Родители осъдиха 30-годишния си син, отказвал да напусне дома им (СНИМКИ)
23 Май 2018, Сряда, 23:20 ч.
Източник: Дарик30-годишен американец беше осъден от родителите си за това, че не иска да се изнесе от дома им. По информация на "Ню Йорк поуст" Майкъл Ротондо бил призован в съда от родителите си - Марк и Кристина, след многобройните им опити да го накарат да започне работа и да си наеме собствено жилище.
Майкъл от своя страна също е родител, но от септември м.г. е с отнети родителски права. „Със сигурност ще с изнеса от къщи, но не си представям това да се случи днес или в следващите три месеца“, заявил в съда изгоненият син.
„Майкъл, след като поговорихме с майка ти, решихме, че ти трябва да напуснеш този дом веднага“ - такава бележка получил 30-годишният безработен нюйоркчанин Майкъл Ротондо на 2 февруари т.г. Това било първото от поредицата съобщения, с които родителите му се опитали да го накарат да вземе живота си в ръце. А причината - освен отдавна преминалата пълнолетие възраст, младият мъж не поемал никакви ангажименти към сметките и поддържането на домакинството.
„Те спряха да ме хранят, дори ме изключиха от семейния план за мобилни телефони“, жалва се от своя страна пред съда младият мъж.
Родителите му обаче не отстъпили, като продължили да му дават бележки с послания като „Ще предприемем всички необходими мерки, за да напуснеш къщата“ или „Има работни места дори за хора с бедна професионална история като теб“.
Отчаяните родители стигнали до там да му предложат 1100 долара, за да си наеме собствено жилище. Майкъл Ротондо обаче категорично отказвал да напусне дома им, като пред съда се представил дори като бизнесмен, на който му трябва малко време, за да заживее самостоятелно.
В крайна сметка съдът в щата Ню Йорк постановил, че порасналият син трябва да напусне семейното огнище, без да уважи желанието му за 6-месечна отсрочка.
В категории:
Животът
Минималната заплата в България расте, но хората остават на ръба на издръжката
Иран с нова заплаха към САЩ: Ще ударим американските бази, ако бъдем нападнати
Лавина във Високите Татри отне живота на двама унгарски туристи
Любовна афера между учителка и ученик завърши с условна присъда
Заплашиха с убийство вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс
Проф. Кантарджиев с тревожна новина: Заешка треска удари България
Германски експерт: Изходът от войната в Украйна ще определи съдбата на Европа
Лондон изпрати изтребители F-35 в Кипър
Петролната блокада: Куба въвежда извънредни мерки
На НСИ ли да вярвам или на очите си, като сиренето от 9 евро стана 12?
Какви са реалните доходи на домакинствата в Европа
Човека-паяк обяви награда от $100 000 за следа към изчезналите с Ивайло Калушев
При наличието на съсобственост върху даден имот много често се налага да бъде извършена делба между съсобствениците. В зависимост от това какъв вид имущество подлежи на подялба и по какъв ред става разпределянето му между съсобствениците, се разграничават следните видове делба:
І. Делба на наследство – характерно за нея е:
1/прекратява имуществената общност и създава на нейно място отделни имущ права на сънаследниците върху реално определени обекти;
2/може да бъде поискана от всеки сънаследник (от заветник – не);
3/няма давност – няма предвиден срок за нея, може да бъде искана по всяко време ;
4/ трябва да участват всички наследници.
Видове делба на наследство: доброволна и съдебна; пълна и частична;
II. Доброволна делба – представлява договор между съсобствениците, с който те постигат съгласие помежду си относно разпределението и частта на общото имущество.
Форма на доброволната делба – за да бъде валидна, законодателят е предвидил изискване договорът да бъде писмен с нотариална заверка на подписите (освен за дв. вещи до 50лв). Делбата се счита извършена в момента, в който подписите бъдат нотариално удостоверени.
Доброволната делба може да бъде постигната и в хода на съдебното производство – няма пречка да бъде във формата на съдебна споготба.
III. Делба, извършена от наследодателя приживе – съществуват два начина: с дарение или със завещание.
1. Делба-дарение: този вид делба отново следва да бъде направен под формата на договор между наследодателя и неговите наследници, с който той приживе и безвъзмездно прехвърля имуществото си, като го разпределя между наследниците. Правната уредба на този вид делба се съдържа в ЗЗД (прилагат се разпоредбите, регламентиращи договора за дарение).
Форма на делбата:
Ако предмет на договора са недв. имоти, се изисква делбата да бъде обективирана в нотариален акт;
Когато се даряват движими вещи – писмена форма с нотариално заверени подписи или с предаване.
Дарението става задължително приживе на наследодателя – то придобива сила от деня на изричното му приемане от всички наследници без изключения. По този начин те стават собственици и в бъдеше нямат право да искат нова делба след смъртта му.
Дарението обаче не може да има за свой предмет бъдещо имущество.
Съществува обаче предвидена възможност за дарителя с изрична уговорка да запази правото си да ползва дареното имущество приживе.
2.Делба-завещание: за този вид подялба се прилагат правилата на завещанието- делбата произвежда своето действие след смъртта на наследодателя. Делбата – завещание е едностранен акт, като тук не се изисква приемането от страна на наследниците.
IV. Съдебна делба –подробна правна уредба на този вид делба се съдържа в ГПК.
До съдебна делба се стига Когато няколко собственика на един недвижим имот искат да го поделят помежду си, но не могат да се разберат как да стане това. Поводи за съдебна делба са най-често случаите на общи наследствени имоти, както и прекратяването на съпружеска имуществена общност, но съдебна делба може да се извърши във всички случаи на обща собственост, например разделяне на имоти, придобити чрез общ бизнес. Съдебна делба се допуска също и за ликвидиране на общо право на строеж или надстрояване и пристрояване.
Съдебната делба е едно особено исково производство. По реда на това производство се осъществява принудителна подялба на общата собственост, като арбитър между страните става съдът. Правото на делба принадлежи на всеки съсобственик, независимо от размера на дела му. Това право не се погасява по давност. По силата на правото на делба съсобствеността върху имуществото се прекратява спрямо всички собственици.
Особености на Съдебната Делба
За допускане на съдебната делба се предявява иск пред районен съд, като производството за извършване на съдебна делба е двуфазно.
Първата фаза е за установяване на правото на делба, т. е. допускане на делбата.
Във втората фаза се осъществява самата делба и се разрешават споровете между съделителите.
Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, предмет на подялбата. Другарството е задължително и ако някой от съсобствениците не участва, то извършената делба е недействителна За участието на всички съделители съдът е длъжен да следи служебно.
Всеки от съсобствениците има двойно правно качество по делото, независимо от формалната роля, която заема; т.е. всеки за своята част е ищец, а за частите на другите – ответник. Това се отразява върху отговорността на всеки съделител за заплащането на разноските в производството – размерът на задълженията е съответен на размера на дела.
Производството по делба е дълго и сложно, като може да има и други усложнения:
съделителите могат да предявяват осъдителни искове помежду си във връзка с вземания, произтичащи от съсобствеността (напр. за добиви, подобрения и др.)
може да бъде направено искане за възлагане на неподеляем жилищен имот.
Фази на съдебната делба
Първата фаза на съдебната делба е фазата по нейното допускане.
Производството задължително започва с писмена молба до съда (по общите изисквания), към която се прилагат различни документи в зависимост от характера на съсобствеността, (напр. за наследство – удостоверение за смъртта на наследодателя и за това кои са неговите наследници).
В първото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от другите съделители да участва в делбата, размера па неговия дял или принадлежността на някой от имотите към имуществената общност. Това са трите въпроса, по които във втората фаза не може да се спори, защото в края на първата фаза с решението за допускане на делбата те се решават със сила на пресъдено нещо. Относно доказателствата, допустими в този стадий на делбата не са предвидени законови ограничения.
Първата фаза на съдебната делба винаги завършва с решение, в което съдът задължително се произнася по 3 въпроса:
между кои лица е допусната делбата.
относно кои имоти се допуска делба и
при какви дялове трябва да се извърши подялбата. Тези 3 въпроса не могат да се пререшават.
Втората задължителна фаза е фазата по извършване на самата съдебна делба.
Тази фаза представлява своеобразно изпълнение на Решението по допускане на делбата от първата фаза.Освен това втората фаза може да бъде използвана и за да се разрешат споровете между съделителите по т.нар. „сметки помежду им”. Чрез предявяване на споровете с искането за делба всъщност се стига до обективно съединяване на иска за подялба на общото имущество с осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни права и задължения, възникнали по повод на съсобствеността помежду им.
Едновременно с решаването на тези въпроси във втората фаза съдът започва процесуални действия, целящи да се осъществи подялбата. Това става чрез образуване на дялове и разпределянето им като обекти на изключителна собственост на съответния съделител чрез разделителен протокол. Другият начин за делба е тегленето на жребий.
След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила разделителния протокол (когато той определя носителите на дяловете) настъпват вещноправните последици на съдебната делба. В полза на отделните съделители възниква изключително право на собственост върху имотите, включени в техните дялове.
В този момент едно от най-важните неща е да имам добър адвокат с опит в имотно право. Мога да се консултирам бързо и лесно с такъв адвокат на тази страница.
Производството се развива така:
Производство по допускане на делбата:
подавам иск за делба пред Районния съд, като към исковата молба прилагам следните документи:
удостоверение за смърт на наследодателя и удостоверение за наследници;
удостоверение и други писмени доказателства за наследствените имоти, напр. нотариален акт, удостоверение за данъчна оценка, скици и др.;
препис от молбата и приложенията за всеки от другите сънаследници;
документ за платена държавна такса – 4% от стойността на иска, в моя случай от стойността на частта, която ще получа при делбата въз основа на данъчната оценка;
съдът проверява исковата молба за допустимост и нередовности, като ако има такива ми дава 7-дневен срок да ги отстраня, ако не спазя този срок, съдът ми връща молбата;
ако няма нередности или съм отстранил съществуващите, преписите от молбата и приложенията към нея се изпращат на ответниците (останалите съсобственици, с които “ще се делим”), като те имат 1-месечен срок за отговор;
след изтичане на срока за отговор съдията проверява предявените искания, произнася се дали допуска представените доказателства и насрочва делото в съдебно заседание, за което биваме призовани;
в това първо по делото заседание всеки един от нас – сънаследниците, може да възрази против правото на някой от другите да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването на някой от имотите в делбата (ако сме наследили няколко имота и се опитваме да ги разделим всичките), да оспори произхода или осиновяването на друг, а с това и качеството му на наследник, да оспори завещание или представено писмено доказателство;
след разглеждане на тези въпроси съдът се произнася с решение, с което допуска делбата, определя кои лица ще участват и какъв е делът на всеки един, както и кои имоти ще се делят (ако се повече от един); ако решението не ми “харесва”, мога да обжалвам по предвидения в закона ред;
AddThis Sharing Buttons
Share to Google BookmarkShare to Facebook5Share to TwitterShare to PrintShare to More28
По “неведоми пътища на живота” аз и други хора се оказахме съсобственици на имот. Искаме да се “разделим”, но те са такива “остри камъни” и “тежки характери”, че не можем да “смелим брашното заедно” и да се разберем относно делбата. Затова трябва да решим въпроса по съдебен ред.
В този момент едно от най-важните неща е да имам добър адвокат с опит в имотно право. Мога да се консултирам бързо и лесно с такъв адвокат на тази страница.
Производството се развива така:
Производство по допускане на делбата:
подавам иск за делба пред Районния съд, като към исковата молба прилагам следните документи:
удостоверение за смърт на наследодателя и удостоверение за наследници;
удостоверение и други писмени доказателства за наследствените имоти, напр. нотариален акт, удостоверение за данъчна оценка, скици и др.;
препис от молбата и приложенията за всеки от другите сънаследници;
документ за платена държавна такса – 4% от стойността на иска, в моя случай от стойността на частта, която ще получа при делбата въз основа на данъчната оценка;
съдът проверява исковата молба за допустимост и нередовности, като ако има такива ми дава 7-дневен срок да ги отстраня, ако не спазя този срок, съдът ми връща молбата;
ако няма нередности или съм отстранил съществуващите, преписите от молбата и приложенията към нея се изпращат на ответниците (останалите съсобственици, с които “ще се делим”), като те имат 1-месечен срок за отговор;
след изтичане на срока за отговор съдията проверява предявените искания, произнася се дали допуска представените доказателства и насрочва делото в съдебно заседание, за което биваме призовани;
в това първо по делото заседание всеки един от нас – сънаследниците, може да възрази против правото на някой от другите да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването на някой от имотите в делбата (ако сме наследили няколко имота и се опитваме да ги разделим всичките), да оспори произхода или осиновяването на друг, а с това и качеството му на наследник, да оспори завещание или представено писмено доказателство;
след разглеждане на тези въпроси съдът се произнася с решение, с което допуска делбата, определя кои лица ще участват и какъв е делът на всеки един, както и кои имоти ще се делят (ако се повече от един); ако решението не ми “харесва”, мога да обжалвам по предвидения в закона ред;