За девалвацията на висшето образование и как бе съсипана системата

Автор: Антония Чорева, снимка: Флагман


„Приемът продължава цяло лято без прекъсване до попълване на свободните места!”.

Учебната година е 2018/2019 г. и започва само след месец, а половината специалности в университетите са празни и бе обявен нов прием и през септември.

А такъв надпис стои на сайтовете на повечето университети у нас. Ако не го виждате на сайта на някой ВУЗ, то просто не са се сетили да го сложат.

Защото всички български университети са празни, и завършващите, и то най-амбициозните и перспективните българчета, заминават да учат в чужбина. Дори най-перспективната и търсена специалност „право” в Софийския университет не е успяла да запълни всички бройки, което е направо шокиращо.

Проблемът според академичната общност е, че образованието в чужбина е много привлекателно и много по-достъпно от преди.

Много лесно и много добро оправдание защо не можем да запълним студентските бройки дори в най-елитния университет СУ „Св. Климент Охридски”, но е йезуитско.

Основната причина все по-малко студенти да остават да учат в България е, че в страната цари образователен хаос и истината е, че никой няма доверие в образователната система. Професорите си стоят с години и преподават по едни и същи учебници и лекции с години. А нещо трябва да грабне будния ум на новото поколение от 21 век. А да си ксерокопираме лекциите от отличника в края на семестъра определено не е верният начин.

Академиците стоят на постовете си само защото са велики и са написали еди колко си труда, а от асистентите и докторантите не се търси креативно мислене, подобаваящо на развиващия се свят, а точки или статии в невиждани и нечувани списания, за да станат професори.

Изворът на кадри за университети – БАН, е умрял. Да не се обиждат учените, защото вината не е тяхна. Но докато се позволява на нищо невършещи хора да се возят безплатно в градския транспорт, да обитават общежития без пари в Студентски град до 50-годишна възраст и да правят по един труд на 6 месеца или да спечелят някой европейски проект, с който да изследват защо по пътищата има катастрофи, катастрофата в образованието ще стане брутална. Милиардите за образование продължават да отиват в стола за хранене, в автобуса и топлата вода, а не в учебния процес. 

На министъра на образованието е достатъчно просто да се огледа по улиците или да влезе във Фейсбук, за да разбере какво е нужно на младите хора. 

И не задържането на младите в България не става чрез обявяване на безкрайни тестчета, докато изкараш от „двойка” до „добър”, а после да ядеш пиле с картофи за 1.80 лв в стола на университета, а с става нова материална база, с иновативни методи и доказани специалисти и перспективни преподаватели, както и с предлагане на работа от започването на следването.

Става с перспектива за бъдеще.

И кризата в образованието, ако сега показва, че вратите на университетите ще се отварят от хиляди студенти по-малко, то следващото е, че вратите на домовете ни ще се отварят по-малко. Една държава без образовано младо общество е обречена на изчезване.

И не на последно място, към ГЕРБ – точка номер 1 в управленската програма на партията в този 4-годишен мандат, е ОБРАЗОВАНИЕ. Съжалявам, провалът е тотален.

Ето и данните:

През последната учебна година в университетите са се обучавали общо над 200 000 студенти.
Числото обхваща всички образователно-квалификационни степени и всички години на обучение. През последната 2017/2018 учебна година приемът за държавните висши училища беше намален с 8% спрямо предходната година.  Така държавата тази година финансира обучението в 37 държавни висши училища на 45 584 студенти. Намалението на местата за държавна поръчка беше компенсирано с увеличението на възможностите на държавните вузове да приемат студенти в платена  форма на обучение. Частните университети имаха възможност да приемат до 16 159 студенти.
  
  
Учебна година 2012/2013     2013/2014    2014/2015    2015/2016

Брой студенти 267,208         266,209         260,832         248,341

Източник: Национален статистически институт