Отпускарският август е! Но има ли българинът пари за почивка?

Източник: днес.бг

Лятната почивка е недостъпна за почти половината от българското население, сочат резултатите от проучване на агенция АФИС, осъществено в периода 20-25 юли 2018 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.

Практически всеки четвърти българин (малко над 24%) планира да почива през това лято. Други 12% отчитат, че вече са използвали възможността за своята лятна ваканция преди края на юли и няма да почиват през традиционно отпускарския август.

На фона на това 45.9% от анкетираните посочват, че няма да почиват това лято. Други 13.5% отчитат, че на този етап не са взели решение дали ще отидат на ваканция.

Къде предпочита да прекарва своята ваканция нашият сънародник?

Според проучването, нашето Черноморие все още е фаворит при избор на локацията. На него ще почиват 60 на сто от имащите възможност.

На море в чужбина пък ще заложи близо всеки пети българин – 21% от анкетираните.Едва 15% имат намерение да предпочетат планината пред морето. Екскурзиите определено не са любим начин за разпускане – едва 6% имат намерение да направят такава в родината, а само 3 на сто декларират своите намерения за екскурзия в чужбина.

Едва ли е толкова изненадващо, че най-голямата група са тези, които декларират, че няма да имат възможност да почиват това лято. Според данните на АФИС става въпрос за 46 от пълнолетното население.

Кои са почиващите и кои са непочиващите българи?

Ако оставим настрани колебаещите се, данните могат да изградят следния приблизителен профил:

Почиващият българин е в по-голяма степен градски човек, с високо образование и по-висок от средния доход, във възрастовия диапазон до 50 години. Данните показват и една интересна закономерност – хората от София са склонни в по-голяма степен да почиват през юли, докато тези от областните центрове предпочитат повече август.

Прави впечатление, че хората над 60 години и пенсионерите в много редки случаи планират летни ваканции или почивки и като цяло не се възползват от тях. Финансовите възможности са очевиден фактор в това отношение, отчитат от АФИС.

Парите, и по-скоро тяхната липса, играят голяма роля не само при по-възрастните българи. От данните много ясно се вижда разделителната линия в доходите. Общо взето, говорейки за почивки и финансови възможности, тези, които живеят с до 500 лв. на член от домакинството, имат в пъти по-малка възможност да почиват през лятото. Българите с по-висок от този доход почиват в пъти по-често от по-бедните си сънародници. Сиреч, повече от 70 на сто от непочиващите през лятото са с доходи до 500 лв. на член от домакинството.

А колко дълго ще продължи ваканцията ни?

Българинът няма големи възможности за продължителни почивки, показват данните от проучването. Сред заявилите намерение да почиват, 42% твърдят, че ваканцията им ще бъде не повече от 5 дни. Малко по-голяма е групата на почиващите между 5 и 10 дни. Това са близо половината от имащите намерения да излязат във ваканция. Малцина са имащите възможност да си позволят по-дълга от 10 дни почивка.

Колко пари сме готови да заделим за своята почивка?

Важен момент е колко пари сме склонни да заделим за предстоящата почивка. Икономичният бюджет като че ли е водещ принцип и сред настроените за ваканция. Практически половината отговорили твърдят, че планираният бюджет е до 500лв. Всеки пети нашенец ще похарчи между 500 и 750 лева, а други 15% – между 750 и 1000 лв. По-заможните (готови да заделят повече от 1000 лв. са едва 14% от имащите намерения да почиват изобщо. Или с други думи това са само 4%.

А сравнено с 10 години назад?

Ако сравним описаната картина с ретроспективни данни от 2007 година, проучването откроява следните интересни подробности:

Днес българинът почива повече в сравнение с 11 години назад. Тогава нямащите възможност за лятна ваканция са били между 55 и 60 на сто, на декларативно ниво. По отношение на продължителността на ваканцията трудно могат да се забележат съществени разлики.

Но още нещо прави впечатление – тогава едва 4 на сто са били българите, имащи готовност да заделят повече от 1000 лв. на член от домакинството. Естествено, следва да се отчете ръстът в доходите, инфлацията и цените като цяло за този период. С други думи повече българи почиват сега, а заделяните пари са повече.