Правителството категорично: Има договореност за Турски поток, трябва да се подготвим до година
Вицепремиерът Томислав Дончев коментира какви са договорките между Путин и Борисов
31 Юни 2018, Петък, 02:54 ч.
Автор: Антония Чорева, снимка: АрхивБългария ще премери всички крачки - търговия, газ, политика
Вицепремиерът Томислав Дончев, който беше с премиера Бойко Борисов на посещението му в Москва, е категоричен, че по проекта „Турски поток” Русия и България имат принципна позиция, а тя е да се строи съвместно.
„Има принципна позиция, че България е предпочитано трасе за „Турски поток“и изразена позиция от руската страна, че това е вазможно, предпочитано трасе , каза Дончев в парламента.
Какво следва сега – „трябва да се случи, но трябва да се свърши много работа”. На първо място предстоят ссновните разговори във формат „Газпром ин” и „Булгартрансгаз”. Има работа, която трябва да се случи и с ЕК и след изразената воля и оказаната посока, работата стартира.
Това обясни Томислав Дончев.
По думите му предвид темповете на „Турски поток“ и предвид амбициите на руската страна кога ще започне снабдяването с газ по това трасе, срокът, за да се подготви технически България, е по-малък от година.
„Подобни стратегически решения, когато се говори за енергетика, няма как да се случат без принципни политически договорености”, каза Дончев и наблегна, че такива решения не се вземат от инженерите и търговците, които търгуват с газа, а от политическите ръководители.
Той отново повтори, че по проекта трябва да бъдат изчистени много въпроси по отношение на европейското законодателство.
„Никой не иска да тръгва да строи нещо, което впоследтвие да се окаже, че е в конфликт или с противоречие и да се каже, че са дадени пари на вятъра“, допълни Томислав Дончев.
„Да предположим, че Руска тръба стигне до България, това е добре. Оттук нататък има много възможни хипотези – транзит, търговия, технически и политически нюанси“, коментира още вицепремиерът.
За срещата вицепремиерът коментира, че възстановила диалога между двете страни. „Предвид тежката ситуация, в която се намира Европа и светът, не е малко“, допълни вицепремиерът.
В категории:
Политика
Ердоган към Зеленски: Атаките срещу търговски кораби в Черно море трябва да спрат
Експерт: Горивата у нас са с около 20 евроцента по-скъпи, отколкото трябва
10 неща, които правят пътуването с кола много по-приятно
Зеленски към руски журналисти пред ООН: „Ще дойда в Москва с ракета, по дяволите“
Безводието вече е национален проблем: Жалбите до омбудсмана скочиха с 35 на сто
Грузинец натъпка 24 афганистанци в товарен автомобил край Ясна поляна, оставиха го в ареста
Лютив спрей предизвика хаос в парламента на Испания, 12 души пострадаха
Китайски автомобилни инвестиции се насочват към България още през 2027 г.
Сарафов сезира Радев за политическа корупция: Обвини Найденов в кастинг за новия ВСС
MAX FIGHT 67 оглавява Бургас с интернационален сблъсък на световно ниво!
БДУ отваря вратите към науката в Европейската нощ на учените
Превозвачите предупреждават: Пълна забрана за ТИР-ове в лявата лента ще създаде нови тапи
Основната причина за фиаското се дължи на опита на голяма част от българския елит, като щраус да си зарови главата в пясъка, мислейки че така ще може да промени обективната реалност.
Не веднъж през последните години чуваме разсъждения от типа: „ние сме в Европа, но не искаме да бъдем „фронтова държава" при противопоставянето с Русия“... Човек би помислил, че според тези хора можем да преместим България някъде другаде – например до Канарските острови!
Лицемерието на някои от „експертите“ е очевидно. Андрей Райчев например обяви, че
Русия ни била много обидена!
Същият Райчев, признава, че геополитическото ни положение е такова, че в различни исторически периоди земите ни са били части от Близкия изток, от Евразия, или от Европа.
Само че това са евфемизми. Изборът на България днес е да сме част от „Неоосманския проект“, от „Руския свят“, или от „Западния свят“.
Ако приемем, че сме избрали да сме част от Западния свят, това означава, че сме "фронтова държава" и взаимоизгодно сътрудничество с Русия е невъзможно. Надежда, че такова отношения са възможни се появи през 90-те години на 20 век, когато изглеждаше, че Русия – притеснена от възхода на Китай и от турбуленциите в Ислямския свят ще приеме да стане част от Западния свят. Периферна част, но все пак част от него. Не изглеждаше логично страна, чиято икономика се базира върху износа на суровини и чието население намалява да бъде агресивна. Но не за първи марксическата теза (приета от някои от ултра-либералите), че икономиката определя политиката, се провали с гръм и трясък. Русия пожертва просперитета на своите граждани в опит да се възстанови като самостоятелен геополитически играч, в много-полярен свят. Щом това е така, за Русия става жизнено важно
да доминира, а ако може да контролира Черноморския регион
По думите на американския геополитически наблюдател Робърт Каплан – за Русия това е толкова важно, колкото за САЩ е да доминират Карибския басейн, а за Китай – Южнокитайско море.
Казано просто, за да бъде Русия център на сила в задаващия се много-полюсен свят, България не трябва да е част от Западния свят.
Това е дилемата пред нас. До отстояваме „цивилизационния си избор“ като „фронтова държава“, или да се върнем в „Руския свят“.
Но Путин знае, че няма никакъв шанс да победи Запада. Съотношението на силите е безнадеждно в негов ущърб. Затова той прави опити да го раздели.
За да разберем как би могло да се случи това, трябва да сме наясно как функционира Западният свят след Втората световна война.
По думите на първият генерален секретар на НАТО лорд Исмей – Алиансът има за цел да държи американците в Европа, руснаците навън и германците под контрол. Със съгласието на канцлера Аденауер Германия е превърната в икономически гигант и политическо джудже. Америка е можела с лекота да залее Европа със своите коли и хладилници, но предпочита да позволи на европейската индустрия да се изправи на крака. На Германия е позволено да изнася и да издига бариери пред своя пазар, но тя е ангажирана със субсидиране на европейската периферия. За 4 -5 десетилетия нетният трансфер от Германия за ЕС надминава мразените репарации наложени ѝ след Първата световна война. Две поколения германци бяха доволни от предложената им „сделка“. Но Европейският съюз не можа да преодолее основния си „дефект“. Той бе изграден около голям износител (Германия) и това унищожи индустриалната база на страни като Италия и Испания, които нямаха право нито да ограничават германския износ, нито да обезценяват валутите си, нито можеха да поддържат драстично по-нисък стандарт на живот за гражданите си. Логично те затънаха в дългове. Функционирането на „Европа“ изискваше тези дългове да бъдат опростени и приети като субсидия. Но новото поколение германци не осъзна, че това е механизъм и за техния просперитет.
„Дефектът“ не Европа не би бил фатален, доколкото тя е само част от Западния свят. А той е изграден около вносител! Съюзниците на Америка изнасят в нея стоки – Америка изнася сигурност и... доларови банкноти.
И тази симбиоза днес е поставена под съмнение. Доналд Тръмп настоява съюзниците да поемат в по-голяма степен отговорността за своята отбрана и да търгуват със САЩ на „равноправна основа“. Това разбира се е
рецепта за катастрофа
Можем само да се надяваме, че "курса Тръмп" е само временно явление и след него нещата ще се върнат към доказалия се модел.
В тази среда Путин нескрито се опитва да прикотка Германия към излизане от модела, който направи Западния свят толкова успешен. Цената, която той иска е... страни като България. Това не се случва за първи път. Според Договора за презастраховка от 1887 година, Германия признава България за изкопна руска сфера на влияние! Тогава Стефан Стамболов осъзна, че искаме, или не сме „фронтова държава“ и така българската независимост бе защитена... за няколко десетилетия. Но дори след Лондонския договор за мир от 1913 година, когато достигнахме върха на своето развитие и получихме излаз на Егейско море, не осъзнахме, че единственият начин да не попадаме никога повече в „Руския свят“, или в „Близкия изток“ е да установим „специални отношения“ с Великобритания ( и по-късно със САЩ).
Днес „фронтовите държави“ като Полша и Румъния са наясно с този си геополитически императив. Ние фантазираме, че е възможни взаимоизгодно сътрудничество с Русия.
Фиаското на президента и премиера в Москва би трябвало да отрезви нашия елит и нашия народ.
А дано, ама надали!
„От 2019 г. спира транзитът през Украйна, и никакви алтернативи не са подготвени.
Няма да има компромиси, Русия не може до безкрай да търпи изнудването на Украйна, и на съдействащите и Европейски съдилища. Щом ни налагат високи такси, и ни съдят да ги плащаме, просто спираме газта от там и въпросът приключва, каза Захарова.
Трасе за доставка на газ към България няма да съществува, защото „отбивка“ от Турски поток не е договорена, а и газът по тези тръби изглежда ще се ползва само от Турция.
„Задължение на ЕС е да осигури газ на своята членка България. Обърнете се към Брюксел…“- каза Захарова.
Фактически обаче такава доставка е невъзможна, защото България не разполага нито с тръба към Европа, нито с терминал за втечнен газ, нито дори с връзка до подобен терминал в друга страна.“
"...Защото няма отговор. Може да се търси навсякъде. Има много теории, гадания, измислици, но засега за жалост нищо не излезе наяве. Човек започва да елиминира: не са германците, защото макар че той се опъна на Хитлер и беше единственият човек – не казвам цар или президент, а човек и му каза: „Не изпращам българските войски на Източния фронт и не си давам евреите!” Никой друг не го направи. Това се крие разбира се, но и това ще излезе. Значи, не са германците, англичаните нямаха смисъл да го убият, защото баща ми опитваше да направи завой на Запад. Единственото, което може да се каже, че е от Изток. И аз съм убедена в това.
Идвам тук от 1990 година и съм питала президенти и други хора: „Знаете ли нещо?” –„ Не.” „Знаете ли, кой разкопа баща ми тук от гроба и не го остави на мира?” –„ Не!” - Една стена от мълчание. Брат ми като беше премиер и той не успя да научи какво направиха с тялото на баща ми. Това е нещо доста отвратително. Всеки има право да отиде на гроба на баща си или на майка си. Затова, когато майка ми почина, аз казах – „Дума да не става, да я погребат в България! Пак да направят такава гавра – Благодаря!”
Запитана дали човек може да прости, княгинята отговаря: Като християнин трябва да прощава, но няма нужда да забравя. Аз винаги казвам, че тези нещастните войници, които изкопаха баща ми – аз не им връзвам кусур, защото те бяха под заповед. Какво да правят?! Сега, които са дали заповедта – това е друг въпрос…Това са едни тайни, които някой ден ще излязат. Знаете, че нищо не остава скрито."
Княгиня Мария Луиза разказва още трогателни истории, свързани с близки на нейното семейство. Своята обич и привързаност тя демонстрира по отношение на своя чичо – принц Кирил: "...Чичо Кирил него го помня много добре. Особено след като баща ми почина. Той се зае да се грижи за нас. Ние много го обичахме. Като го осъдиха на смърт, ние бяхме тук във Врана, и го чухме по радиото и се разплакахме. Мама искаше да отиде да го види, да му заведе католически свещеник, но ѝ казаха: „Не може!” Няколко часа по-късно го убиха. Това не беше лесно за мама. След това дойдоха да ѝ изкажат съболезнования от правителството, че бяха убили девера ѝ.
На другите гробища има една плоча, където се знае, че е чичо ми Кирил и другите, които бяха разстреляни. То е една яма, където са всички вътре. Знае се, че ямата е някъде там. Дали е точно под този мавзолей или паметник – това не се знае. Никой не помни точно къде е. Но така е.", разказа наследницата на цар Борис Трети.