Ветото на президента за КТБ бе отхвърлено. Синдиците обявиха: Банката ще си върне 1.4 млрд.лв.

Автор: Антония Чорева, снимка: Архив

Седмото вето на президента Румен Радев бе отхвърлено от депутатите от правната комисия на парламента.

Президентът върна за ново обсъждане Закона за банковата несъстоятелност.

С 13 гласа „за“ и 7 „против“ депутатите отхвърлиха поредното вето на президента.
Ветото на президента бе подкрепено от БСП и Воля, а депутатите от ГЕРБ и ДПС гласуваха против него.

Мотивите на БСП, първо изразени от депутата Тодор Байчев, бяха, че законът няма да попълни пропуските, а ще създаде правен хаос.

От своя страна Крум Зарков, също от БСП, изтъкна, че се създава специално закон за КТБ и попита защо не се променят общите правила, в случай че фалира някоя друга банка. Освен това Зарков изтъкна, че е станало практика този парламент да приема ретроактивни закони.

Поправките бяха внесени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид и приети наскоро от парламента.

Целта на закона е да се попълни масата на несъстоятелността на банката и да се противопостави на схеми на вторично разграбване на активите. Предвижда се да се обявят за нищожни всички заличавания на обезпечения на длъжници или трети лица, извършени в периода от поставянето на банката под особен надзор. Предвижда се изключение и то само когато вземането на банката е погасено изцяло. Освен за обезпечения, синдикците могат да претендират за недействителност и на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на банка. Занапред квесторите нямат право да заличават учредени от длъжници обезпечение. Законът действа с обратна сила и важи от 20 юни 2014 година.

Именно ретроактивният период и влизането със задна дата на закона, бе една от причините Радев да върне за ново разглеждане част от текстовете.

В рамките на дискусията Хамид Хамид от ДПС отбеляза, че явно има неразбиране от страна на президентската администрация.

Той обясни, че законът за банковата несъстоятелност наистина е с ретроактивно действие, но не е противоконституционен.

Законът за нормативните актове давал изрично указания кога един закон може да важи със задна дата. Това важало само при увеличаване на санкции, а с поправките за КТБ такива не се въвеждат

Йордан Цонев обяви, че заличените обезпечения са в размер на 233,147 млн.лева, матералният интерес на прихващанията са над 1,174 млрд.лева, а броят на заведените дела за отмяна на прихващания са 205.

„Ако сега съдът не признае цесия, то синдиците към какъв залог ще насочи вземанията. Не може квесторите да заличават обезпечения, при условие че цесията се обжалва”, обясни в отговор Йордан Цонев.

Шефът на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ обясни, че с предишните поправки в закона частично са овладяли този процес, а сега този закон го решава напълно.

Преди да бъде гласувано ветото, синдикът Ангел Донов обясни, че ако законът бъде приет, ще им помогне да върнат в масата по несъстоятелност на КТБ над 1,4 млрд.лева, като 233 млн.лева от тях от заличени обезпечения и 1,17 от прихващания.

Така по думите му кредиторите ще си получават парите и ще е в помощ и на длъжниците, които не искат да си възстановят кредитите.