"Българската Флорида": Как западната преса представя нашето Черноморие през 60-те

„Островърхи бели пирамиди, издигащи се в полукръг върху пясъка. Това веднага ми напомни за средиземноморската архитектура в шикозните курорти, изпъстрили френското крайбрежие. Но аз се намирах в Албена, България – едно име, което трябва да се запомни. Новата европейска Ривиера е построена съвсем скоро – през 1968 г.”, Така започва своя репортаж за нашия черноморски курорт Албена. Барбара Бърнс от влиятелния по това време всекидневник „Маями Нюз” в броя си от 21 март 1974 г., пише bgspomen.com

„С целия си бляскав международен имидж, който представя на посетителите, които идват тук за първи път, Албена предоставя и някои приятни изненади за туристите, които искат нещо различно от шумните и добре познати курорти”.

Публикацията разказва, че самото име на курорта е символ на красота, вълнение и чар в българската фолклорна традиция. Стъпаловидните фасади на хотелите в Албена са описани като „стълбите на Нептун, изкачващи се към синьото небе”, а 39-те хотела и вилите в курорта – като „модерни и комфортни”.

Авторката описва приятните ресторанти и ниските цени в Албена, а българската кухня определя като „леко пикантна, с едва доловимо гръцко и турско влияние, но с изразен собствен стил” и разказва за скарата, шопската салата и различните млечни специалитети, които според нея обясняват дълголетието на много от българите.



“Маями нюз“ разказва и за нощните заведения, пълни със забавляващи се българи и туристи, в които може да се намери рок, български фолклор и дори класическа музика. Специално е спомената известната фрегата на плажа, която през деня предлага напитки на плажуващите, а с настъпването на вечерта се превръща в атрактивен нощен бар.

В броя си от 11 май 1962 г. „Ню Йорк Таймс“, подзаглавие „Българската Флорида на Черноморското крайбрежие“, пише за българските плажове, които се простират по протежение на почти цялата 400 километрова крайбрежна ивица. Най-развити в туристическо отношение, разказва изданието, са районите около Варна на север и Несебър, който се намира северно от пристанище Бургас. От статията читателите научават, че по това време в България вече функционират 117 туристически хотела с капацитет от 15 352 легла. През следващите 10 години се очаква само по Черноморието да се изградят хотели с 60 000 легла, пише „Ню Йорк Таймс“.

През 1961 г. България е посрещнала 250 хиляди чуждестранни туристи, от които 80 хиляди от Западна Европа – предимно от Австрия, Скандинавието и Германия, изтъква вестникът и посочва, че за 1963 г. се очакват 300 хиляди чужди туристи. В публикацията се подчертава, че това е само началото на развитието на българската туристическа индустрия. Следващата стъпка ще е изграждането на зимни курорти и хотели в други райони на страна, като Велико Търново, което древната българска столица. Изданието разказва, че в момента в София се строят два нови хотела – единият луксозен, а другият туристическа класа.

Статията информира, че туристите могат да избират между луксозна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 долара за луксозна стая до 3,50 за втора класа. Туристите, които желаят ВИП-обслужване пък трябва да платят по 11 долара на нощувка, в което се включва и транспорта от и до летището, пише вестникът. Страната има добри комуникационни връзки със Западна Европа – националният авиопревозвач ТАБСО (б.ред. предишното наименование на БГА „Балкан“) лети до Франкфурт, Виена, Стокхолм и Лондон. Експресните жп влакове Симплон Ориент и Таверн спират на гара София. Пътната инфраструктура в страната като цяло е добра, отбелязва „Ню Йорк Таймс“, но изключение прави отсечката от югославската граница до София, която статията описва като „истински ужас“.



На 20 март 1966 г. „Ню Йорк Таймс“ излиза с обширна публикация под заглавие „България копира най-доброто от западния туризъм“. Вестникът пише:

„На крайбрежието има два относително нови курорта – Златни пясъци и Слънчев бряг – и няколко по-стари. Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо проучиха всички големи курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели. Построили са малки курорти, разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и дърветата“, възхищава се „Ню Йорк Таймс“.

В публикацията е отделено място на ресторантите, които „са построени с въображение“, персоналът говори английски, а „храната има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото в Гърция, макар и не толкова добра, колкото във Франция и Италия“. Авторът на статията Артър Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-много – „печено сирене“, което описва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. Той разказва, че се консумира предимно свинско месо, докато говеждото се предлагало по-рядко, което българите обяснявали с шегата, че са „заменили воловете с трактори“.

„Крисчън Сайънс Монитор“ от 24 октомври 1964 г. хвали „модерните хотели и отличните плажове край Варна“ и разказва, че само допреди 5-6 години чуждестранните туристи са били основно от социалистическите страни – Унгария, Полша, Чехословакия, докато през 1964 г. нещата вече са се променили и около 260 хиляди туристи от Западна Европа са посетили българското Черноморие, сред които преобладават западногерманци, австрийци и британци.



Водещият канадски вестник „Глоуб енд мейл“ излиза на 6 август 1965 г. със заглавие: „Цветуща България: където туристите имат предимство пред Виетнам“ (б.ред. по това време световното внимание е приковано върху кървавата война във Виетнам). „Този комунистически град със статуя на руски цар в центъра, това лято се превърна в сборен пункт за Европа“, разказва авторът Джон Ръдърфорд. Той не крие изненадата си от наплива на западни туристи и как само за 10 минути пред столичния хотел „Балкан“ (днешният „Шератон“), спират два автобуса с туристи от Турция, два от Австрия и един от Гърция. В публикацията се отбелязва, че предходната година България е посетена от 800 000 чужди туристи, повече от половината от които от западни държави.