за усвояването на Космоса е ключова. Става дума за изследвания за осигуряване на човешкия живот там. Действително много малък брой хора са живели в Космоса - и то в много близък район около Земята и при изкуствени условия. Търсят се нови условия, които могат да позволят човек постоянно да живее в космическото пространство. Затова България има възможност да насочи усилията в тази посока. Това е гореща тема, която тепърва ще позволи младите хора да имат принос. Ние нямаме капацитета да изработим лунна ракета или космически станции да речем, но можем да участваме в технологии и компоненти, свързани с жизнеобезпечаването. Знаете, че българската оранжерия е една от първите, която летя на космически станции. Следващият етап е да отглеждаме храна в Космоса - растения, може би животни в един момент. Трябва да се прецени например какъв обем растителна маса трябва да бъде отгледана на Луната, за да осигури достатъчно кислород и хранителни вещества за база на Луната. Тази година ще организираме и няколко екипа от студенти, които искат да участват в тези симулации, целта е съвсем практическа. Това е възможност младите хора да участват в реални мисии.

- Казахте, че следващият етап е засаждането на космически растения. Кога това може да е факт?
- На практика в момента тези технологии позволяват да се отглеждат много малки количества растения в орбита. Може би сте виждали в репортажи как космонавти си откъсват свежа салата. Но те са в лабораторни количества, които показват, че това е възможно. Трябва да се покаже, че това е устойчива система, която да генерира всички продукти като кислорода, да рециклира водата, така че да няма нужда да се доставят ресурси от Земята. Дори китайската сонда, която сега кацна на обратната страна на Луната, е програмирана да проведе биологични експерименти как могат различни семена да растат там. Китайците например смятат, че лененото семе е устойчиво на радиация и може да расте в тези условия. Искат да видят и копринените буби дали може да виреят там.

- Невъзможно е всяко едно растение да вирее в тези условия, нали така? Най вече заради радиацията ли?
- Да, радиацията е един от основните фактори, както и температурните разлики. Не е ясно и как тези растения ще са в безтегловност. Така че има още много неясноти, това е огромно поле за работа. Това е горещата тема за развитие.

Визитка:

Изпълнителен директор на клъстер за аерокосмически технологии, изследвания и приложения - CASTRA, който обединява експертизата на 20 високотехнологични МСП, водещи ВУЗ и академични организации с цел развитие на сектора на космическите изследвания и индустрия.

Завършил е Образцова математическа гимназия „Акад. К. Попов“ в Пловдив, има магистърска степан по приложна физика от ПУ „П. Хилендарски“ и докторат по електроника от Университета на Льовен, Белгия

Има около 20 години опит във водещи технологични компании в Европа и САЩ

Лектор в магистърска програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“ към Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски“