Прогноза: Идват десетилетия на бедствия, а инфраструктурата ни не е готова

Автор: Иван КОЛЕВ

Все по-интензивни валежи ни очакват в следващите няколко десетилетия. Заради това е необходимо да се предприемат кардинални мерки, които да направят пътната инфраструктура далеч по-сигурна.

Това препоръча д-р инж.Ванина Попова по време на XI Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, която се провежда в последните два дни в Несебър. Основната тема на форума, организиран от катедра „Пътища и транспортни съоръжение” на УАСГ, е безопасността.

Ръководителят на катедрата проф.д.ик.н. инж.Николай Михайлов съобщи притеснителната тенденция, че по-голяма част от българските пътища са проектирани по стандартите отпреди няколко десетилетия. Тогава средногодишните норми на валежите бяха 100 литра на кв.м, а сега са 1500 литра на кв.м., което създава сериозни проблеми по отводняването на пътната инфраструктура, нарушава целостта й и води до преждевременното й амортизиране.

„Средногодишните разходи за възстановяване на транспортната инфраструктура, вследствие на природни бедствия е между 115 до 130 млн.лева. В тази сума не са включени загубите, които търпи бизнеса от затваряне на пътищата, както и най-неприятната част – съсипването на човешките съдби, имущество и поминък”, маркира в началото на презентацията си инж.Ванина Попова. 

„В следващите няколко десетилетия се очаква затопляне до 4 градуса, засушавания, по-малко валежи, но с по-честа екстремност, както и увеличаване на скоростта на вятъра, което ще доведе по-чести потопи, порои и бедствия. Притеснителна е и тенденцията за значително увеличаване на UV лъчите, което пряко засяга амортизацията на пътните настилки”, подчерта инж.Попова.

Тя отбеляза, че съвсем доскоро пътища се изграждаха по старата наредба, която изобщо не е актуална за настоящото хилядолетие – време на динамични метеорологични условия, които инфраструктурата трябва да понесе.

Обсъждат революционни промени в пътното строителство на международна конференция в Несебър

Заради затоплянето на времето занапред ще е нужно да се правят по-чести ремонти от първоначално предвидените. Трябва усилено да се работи по укрепването на свлачищата и изчистването на отводнителните системи, препоръча инж.Попова.

За справяне с проблема със снегонавяванията е нужно изграждане на специфични съоръжения. Една от опциите е т.нар. зелени пояси, които пилотно се изпробваха на АМ Тракия между Айтос и Карнобат. В най-проблемните участъци на АМ Хемус, там, където минава Розата на ветровете, е заложена направата на подобни зелени мрежи.

„В пътната инфраструктура трябва да се въвеждат нови технологии, но на първо място - да се актуализира нормативната база, за да се адаптира новото строителство и съществуваща инфраструктура. Необходимо е да се направи оценка на риска и да се подчертаят важните пътища, за да се предприемат още отсега превантивни мерки”, каза още инж. Ванина Попова.

Използвайки добрите световни практики тя препоръча да се заложи на строителство с полимер-модифициран битум, фракции с висока устойчивост на полиране, за да се повиши сцеплението, добри технологии на влагането на износващите пластове, материали с високо качество и разбира се регулярно поддържане – почистване на банкети, скатове и самата отводнителна система.

На конференцията бе презентиран и иновативен продукт - асфалт, който топи снега и пази от заледявания.