Отнемат ни световна титла през 1967-а заради "нестандартни уреди"

На 10 септември в София стартира 36-то световно първенство по художествена гимнастика. Славната история на България в този спорт е толкова необхватна, че няма как в няколко броя тя да бъде описана. В една поредица обаче "Меридиан Мач" ще ви представи във възможно най-сбит вид триумфите, драмите и куриозите на българското участие на най-големите форуми при грациите. Започваме с участието ни през 60-е и началото на 70-те години на миналия век, когато изгрява звездата на неповторимата Мария Гигова и се поставят основите на българската школа с основен двигател легендарната Жулиета Шишманова.

Дворецът на спорта във Варна се тресе! "Мария - дайте й короната!", Нешка няма грешка", "За Руми няма думи"... Възгласи, плакати, скандирания! Годината е 1969-а, а в морската ни столица се провежда четвъртото световно първенство по художествена гимнастика. Предварително не само у нас, а и на цял свят е ясно, че битката за абсолютната титла ще е между трите най-добри на планетата - Мария Гигова, Нешка Робева и Румяна Стефанова. Мария е най-изящната, най-завладяващата и покоряващата. Нешка е с най-трудните и динамични съчетания. Румяна, която играе пред родна публика във Варна, е най-опитната и най-взискателната, затова е и капитан на отбора, който е воден от Жулиета Шишманова.

"Спомням си нощта преди световното. Журналистите правеха "тото" коя ще бъде шампионка. Гледах листчетата, които ми подаваха, и бях доволна. Това бях търсила през всичките тези години - да създам равностойни претендентки за световната титла. Искаха от мен и аз да дам своята прогноза, но не можех да подредя с първо, второ и трето място три имена, защото ми

бяха
еднакво
скъпи

защото бях отдала и на трите много труд, много желание и обич. Журналистите се смееха и ме наричаха максималистка, но моето желание се сбъдна, защото в крайното класиране бяхме на първо място по медали", ще каже след световното Шишманова.

Гигова е безспорната шампионка, а Робева остава на второ място в многобоя. Така от Варна 1969 започва златната ера на българската художествена гимнастика, а за първи път в медиите се появява прозвището "златните момичета", което остава запазена марка на грациите и до днес. Интересно е да се отбележи, че варненската публика прекъсва за цели 30 минути състезанието, недоволна от оценката на своята съгражданка Румяна Стефанова на въже.

Отборът ни пък, който печели първата световна титла за България при ансамблите, е в състав Деспа Кателиева, Вера Маринова, Виолета Еленска, Богдана Тодорова, Соня Пеева и Стела Милушева. На световно първенство във Варна участие вземат 15 ансамбъла. Треньори на нашия тим са Юлия Трашлиева и Лили Мирчева.

И един куриозен случай при ансамбъла ни на това първенство, разказан от Деспа Кателиева: "Във Варна объркахме навлизането на терена и направихме цяла обиколка, за да го направим както трябва. Станахме шампиони и вестниците писаха, че сме направили почетна обиколка преди състезанието. След това ФИГ въведоха ограничение за време."

Фурорът на нашите момичета във Врана е толкова голям, че дори получават покана за турне в САЩ след това. Американците формулират поканата като "Международно доверие чрез спорта". Организаторите се безпокоят, че художествената гимнастика е непопулярна в Щатите и залите ще останат празни, но всички притеснения изчезват, когато зрителите разбират, какво означава афишът "Световни шампионки на модерната гимнастика", изпълнен със съдържание. Нашите пленяват с играта си публиката в Чикаго, Ню Йорк и Филаделфия.

Преди да стигнем до този бум на гимнастичките ни обаче трябва да се върнем към предните три световни първенства, където пътят

не е така
осеян
с рози

Въпреки това още на първия мондиал през 1963 г. в Будапеща печелим два медала - и двата на Юлия Трашлиева, и двата бронзови (многобой и съчетание с уред).

На второто световно в Прага 1965 не печелим медал, а най-доброто ни класиране е 6-ото място на Мария Гигова в многобоя.

България открива "златната" си сметка на световни първенства през 1967-а на шампионата в Копенхаген. Мария Гигова печели титлата на обръч, а златните медали на нашите можеше и да са два, ако не беше една небрежност. Небрежност, коствала първа световна титла на ансамбъла ни. За какво става въпрос - по жребий нашите стартират с първи стартов номер и изиграват блестящо съчетанието си с 6 обръча. То е поставено по мотиви от "Тракийски танци" по музика на Петко Стайнов. До края на състезанието никой друг ансамбъл не може да бие оценката на нашите. Те вече се прегръщат като световни шампионки, когато по микрофона в залата съобщават, че оценката им е коригирана заради "нестандартни уреди". След края на състезанието е било направено измерване на уредите и е станало ясно, че обръчите, с които играят нашите, са с 4 см по-големи. Има версия, че пластмасата се е надула от горещината в залата, но кой знае...

В крайна сметка след корекцията на оценката нашите от първо отиват на трето място. Сълзите им по време на награждаването казват всичко за покрусата им след онова, което ги е сполетяло.

Триумфалният край на 60-те със световното във Варна е продължен с още по-блестящо участие в Хавана 1971 г. Мария Гигова отново е безапелационна и печели втората си световна титла в многобоя, а ансамбълът ни отново е тотален доминатор. От отбора, спечелил златния медал във Варна, остават само Деспа Кателиева и Вера Маринова. Богдана Тодорова е резерва, а новите момичета са Румяна Стефанова, Снежана Дечева, Капка Благоева и Ася Кършева.