Колко е забранено свободното къмпингуване

Източник: dnevnik.bg

Звучи като виц, но всъщност е новина от началото на този летен сезон.

От две години министърът на туризма Николина Ангелкова повтаря постоянно, че свободното къмпингуване е забранено, аргументирайки се, че "законът ясно изброява кои дейности са позволени да се извършват на територията на морския плаж. Всички останали дейности, които не са изрично изброени, са забранени."

На точно обратната позиция са природозащитни организации, които се позовават на чл. 10а в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), според който "в зона "А" (100 м извън териториите на населените места, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове - бел.ред.) се разрешава къмпингуването извън категоризираните къмпинги при условия и по ред, определени в Закона за туризма и специфичните правила и нормативи, предвидени в други закони".

Преди две години именно ръководеното от Ангелкова министерство събра работна група, която трябваше да напише реда и условията за т.нар. "свободно къмпингуване" като срещне всички заинтересовани страни. В крайна сметка съгласие не беше постигнато и текстът така и не е написан, поради което препратката към Закона за туризма на практика е невалидна.

"Дневник" направи преглед на съществуващата законова уредба и потърси мнението на юристи и представители на местната власт за това дали и в какви случаи поставянето на палатка или каравана извън специално определените за това места е позволено и какви могат да бъдат последствията. Най-често вниманието се насочва към трите т.нар. плажове за природосъобразен туризъм - Иракли, Карадере и Корал, но правилата важат за всички други места.

Разрешено или забранено

Юристите, с които редакцията разговаря, коментираха, че свободното къмпингуване не може да бъде забранено, като се позоваха на чл. 10 на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, както и на чл. 35 от Конституцията, според който "всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани". По думите им
тъкмо правото на свободно придвижване и обитаване е най-честото основание съдът да отменя общинските наредби срещу преспиването на открито.

Адвокат Свилен Овчаров - специалист по дела, свързани с екологични теми и един от основателите на доброволната експертна група "Зелените адвокати", коментира, че неслучайно в текста на ЗУЧК се употребява изразът "разрешава къмпингуването". Именно "свободното къмпингуване" се разрешава, тъй като разпоредбата на закона уточнява черно-на-бяло: "извън категоризираните къмпинги", посочи той.

Адвокатът обърна внимание и препратката към Закона за туризма. "При положение, че в него няма нищо уредено по въпроса, тогава къмпингуването се осъществява по либерален режим, без регулация и без ограничения," смята той и добавя, че в случая важи основен принцип на правото от римско време, утвърден и с редица решения на българския Конституционен съд: "Всичко, което не е забранено от закона, е позволено."

Палатка върху дюни

В закона няма предвидено ограничение за поставяне на палатки върху дюни, нито пък за т.нар. активна плажна площ (заливаната от вълните през зимата и където се плажува реално лятото). Забрана обаче има, когато тези зони попадат под закрилата на Закона за защитените територии. Те са уредени в плановете за управление на защитените територии (или паркове като Природен парк Странджа), както и в заповедите за обявяване на зоните от мрежата "Натура 2000".


Консултантът Иван Велков, общински съветник в София от партия "Зелените", коментира, че е добре въпросът с дюните да бъде уреден в закон, защото вече се създават лоши практики. За пример той посочи къмпинг "Градина", където дюните последните години бяха напълно заравнени и унищожени, за да се освободи място за заведения и няколко реда каравани.


Казус представляват и дюните на екоплаж Корал - те и частните имоти зад тях в момента не са защитена територия по закон. Сдружение "Да запазим Корал" на два пъти поиска от екоминистерството да възстанови защитената територия "Блатно кокиче на плажа Корал", която бе отменена през 2004 г. от министъра в кабинета "Сакскобугготски" Долорес Арсенова, но досега това не е станало.

Общините и палатките

Законът за устройство за Черноморието дава възможност на общините да регулират свободното къмпингуване - това става чрез издадени от тях наредби за обществения ред, в които се посочва при какви условия и ред може да се слагат палатки, кемпери и каравани и това автоматично превръща поставянето им по начин, извън уредения, в нарушение.


Почти никоя морска община обаче не е описала специфични правила по въпроса, твърди адвокат Свилен Овчаров. По думите му липсват и отделни наредби за нощуване или къмпингуване, каквито законите за местната власт и за туризма предвиждат. Липсата на регулация, смятат юристи, прави свободното къмпингуване разрешено без ограничения.


Засега изглежда, че единствената ефективна уредба е в община Шабла, която още преди три години определи конкретни терени за бивакуване и така ограничи разпъването на палатки извън извън тях. На терените общината е осигурила контейнери за боклук, тоалетни и табели и се грижи за тях. Срещу това събира такса по 2 лв. на ден за 10 кв.м. Позицията на местната власт е, че трябва да се търсят гъвкави решения, а не да се налагат непосилно високи глоби.

В повечето случаи общините практикуват обратния подход - опитват се да забраняват къмпингуването. Наредбите, които издават, обаче са подзаконови актове и не могат да противоречат на закона, затова "падат" в съда, обясни Иван Велков.

Преди години по тази причина неправителствена организация "Да спасим Иракли" спечели дело срещу община Несебър, която забраняваше палатките на едноименния плаж. Сходен е случаят на Карадере, където опитът на община Бяла да приеме наредба завърши с неуспех, тъй като забраните бяха отменени от съда като нарушаващи Конституцията. В решението си съдът се позовава на правото на свободното придвижване: "Общинските и държавните имоти следва по Конституция и по закон да бъдат достъпни за всяко лице, намиращо се на територията на Република България като гражданин, като гост или под друга даваща му право на пребиваване правна форма, и тези права не могат и не следва да бъдат ограничавани по какъвто и да е начин освен по повод защита на важни държавни или обществени интереси във връзка с ползването, стопанисването и опазването на конкретен обект или територия".

И тази година най-сериозни противоречия между местната власт и свободно къмпингуващите се очертават на плажа Корал. Георги Лапчев, кметът на община Царево, в която попада плажът, започна проверки за незаконно поставени каравани и палатки още преди началото на сезона и обеща те да продължат цяло лято.

Той се позовава на местната наредба за опазване на обществения ред, в която с текст от 2016 г. е въведен разрешителен режим за поставяне на палатка или каравана извън регламентираните къмпинги. Желаещите да разпънат такива на плажа трябва да получат разрешение от главния архитект на общината.


Формално общината спазва изискването на закона, като урежда условията за къмпингуване. Според Иван Велков обаче текстът е незаконосъобразен, защото не е известно дали разрешение ще бъде получено. По думите му това е вид ограничение на позволено от закона "свободно къмппингуване". Наредбата е атакувана пред съда.

"Дневник" изпрати писмени въпроси до кмета на Царево, за да изясни кое налага изискването за разрешение от главният архитект и дали се предвиждат промени в уредбата на този въпрос. В телефонен разговор на 16 юли Георги Лапчев обясни, че няма намерение да отговаря на запитването или да коментира темата.

Е, сега ще се глобяваме

Общината или полицията нямат право да издават акт за незаконно къмпингуване само по себе си, коментираха юристи. Може обаче да се съставят за замърсяване, палене на огън, вдигане на шум и др. Това става въз основа пак на наредбата за обществения ред, като МВР има задължение да оказва съдействие на администрацията при прилагането й. Общинските власти и полицията могат да съставят актове единствено въз основа на наредбата, където следва да бъде описан и размерът на наказанието. Няма ли наредба, няма и наказание: "Няма санкция, ако не е предвидена в закон", позовава се отново на римското право Свилен Овчаров.

Миналата година общината и местната полиция направи множество проверки на къмпингуващите на "Корал". Преди две години масови проверки имаше по цялото северно и южно черноморие. Нито една от тях обаче не констатира съществени нарушения. Тъй като нямат право да наказват заради разпънатите палатки, проверяващите намираха други основания за съставяне на акт, сред които и за непозволено паркиране или ползване на ток.

Възражение срещу незаконно съставен акт може да се подаде в тридневен срок, като процедурата е същата, както при обжалване на издадените от "Пътна полиция" актове по Закона за движение по пътищата. "Във интерес на гражданите е да подпишат акта и да си вземат копие. Отказът да се подпише акт е неразумно действие, защото ви лишава от възможност да се защитите в бъдеще", подчертава адвокат Овчаров.