Ще се явя като независим, ако участвам на следващите избори – няма смисъл да се връщам към партийна кандидатура

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: Авторът



Георги Димитров е роден на 11 юли 1957 г. в гр. Карнобат. Завършил е Великотърновския университет, специалност „Българска филология”. През 1988 г. специализира „Стопанско управление”. На местните избори през 2015 г. е избран за кмет на община Карнобат за трети мандат. Член на Управителния съвет на на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) за мандатите 2007–2011 и 2011–2015 г., както и в момента. 


- Г-н Димитров, около наводненията на 25 октомври телевизиите съобщаваха статистика, според която в Карнобат е имало най-много дъжд, но не чухме за някакви бедствия...
- Нямаше бедствия, но се наводниха десет къщи, както и подлезът на гарата. Но след толкова много дъжд това беше минималното, което можеше да се случи. В интерес на истината дъждоприемните шахти бяха почистени 15-20 дена преди това. Вложихме пари за почистване на деретата. И ние имаме написани няколко акта от държавната комисия за метрологичен надзор, но те се оказаха прави за това, което искат. Ако в Бургаска област има 250 язовира, 72 от тях са в Карнобат – общински и два-три държавни. Скъсахме един язовир, но той всъщност не донесе никакви щети. Загубихме само язовирната стена. Но при 193 литра дъжд на кв. метър щетите са минимални. Съжалявам за това, което стана в общините Бургас и Камено, защото там дадохме пет жертви.

- Разрушената стена при вас на какъв язовир е?
- Малък общински язовир.

- Частни язовири в общината нямате ли?
- Не, частни нямаме, но всичките ни язовири са отдадени под наем или под аренда и се поддържат от оператори, които имат съответните задължения по поддръжката. Друг е въпросът, че като собственик сме отговорни ние.

- Някой от институциите обади ли Ви се да пита каква е ситуацията?
- О, да, разбира се. Непрекъсната връзка поддържахме с областния управител, със заместник-областния управител, който е карнобатлия, а също и с държавната комисия за метрологичен надзор. Обаждаха се непрекъснато.

- А депутатите от Бургаска област, където също имате карнобатлия?
- Обадиха ми се двама – Тодор Байчев ми се обади да ме поздрави, че нямаме щети и сме се отървали. А Ивелина Василева се обади, за да се интересува от обстановката – какво се случва и с какво може да бъде полезна. Не мога да кажа, че не са били съпричастни, ще излъжа, ако го кажа.

- БСП вече се готви за местните избори през 2019 г. и със сигурност ще се сетят и за Вас. Има ли път назад – към БСП?
- Вижте, аз не съм в конфликт с БСП. Ако съм влязъл в някакъв конфликт, той е с определени личности. За мен социалистическата идея е възпитание и една голяма част от живота ми. Да се върна назад по отношение на партийна кандидатура, ако се кандидатирам – поставям едно голямо „ако“, като че ли няма смисъл, защото един кмет, като направи един-два мандата, започва да се чувства като човек на всички и аз го показвам със сегашната си работа. В Карнобат има уникално разбирателство и диалог между всички политически партии практически от целия политически спектър.

- През 2015 г. с (експредседателя на БСП) Михаил Миков ли беше конфликтът?
- Аз мисля, че това беше недалновидност на Михаил Миков, защото те имаха възможност да подкрепят моя милост и да имат поне един кмет, подкрепен от БСП, в Бургаска област. Сега почти нямат такива – косвено се смята, че е подкрепен Николай Димитров в Несебър и Васко Панделиев в Сунгурларе. Но Николай бе независима кандидатура като мен, а Васко Панделиев си е кандидатура на ДПС.

- Като казвате, че се чувствате кмет на всички, това означава ли, че може да се явите като независим кандидат?
- Ако се явя на избори, ще се явя като независим. А който има желание да ме подкрепя, трябва да каже приоритетите си и ако те съвпадат с това, което аз съм защитил пред своите съгражани и реализирам в момента, не виждам какъв е проблемът. Аз се различавам от останалите потенциални кандидати, ако ще кандидатствам, защото при мен ще се оценят свършената работа и реализираните приоритети, докато на другите ще им се оценяват обещанията. Знаете обаче какво се случва с обещанията, когато не са разчетени като ресурси. Един човек, който мисли сериозно за кметската работа, не може да се изхвърля, защото не всичко зависи от него. Важно е и какво прави държавата. Ние сме на държавни субсидии, капиталовата ни програма се качи тази година с 10%  – не мога да бъда недоволен. Но 10% са стотина хиляди лева, а разбирате, че за инфраструктура тези пари са нищо.

- Някои твърдят, че БСП под ръководството на Корнелия Нинова се превръща в лидерска партия, подобно на ГЕРБ. Това може ли да е печеливша стратегия?
- Виждам такива индикации, но вижте какво става и по света – повечето партии се преоформят като лидерски, макар че БСП е една изключително демократична партия. Там всеки може да изразява мнение и едно втвърдяване, каквото всъщност е ориентирането към една лидерска партия, би могло да я капсулира. То ще помогне за тази идентичност на партията, която се иска и в момента от ръководството, но във всички случаи ще я капсулира и ще загуби част от периферията. Човешко е да приемаш идеите на една партия и да гласуваш за нея. Когато обаче тя започне да се идентифицира само чрез лидерските качества на лидера си - той като всеки жив човек има позитиви, но има и негативи... А негативите обикновено движат електоралните нагласи на периферията. И в този смисъл една лидерска партия би могла да доведе до капсулиране, но в същото време тя пък дисциплинира. Т.е. това си има своите плюсове и минуси.

- Вие участвахте в доста инициативи на АБВ, виждахме Ви на пресконференции с тях. Там обаче вече има нов лидер – младият и неопитен Константин Проданов...
- Константин Проданов е едно много хубаво момче. Само че на мен ми се струва, че малко рано влезе в политиката. Той не е познаваем, АБВ се разпознаваше през Георги Първанов, Ивайло Калфин и Румен Петков. Те пак са в партията, но хората не познават новия председател – г-н Проданов. И мисля, че това беше една от причините за отлива и определено мога да кажа – за неуспеха в последните избори.

- Вие не станахте член на тази партия, нали така?
- Не, присъствал съм на техни събития. Бях подкрепен на последните избори от АБВ, от „Движение 21“, тракийските дружества, БЗНС, „Обединен блок на труда“ - принципно леви партии. Но бях подкрепен и от ВМРО и от доста граждани, включително и членове на ГЕРБ – това показаха анализите.

- Член сте обаче на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) – по тази линия нещо по-интересно случва ли се?
- Да, случва се, в навечерието на приемането на годишния бюджет се проведоха разговори с Министерството на финансите. Ние защитаваме интересите си и е нормално да искаме повече, защото общините до голяма степен са зависими от централната власт. Една значителна част от нашите дейности са държавно делегирани – ние получаваме целеви средства за зимно почистване, за заплатите на администрацията, а там определено изоставаме. Парадоксът е, че сега един неквалифициран работник, какъвто и да е и който не носи отговорност за нищо, вече ще бъде с минимална заплата от 510 лева. А ние назначаваме специалисти с 600-650 лева и искаме да няма текучество, да има капацитет и да управляваме европейски проекти за милиони. Нали разбирате, че само с медали и грамоти няма как да мотивираме младите хора да работят.

- Генерално погледнато, обаче, не трябва ли да има окрупняване на администрациите? Не е нормално да има 265 общини - този проблем с кадрите се дължи и на това.
- Да ви го кажа „под сурдинка“ – всички го мислим, че е така, но никой не смее да бръкне с пръст в раната. Да, има общини, които чакат субсидии от държавата – те икономически не могат да се издържат. Ако при по-голямата част от нас собствените приходи гарантират възможност за самостоятелност и за действително самоуправление, някои общини са на сто процента зависими от държавата.

- Според Вас в Бургаска област колко общини трябва да има? Те в момента са 13.
- Сварвате ме неподготвен, не мога да кажа колко точно трябва да има, а и общините в Бургаска област не са най-големият проблем на държавата. Има общини по места, които са с по 1000, 2000 до 3000 човека.

- Да, реално погледнато в Бургаско общините може да се каже, че са сравнително големи.
- Така е. Иначе в момента говорим за т. нар. междуобщинско сътрудничество – за обединяване на апарат, дейности и кадри, за да могат да се вършат услуги на гражданите. Примерно министърът на финансите постави въпроса за малки общини да имат едно общо счетоводство.

- Вчера регионалният министър Николай Нанков бе във вашия район заради поставянето на кипариси по магистралата. Това ще подобри ли ситуацията през зимата?
- Чух за тази идея. Кипарисите са готови – в смисъл израсли са вече 4-5 метра, и според мен ще свършат някаква работа. Още повече че това е дърво, което не подлежи на набези – говоря за незаконна сеч. Всяка една идея би могла да доведе до положителен резултат, защото през зимата при нас е ад. Ние се молим да няма зима, защото започне ли – това е трошене на пари, опасност да загубим хора в преспите. Аз самият миналата зима лежах в преспите цяла нощ.

- А генерално погледнато, какви инвестиции очаквате от държавата за община Карнобат?
- Ние отдавна поставяме въпроса с обхода на Карнобат, защото сега целият товарен трафик, който върви за Русе и за Силистра, минава през Ришкия проход, но преди да стигне прохода минава през град Карнобат. Не говоря само за запрашеност, а и за опасност от пътно-транспортни произшествия, за шум... Има разработвани няколко идейни варианта, но виждате, че сега парите отидоха за обхода на Ахелой до Поморие. И ако разсъждаваме държавнически, в момента там е по-важно, защото аз самият съм попадал в задръстванията на Ахелой и знам какво чудо беше миналото лято.

- В каква времева перспектива виждате да се разреши вашият проблем с обхода?
- Трудно ми е да правя такива прогнози. Всички знаят, че това трябва да стане. В момента се прави един ремонт на входа на Карнобат от страната на магистралата – сериозен ремонт на участък с дължина около 4-5 км. Искаме голямото, но мога да кажа, че сме доволни и на малкото, което се случва.