Главата на Валери Симеонов може да падне, Борисов пак пуска балъците напред

Автор: Лъчезар Лисицов, кадър: "Дарик"


Андрей Райчев е роден на 5 август 1955 г. в София. Социолог, философ и бизнесмен. Бил е директор на Института за изследване на младежта. Основател на социологическите агенции НЦИОМ и BBSS Gallup. Автор на десетки социологически студии. Наскоро излезе и последната му книга „Време и всичко”, написана в съавторство с журналиста Александър Андреев. 


- Г-н Райчев, как Ви се видя тазгодишния дебат за държавния бюджет? И има ли основание БСП да го дава на Конституционния съд?
- Не знам дали има основание и не е там въпросът. БСП се държи като една бойка и силна опозиция, тя възстановява опозиционността в страната, което е хубаво само по себе си за всички. Хубаво е включително и за ГЕРБ, колкото и да се дразнят. Просто България беше отвикнала да има силна опозиция.

- Но БСП не се ли държи като твърде популистка опозиция – като че ли ходи по повърхността на проблемите?
- Не, не мисля. Сериозни са им аргументите и то главно в областта на корупцията – има конкретни разработки, не става въпрос за някакви заклинания само. За бюджета също. Много важно е българите да осъзнаем, че на избори ние пращаме две неща във властта. Едното е самата власт, на която сме й дали да управлява. А другото е опозиция, която пак е наша опозиция - това са тези, които държим в резерва и ако не ни харесват едните, да ги заменим с другите. Българинът е собственик и на двете. Затова, между другото, много разумно постъпи ГЕРБ и много правилно подходи БСП, като поиска смяната на председателя на Народното събрание, който се опита да запуши устата на опозицията.

- БСП обаче не говори за конгломерата около Пеевски, който като че ли вече взема доста застрашителни размери в това управление. Как си обяснявате това?
- Такава теза има, не съм чул доказателства, но г-н Пеевски е свързан с ДПС, а БСП с всички сили се старае да привлече ДПС на своя страна, така че е политически нелогично да се присъединяват към известните нападки срещу Пеевски.

- Само заради това, така ли? А ако ДПС беше във властта?
- Разбира се, за БСП главният въпрос е въпросът за съюзник. Без съюзници очевидно тя няма сили да управлява. През последните 21 години само веднъж тя е вдигнала над 1 милион гласа на парламентарни избори. С това присъствие може да си могъща опозиция, което виждаме, но по никакъв начин не можеш  да поемеш отговорността за страната.

- Според Бойко Борисов пак сме изпреварили Румъния по отношение на борбата с корупцията. Вие виждате ли такова нещо?
- Аз със сигурност го виждам, но не защото ние сме много напред, а защото румънците водят една много шумна кампания, която е абсолютна измишльотина. Те не се борят с корупцията, а вкарват в затвора своите политически врагове, които обвиняват в корупция. Не се е случило управляващите - тези, които са сложили тези прокурори, да пострадат от тях.

- Как?! В момента там отнемат имуществото на шефа на управляващата партия Ливиу Драгня!
- Да, и който е червен. Това е все едно навремето Татарчев, поставен от сините, да отнеме имуществото примерно на Андрей Луканов. Голяма смелост. Борбата с корупцията е когато се бориш със своите, които крадат, а не с чуждите. С чуждите всеки знае и румънците просто вдигнаха ужасен шум и успяха да създадат у Европа една илюзорна представа за голяма борба. Но даже и евродокладите, които са сериозни доклади, показват абсолютната нищета на този подход. У нас трябва да бъде съвсем друго. Това, което в момента се говори – да преразгледат приватизацията, не е възможно, защото това е безкрайно сложен и дълъг процес и противоречи на всякакви закони да въвеждаш правила по-късно. Правилото, което трябва да се въведе, е единствено и елементарно – всеки, който е на изборна длъжност, било то депутат, било то кмет и т.н., ако обича да покаже какви данъци е платил и каква собственост има, и разликата да му се отнеме. Това е, което трябва да се направи и то не изисква никакво преразглеждане на самия процес на приватизация, а само на самия резултат. Не казвам, че ще се възцари абсолютен мир и справедливост, но все пак ще бъде нещо сериозно и ще предупреждава следващите да си плащат данъците.

- Как се справя главният прокурор Сотир Цацаров, който е вече почти 5 години на власт? Има ли нужда прокуратурата от реформа?
- Тук са изказани най-различни тези. Аз за огромно съжаление не разбирам достатъчно, не съм експерт по въпроса. Но във всеки случай от досегашните главни прокурори е най-добре – това е със сигурност.

- Най-добре?
- Просто сравнете с предишните и ще видите.

- Пак не закача тези, които са на власт, а атакува критиците си.
- Не е съвсем така, но разбира се би могло да бъде много по… така ми се струва. Но, пак казвам, това е тънка работа. Има една цяла група хора, които са съсредоточили цялата си критика към главния прокурор – това е надценяване на ситуацията. Законовата база не е достатъчна, а и този закон срещу корупцията не влиза. Не влиза и не влиза, и не влиза… Помните още Меглена Кунева го беше внесла – па един вариант, па втори вариант. Тя си отиде вече и пак не влиза и само се обещава, че ще влезе. Това е критерият, който трябва да се следи.

- Твърди се, че най-големият проблем на държавата е корупцията. Така ли е според Вас?
- Не, разбира се, че не е най-големият проблем, но е най-дразнещият проблем. Има много по-големи проблеми – например ние губим от малоумието, което сме създали с болниците, много повече пари. Губим от малоумието, което сме създали в железниците, по 30 милиона на месец и т.н. Парите на българите изтичат много повече, отколкото се краде - просто от глупост. Но най-дразнещото, най-фрапиращото е, разбира се, това и чувството за безнаказаност. И няма да може да продължи това, все ще дойде мачка за погачка. Ще дойде един ден, когато това ще трябва да спре.

- Каква мислите, че е причината Веселин Марешки вече да подкрепя правителството?
- Не знам. Чувам, че той има някакви съдебни неприятности, но във всеки случай той достигна един звезден миг и му се струваше, че всичко ще се реши. Ако БСП и ДПС напуснеха парламента, той ставаше, както Волен Сидеров в един предишен парламент, така нареченият златен пръст. Без него нямаше да може да се състоят заседанията на парламента и той, за да осребри това (в политически смисъл, не в някакъв материален), да осребри качеството си на опозиция, даже напусна парламента, за да подготви разговори за това какво би струвало политически неговата подкрепа. Подготви си да играе ролята на коалиционен партньор.

- Каква Ви е оценката за този парламент, ако сравните с предишните?
- Мнозинството засега е стабилно. Ако паднат, те ще паднат отвътре си. Опозицията няма сили да ги свали и едва ли ще ги свали. Дотук не се вижда някакъв разлом между партньорите, въпреки че патриотите доста ръмжат напоследък. ГЕРБ ще се наложи повече да се съобразяват с тях. Иначе – парламент като парламент, няма някакви сензации.

- Не е ли извънредно ниско качеството, както твърдят някои?
- Този, който твърди, че парламентът е с извънредно ниско качество, го твърди обикновено за всичко. Но парламентът им е най на устата, защото просто приказват. Ама те са се събрали да приказват! То това е смисълът на тяхното заседание – парламентът е начин ние да не се сбием, а да си говорим тези работи, които са равни на война, така да се каже. Т.е. да се караме, вместо да се бием. И като казват – ама защо се карат?! Ами нали затова са изпратени – да се карат, за да не се бият.

- Валери Симеонов ли е най-рисковият фактор за правителството все още?
- Струва ми се, че той си позволява неща, които могат и да му струват главата. Но Борисов прилага към него техниката, която прилагаше към Москов и тези свои коалиционни партньори. Дава му много активна роля, дава му да се изказва и силно подозирам, че ще завърши своя път по същия начин. Това е една формула, която по ония времена нарекох „балъците напред”. Т.е. той пуска балъците напред, пред него и по-активно от него да играят хоро, и те просто се изхабяват политически.

- Защо Борисов е като с тефлоново покритие – скандалите не го засягат и е вече три мандата на власт? Този феномен как го обяснявате?
- Не е три мандата точно, но ако оцелее до юни месец, той ще бъде най-дълго управлявалият при демокрация български премиер, ще надмине включително Стефан Стамболов. Причината е, че той коригира ролите си. Аз съм дълбоко убеден, че човекът Бойко Борисов играе ролята на Бойко Борисов. Това е една добре промислена роля, която си сменя акцентите. На първия етап това беше Борисов Отмъстителя, после това беше Борисов Строителя, сега виждаме Борисов Международния деец. И той успява така да играе – говоря за „Борисов 3”,  все едно че тези неща вътре някой друг ги прави, а той само се мръщи и казва: „А бе, какво правите, бе, как може такова нещо!” А отговаря за успехите, които са несъмнени между другото. В момента без съмнение той има сериозни международни успехи.