Българите – от Дядо Мраз до Черния петък

Автор: Проф.Драгомир ДРАГАНОВ за вестник "Ретро"

Интересно племе сме това българите. Общителни, сговорчиви, възприемчиви към новото, широко скроени, за да го прегърнем без колебание и забавяне. Добавете към това и прословутото ни гостоприемство и обликът на „племето“ вече е оформен.

При това няма никакво значение кой идва да ни „гостува“ – завоевател, окупатор, „товарищ“ или просто „френд“. Ние тутакси възприемаме не само неговата политическа система, но и стопанската му, образователната, културната и т.н. Оставам с чувството, че сме се превърнали в „Република Орлов мост“ – който и иностранец да се появи, ние с нетърпение му връчваме почетния ключ на столицата. Сиреч – и на държавата.

Баща ми, светла му памет, ми е разказвал как по време на „сърдечното ни приятелство“ с Германия на Хитлер една от най-слушаните песни по иначе „националното“ ни радио е била „Лили Марлен“. Е, сдобили сме се били и с цял централен булевард на името на фюрера...

После заменихме „Лили Марлен“ с „Катюша“. Но тъй като новата ни „сърдечна дружба“ („от векове за векове“, както я определяше официалната пропаганда“) изтрая почти 50 години, тя успя да нанесе и радикални промени във всички сфери на живота ни.

Вероятно по-възрастните читатели си спомнят, че в училището внезапно се оказа колко по-добро било лилавото мастило. И аз се връщах от школото всеки ден с неизпираеми лилави петна по ризата ми. Ама защото така било „по примера на Съветския съюз“.

Ами „десетилетката“ (средното образование за 10 години, а не както си е по нашата традиция)? Ами петобалната система за оценяване на знанията? Ако някой не знае откъде тръгва лафът „пет за шест“, да му подскажа – тъкмо от тази глупост, съобразена с „мнението на съветските другари“.

Но може би най-голямата глупост, съобразена с „мнението“, беше, когато ни отнеха Коледа. И се оказа, че въобще такъв старец няма, но имало било „дед Мороз“ (на български - Дядо Мраз. Който обаче не идвал нито на 7 януари (по стар стил), нито пък на 24 декември (по нов), а точно навръх Нова година. Е, преживяхме го и това. Вероятно защото твърдо вярвахме, че глупостите на чуждото „мнение“ няма да спрат.

И те не спряха. Когато след 1989 г. се изви ураганът на демокрацията, той направо ни отнесе на запад. Че даже ни издуха и ни запрати чак отвъд Атлантическия океан. Не само като копиране на тамошната политическа и икономическа система, но и като подражания и имитации във всички останали сфери на живота.

Тъкмо така например се появи и Хелоуин – иначе келтски езически празник, който от немай-къде Католическата църква беше принудена да обяви като „Ден на Вси светии“.

Естествено, по принцип се радвам, когато и децата се радват, включително и като си организират балове с маски и всякакви други забавления. Но още повече се радвам, когато предварително им се обясни какво точно празнуват.

Защо например децата не знаят, че това е празникът на злите духове? И че за разлика от нашите коледари, те получават „армаганите“ си срещу заплахата „дари или ще ти сторя лошо“?

Защо не знаят и че прословутата тиква – символът на Хелоуин, или иначе казано, „Светещият Джак“ (Jack-o’-Lantern), според легендата е кръстена на ирландски пройдоха, който бил ама наистина толкова отявлен грешник, че не бил приет в рая, а даже и Дяволът се уплашил и му отказал и място в ада. И всъщност и досега е в очакване на Страшния съд...

Вероятно и никой – ни даскали, ни родители, са ги информирали за цитираните във вестник „Ю Ес Ей Тудей“ (приемам ги със съмнение де) думи на известна вещица: „Християните не си дават сметка, че честват нашия празник. ... Това ни харесва!“.

Децата обаче вероятно трудно ще схванат и факта, че по древна американска традиция Хелоуин се комерсиализира. Само за миналата година в САЩ приходите за търговците от този бизнес възлизат на шест милиарда долара! Още няма данни колко са изхарчени в България, ама явно си е добра далавера...

И стигам сега до другата „добра далавера“, която преживяхме неотдавна – Блек фрайде“. Демек Черния петък.

Ми срещат се в душата ми поне три чувства – на отвращение от цинизма, на негодувание от арогантността и на удивление.

Известно е, че в навечерието на зимата в САЩ на Черния петък робовладелците са продавали на безценица „нефелната“ си стока, за да не я хранят бадева. „Стоката“ са били роби, или иначе казано - негри.

Сега обаче в Щатите сакън да не кажеш, че някой е негър – веднага те осъждат за обида на личността на „цветнокожите“ или поне на „афроамериканците“.

Е, тогава защо Блек фрайдей не само е останал, ами и го натрапват навсякъде по света? За да си пробутват залежалата стока? И да научат и другите как става това? Ама че „черен“ било обидно, щом е до бизнес, няма никакво значение, нали? Ми цинизъм си е, какво друго.

Нашенските търговци тутакси възприеха идеята. Даже и я разгърнаха по типичен български табиет.

Значи месец преди фрайдея вдигаш тихомълком цената на стоката с 50%, тя, естествено, става непродаваема, а ти в Черния петък тържествено я „намаляваш“ с 40%. И ахмаците се лепят като по мухоморки. Не е ли отявлена арогантност?

А сега за ахмаците. Добре, имаме 2 млн. работещи и 2 млн. пенсионери (грубо казано). Но всичките 4 млн. се жалват от ниски заплати и още по-ниски пенсии.

Е, добре, откъде тогава намериха четвърт милиард лева, за да ги потрошат по моловете в Блек фрайдей? И то за позастояли стоки? Е в това ми е учудването – в акъла на българина.

Вероятно обаче няма да спра да се учудвам, защото идва още един „светъл празник“ – Сейнт Валантайн. Той също не е баш православен мъченик, т.е. и той е „вносен“, ама ще го отбележим, нали сме възприемчиво племе.

Пък и също си е бизнес – розови сърчица, паднелчици, букетчета, кръчмички.

Аз като отявлен конформист обаче почетох не Хелоуин, а Деня на народните будители. И пак като такъв ще уважа и Свети Трифон Зарезан, на който българите се молят за берекет и благополучие и през следващата година.

Източник: Проф.Драгомир ДРАГАНОВ за вестник Ретро