Помните ли сладкарница "Малина"? Кръстена е на жена

Източник: oldburgas.com

Днес ще ви разкажем за едно любимо място на много поколения бургазлии - сладкарница ‘’Малина’’. Мнозина си спомнят за красивите кутии с шоколадови бонбони, увити в разноцветен станиол и ухаещи на истинско какао. Но нека започнем историята от начало...

Преди да стане най-известната сладкарница на Бургас сградата на ул. "Александровска" 15 е била банка. Строена е с търговска цел за нуждите на Исмаил Джелилов (Джелил бей), непосредствено след Първата световна война и е завършена през 1922 г. Джелилов е един от големите богаташи по онова време в Бургас. Преди да се изсели в Турция, продава сградата на македонските преселници братя Анастасови и така някъде в самия край на 20-те години партерният етаж е преустроен в представителен магазин за шоколадови изделия и сладкарница, която новите собственици наричат на името на сестра си Малина.


Преди да стане най-известната сладкарница на Бургас сградата на ул. "Александровска" 15 е била банка, вляво днес е интерхотел "България", снимката е предоставена от Соня КЕХЛИБАРЕВА 

Янко и Петър Анастасови успяват да избягат от сръбските гонения в Дебър, Македония, но сестра им Малина остава в родния им град. Семейната история разказва, че дядото е майстор-зограф, участващ в изписването на много църкви в Македония. Янко се записва в Македоно-Одринското опълчение едва на 15 и участва в Балканската и Първата Световна войни, а Петър решава да дойде при роднини в Бургас и да се установи тук. След войните братята се събират, откриват лавка до казармите и започват да продават готови неща.

Дотогава обичайните сладки неща бургазлии са бозата, шекерът, баклавата и салепът, които се приготвят в примитивни, домашни условия. Янко и Петър решават да инвестират в сладкарския бизнес и да променят тогавашната представа за "сладки изкушения".


Янко и Петър Атанасови успяват да закупят красивата сграда и да я превърнат в сладкарница, снимка: Стефан Петков

Наемат помещение при Бандов (кръстовището на ул. „Хан Крум“ и ул. „Гладстон“’) и започват да произвеждат бонбони, шоколад и захарни изделия. Внасят какао от Холандия и опаковки от Швейцария. Разрастнали се достатъчно, те купуват красивата ъглова сграда от Джелил бей и не след дълго сладкарница „Малина“ отваря врати  със собствена работилница и персонал „чак от Румъния“, с богато меню от над 60 вида сладкиши и виртуозен майстор-сладкар. За Коледните и Новогодишни празници се предлагат сладки и торти в най-различни форми, а за Великден - шоколадови яйца, пиленца и козунаци. През летния сезон клиентите могат да се насладят на студена лимонада, сладолед от машина и кафе „ала турка“.


През 1947 година бизнесът на братя Атанасови е национализиран и сладкарницата се стопанисва от ТПК "Сладкар" до първите години на демокрацията, снимка:Панчо Калудов

Знае се, че Анастасови държат не само на качеството на стоката, но и на външния вид на персонала. Сервитьорите са само мъже в изискана униформа и бели ръкавици, обстановката вътре е една от най-луксозните за времето си. Двамата братя се славят и като добри работодатели - парно отопление, баня и стол за хранене са осигурени специално за служителите.

През декември 1947 г. бизнесът на Анастасови е национализиран и до 1990 г. "Малина" се стопанисва от ТПК "Сладкар". Мястото остава любимо за малки и големи години наред.

Някои казват: „Освен достолепни стари бургазлии там отсядаха и "достолепни" цивилни ченгета от "нравствения отдел", за да видят кой не работи, а дреме цял ден вътре, коя с кой "сектор" разговаря, дали нещо против "техните" няма да чуят...“.

По някоя време даже вдясно от сладкарницата е имало „табло за порицание на недобросъвестни граждани“. За други пък това е мястото, „където се събираха културните дейци през 70-80-те“ и няма никога да забравят как с часове са подслушвали и попивали всяка дума на Христо Фотев и компания, „сеанали там на маса с по чаша вино и погълнати от техните разговори-мисли“.

„Не беше обикновено кафе! Имаше дух!... Там си биехме чакове...“ – въздишат всички и си спомнят с истинско умиление за сандвичите с кашкавал, нектара от кайсии и вълшебното малеби, за първото кафе в живота... или пък вермут.
Бележка на Флагман: В периода след 1980 г. заведението на практика е в пълен упадък откъм асортимент. Малко преди да бъде закрито при първите години на демокрацията, в него влизаха предимно пенсионери, а блясъкът му бе забравен.

автори: Силвана Драганова и Лина Славова, за сайта Старият Бургас