Алекс Раева: Слави никак не ми липсва, вече изобщо не гледам шоуто му

Алекс Раева е родена на 24 септември 1980 г. в София в семейството на актьорите Наталия Бардская и Илия Раев. Завършила е Музикалното училище с оперно пеене, техникум по текстил и Художествената академия. Кариерата й започва в "Шоуто на Слави", а Маги Халваджиян я кани за водеща на "България търси талант" и "Х фактор". Снимала се е в сериалите "7 часа разлика" и "Полицаите от края на града".

- Алекс, албумът ти "My" с групата Mind Trips е първият от 20 години сценична дейност.

- Да. За групата е трети, а за мен първи. Това е цялостен продукт от 10 песни на английски език, емоция, събрана в едно. За мен той има огромен смисъл. Ние всъщност се събрахме преди 19 години, но тогава бяхме млади - клубна група, свирехме в заведения тогава, почнахме с кавъри. След това започнах в "Шоуто на Слави" и прекъснах участие с групата. Преди две години ми се обадиха и разбрах, че вокалистката им е заминала за чужбина. Отидох да ги видя и останах три седмици в студио. Някак отново се намерихме, няма случайни неща. Направихме английски албум с подредени песни, той е като наше дете. И като всяко къснородено дете е интелигентно направен, за интелигентни хора (смее се).

- Сценарият е като на "Оркестър без име"?

- Ха-ха, да. Само че се надявам да съм по-добра от певицата Рени, Катето Евро ми е приятелка и ще оцени тази моя шега.

- Това съвпадна с раздялата ти с диджей Дончо. Посвети ли му песен в албума?

- Много песни са посветени на него. Такова е състоянието на всеки човек, когато се разделя с любим. Това са различни емоции, чувство на ярост, на обвинения към себе си, към другия, на прошка, на изчистване. Целият албум е физиотерапия за мен. Направих го след тежка раздяла и е дълго чакан лукс за нас и мен.

- Как съумяваш след всяка раздяла да взимаш положителното?

- Може би защото съм продуктивна в такива периоди. Някои хора се насилват да са "други" или се затварят, а мен ме избива на творчество. И слава богу.

- Как останахте приятели с Дончо?

- При нас раздялата никога не е била поради някаква фатална причина - изневяра или просто си е отишла любовта. Ние се разделихме, обичайки, което беше трудно, преживяхме го тежко. Може би не сме били един за друг. Останахме приятели, много сме си ценни като съвети, имаме и невероятна химия на сцената. Обикновено при раздяла винаги единият е засегнат - при нас това го нямаше.

- Орлин Горанов казва за теб, че имаш изключителен талант в операта, дори че си следващата Соня Йончева.

- Много е хубаво това, което е казал. За съжаление това, че не продължих с оперното пеене, е голямата болка на майка ми. Моята първа учителка беше Валери Попова, Бог да я прости, тя ме "отвори" за това велико изкуство, но следващите ми преподаватели някак пречупиха у мен желанието да се изявявам точно там. Освен това съм много свободолюбива, щеше да ме ограничи това пазене на гласа - да не пееш в други жанрове, да се пазиш. Ограничението би ме смазало.

- И затова избра "Шоуто на Слави". Съжаляваш ли, че го напусна?

- За мен шоуто беше едно голямо училище. Дори този албум, който сега направих, е еманация на всичко, което научих при Слави. Но знаеш ли, не ми липсва Слави. Вече съм на този етап, на който нито аз мога да дам повече на великолепния иначе бенд, нито той на мен. Не ми беше никак лесно да напусна. Тогава беше супер трудно, защото започнах от нулата, нямах работа, тепърва трябваше "да се търся" в нещо друго. Но смятам, че ми се получиха нещата.

- Гледаш ли шоуто от време на време?

- Не гледам българска телевизия, защото се нагажда към това, което зрителите искат да видят. Тя не е образователна, занимателна, интересна, поне за мен. А и честно казано, шоуто от година-две е еднакво и не ми е интересно, няма с какво да ме впечатли.

- С Мария Игнатова се разбирате перфектно. Няма ли да я поканиш да попее с вас?

- Тя е много е музикална, но няма да пожелае, вече има записани няколко парчета. Страхотен критерий и съдник е за мен. В професионален план много я копирах в началото - всичко, което можах да взема, й откраднах. Аз пък я научих на свобода в импровизацията, защото беше малко като в рамки.

- Не мога да не те питам за човека, който в момента те вдъхновява?

- Човекът до мен няма общо с моята професия. Чувството е прекрасно да го изживееш. Обикновено човек става по-предпазлив с годините, но любовта не пита. Важно е да можеш да изживееш истинските моменти, когато ти се дават, да не се пазиш от тях. След Дончо не допусках любовта да ме докосне. Това са едни бариери, които самият ти не виждаш. С новата любов се срещнах на лодка в морето, на която аз не исках да ходя. Наистина бях уморена, но в крайна сметка отидох и резултатът е налице.

- Много обичаш да се гмуркаш, защо?

- Да, не се страхувам от акулите. Човешките грешки повече ме плашат. Била съм със стотина акули очи в очи. Посещавам такива места по света, които са топдестинации за акули, и то за по-диви от тях. Интересно е, когато те душат - това не е чувство на страх а чувство на респект към целия животински свят. Пещерното гмуркане е част от мечтата ми сега. Но с гмуркането си почивам. Много малко хора в нашия бранш знаят как да почиват. Това не означава да си вземеш 20 дни и да си кажеш: "Ето сега почивам". Това е изключване на мозъка. Никога не съм се сещала за нещо негативно, когато съм във водата.

- Последната ти роля в "Полицаите на края на града" е отново драматична като в "7 часа разлика".

- Ох, да. Като колежката Желязкова съм много сериозна, все в драми ме виждат. Но пък се замислям, че до Геро и Румен няма как да си смешен. Те са много големи, казва Раева в интервю за "България Днес".