Написах нещо леко и приятно за четене. В „Моята кръв” езикът е почти говоримият от улицата

Автор: Моника ИЛИЕВА


Това е книга за стаéната в кръвта ни памет, пренесена през векове и поколения. В „Моята кръв“ има и светли страници, така че романът ще остави у читателя и надеждата за възможното простичко щастие. Струвало си е да бъде написан и да се прочете. С тези думи редакторът на книгата „Моята кръв” Христо Карастоянов описва първия роман на музиканта и писател Росен Сеновски. Представянето на „Моята кръв” в Бургас е на 2 юли в Експозиционен център „Флора” от поетесата Елка Константинова. Събитието е с подкрепата на Община Бургас.

- „Моята кръв” е първият ти роман. Какво те вдъхнови да го напишеш?

- Не става въпрос за вдъхновение, а за едно обещание към моята майка, да напиша роман някога.  Отлагах го дълго в годините и в един момент стана невъзможно, защото тя бе много настоятелна. Провокира ме една случка в дома на моя редактор към онзи момент Гриша Трифонов, който вече не е между нас. Бях на гости и приключвахме редакцията на третата моя стихосбирка. Той и съпругата му Мария ми подариха малка готварска книга, която се казва „Ела, Боже, да ядем”. Точно в този момент стана пречупването и аз реших, че е време да премина от поезията към нещо по-голямо и различно.

- Как определяш романа си?

- Исках да напиша нещо леко, приятно и интелигентно. Моята цел е не дълбоката художествена литература, сложните сюжети и претенциозния изказ, а точно обратното. При мен нещата са много разбираеми. Езикът е почти говоримият от улицата. Всичко изглежда много лично, а всъщност целта ми е, когато читателят вземе в ръцете си моята книга, да прекара няколко отпускащи часа.

- За какво се разказва в „Моята кръв”?

- Романът съдържа спомени и една измислена история за млад еничар. Това е история, при която аз се опирам на данни, събития от живота на баща ми и неговия род от с. Голяма Желязна, Троянско. Състои се от три части. Едната е светлата част с моите спомени от детството и с всички онези приключения покрай риболова, който аз и днес обожавам, а за едно дете той е събитие.

Първата част на книгата се казва „Проклятието”, втората е озаглавена „Неравенство”, третата -„Спестявания”. Отне ми 5 години, за да ги завърша, но всяка една от тях е писана за около седмица-две.

Всяка част е излизала самостоятелно и сега ги обединявам. Направеното е с нова редакция от Христо Карастоянов и от издателя „Жанет 45”, така че има разлика в стила преди и сега. Признавам, че не съм имал намерение да издам такава голяма книга.

- Слушаш ли рок, докато пишеш, или го правиш в тишина?

- Първата част я писах при абсолютна тишина. Втората и третата в присъствието на други хора. Научих се да си създавам един мой свят, в който игнорирам всичко около себе си. Музиката и писането няма как да съчетая, защото аз съм професионален музикант. Слушам и анлизирам музиката и това обсебва вниманието ми, т.е при мен музика и писане не се допълват.

- Коя е дебютната ти книга?

- Дебютната ми книга е поезия и е издадена през 2001г. Казва се „Градски ангели”. След две години издадох втората си стихосбирка и след осем години – третата. При поезията е по-лесно, защото плувам в свои води. Опитвам да пиша текстове за песни от 14-годишен и това ми помогна в поезията, така че имам много дълъг опит в мерената реч.

При прозата ми отне известно време. В края на 2011 г. написах първите три-четири глави на ръка в един тефтер, бях съвсем сам във вила в Еленския балкан. Отне ми време, докато схвана точно алгоритъма на работа и факта, че съм сам в едно планинско село, че трябва да вляза в цялата история. В рамките на една седмица почти написах първата част.

- С кого и над какво работиш в момента?

- Работим здраво с Тони Димитрова и с група „Горещ пясък”. С Тони пътуваме много, имаме над 100 участия годишно. В момента реализираме един много амбициозен проект с Разградската филхармония. Обикаляме България със симфонични аранжименти на нейни популярни текстове. Проекта се нарича „Моите неизпратени писма”, съдържа и една чисто театрална част. Представяме се главно в по-малките градове и ще продължи до Нова година.

- Какво да очакваме в бъдеще от писателя Росен Сеновски?

- В момента съм безкрайно любопитен как хората ще приемат моя роман. Не крия, че при интерес съм подготвил цялата идея за продължението на „Моята кръв”. Действието в първата книга приключва някъде около 60-те години на XX-ти век и ако имaм късмет, втората част „ще доведа” до наши дни. Ще има още герои, спомени и риболовни случки от моето детство. Много е важно как публиката ще се отнесе към романа, защото ако не го приеме като съдържание и изказ, за мен ще бъде изкуствено да пиша втора част.