Невиждано! Осем години къщи за милиони на брега на морето стоят без ток заради EVN

Автор: Веселин ВАСИЛЕВ


Звучи като лоша шега, но е факт –цели осем години EVN - Поморие размотава четирима бургазлии и един крупен инвеститор от Израел и не прокарва ток до имотите им. Те се намират на брега на морето, в местността Лахана, която вече се оформя като един много луксозен квартал. Къщите са модерни, някои от тях имат вътрешни асансьори, системи за автоматизирано напояване, гаражи с автоматични врати, озеленени дворове и прекрасна гледка към Бургаския залив. Но нямат ток.
В двайсет и първи век, в модерна европейска България още по-модерната австрийска компания EVN осем години не може – образно казано - да опъне един кабел.

Когато в далечната 2004 година си купихме местата – общо над 13 дка, които граничат с Военния санаториум, подадохме молба за прекарване на временен ток. Тогавашното “тромаво” държавно дружество “Електроразпределение”, чийто изпълнителен директор беше инж. Байко Байков, пусна тока за един месец. Казаха ни, че за постоянно захранване ще трябва по-късно да се изгради трафопост, разказва един от потърпевшите.

Гледката към Бургаския залив е прекрасна, но собствениците трябва да минат на свещи, ако искат да обитават дома си

Междувременно на власт идва правителството на Симеон Сакскобургготски, което решава, че държавата е лош стопанин на електроразпределителните дружества и затова трябва да ги продаде на компании, които да въведат у нас добри европейски практики, като заедно с това обновят и модернизират цялата система.

След приватизацията ел. таблото попада в КЕЦ Бургас Юг, а въпросните парцели – в КЕЦ – Поморие. И вече не могат да вземат ток от него.

Така започва ходенето по мъките.

Първата молба за прекарване на ток е от 2010 година. Оказва се, че собствениците трябва да отстъпят на EVN право на строеж върху 56 кв. м. за изграждане на трафопоста, макар че той е едва 12 кв.м. Те плащат повече от 5 хиляди евро на собственика, в чийто имот ще се строи и отделно дават около 100 000 лева на EVN. След десетки перипетии, през септември 2017 година е подписан окончателен договор за електрическо захранване. В него EVN си дава срок до 30 ноември 2019 година да построи трафопост. Както се вижда – ударно строителство – 12 кв.м. за 2 години.

Този асансьор и климатикът още не са изпробвани, защото за тази цел трябва ток, какъвто EVN не прекарва

“Казаха ни, че този срок е пожелателен, т.е. може и да не бъде спазен”, уточнява един от потърпевшите. Той обаче отказва да разкрие повече информация, защото в договора имало няколко клаузи за конфиденциалност. Т.е. ще те размотаваме, ще се подиграваме и ще се гаврим с тебе, ще ти пилим нервите, а ти ще си мълчиш конфиденциално.

Освен за постоянно захранване, всеки от собствениците е пуснал по 3-4 молби за прекарване на временен ток. И всеки път се повтаря едно и също – отговарят им, че трябвало да правят проучвания. Минават 13 месеца без отговор и когато хората попитат какво става, получават отговор, че давностният срок бил изтекъл, затова да подадат нова молба. И съответно да платят нова такса, която никак не е малка.

В тези години на пълно бездействие от страна на EVN, всеки се спасява, както може. Единият от собствениците строи с автокран. Ако вече няма как да мине без ток, взема от добър съсед през четири къщи и му плаща, колкото е изразходил.

Лахана е хубаво място и интерес към него са проявявали много чуждестранни инвеститори. Но бързо са се отказвали, щом се сблъскат с реалността. Преди години тук идва испанска компания с мащабни намерения, но скоро разбира, че ще направи голяма грешки и бяга панически, изоставяйки капарото от 100 хиляди евро, което е платила за купуване на земя. Еврейският инвеститор също се е видял в чудо.

Красивата гледка и близостта с Бургас и Поморие привлича инвеститори, но нашенската реалност ги прогонва, защото никой не иска да чака с години за елементарна услуга

И още нещо – в Лахана има и канализация, и водоснабдяване. Затова трябва да сме благодарни, че Кобургготски не приватизира и ВиК. Защото сега хората тук сигурно щяха да копаят септични ями, да си правят тоалетни на двора и да пият вода от кладенци и стомни, като в по-миналия век, докато молбите им се прехвърлят от бюро на бюро.