Живков - 33 години власт с лъжи и фалшификации. И още го тачат

Източник: e-vestnik.bg

Днес има носталгия по Живков и някои го честват като голям български държавник. Но при свалянето му на 10 ноември 1989 г. избухна всенародна радост. По площадите излезе народ, който размахваше лозунги против омразния диктатор. Тогавашното ръководство на БКП изпрати Живков в пенсия „с благодарност”. Това беше витиевата формулировка, за успокоение на силни среди в БКП, които не искаха той да бъде махнат.

Но буквално седмици след пленума на 10 ноември новото политбюро на ЦК прие твърд курс срещу Живков и започна да отстранява верните му хора отвсякъде по върховете на властта. Народът се възмущаваше - как така първо благодарност, а после - изключване от партията. Това беше чиста тактика от страна на новите в БКП. Иначе беше невъзможно да свалят Живков и да започне преход в България, слава Богу, без кървави сблъсъци.

Живков остави страната във фалит

На първия конгрес на БКП след промяната, работна група беше написала доклад, който и досега съдържа верни оценки за Живков. Сега има хора, които си спомнят с носталгия за комунизма от 70-те и 80-те, но тогава, в края на 80-те, реалността беше пазена в тайна - България беше докарана до национална катастрофа. Държавата буквално беше във фалит още преди падането на Живков.

Фалитът се материализира още 1990 г. и принуди първото правителство на Луканов да спре плащанията по външният дълг. Живков беше натрупал близо 12 млрд. долара външен дълг, който е похарчен за стопански експерименти, не донесли никакъв положителен ефект. Оказва се, от анализа на документите от министерския съвет и политбюро, че в последните години на режима, Живков е взимал помощи от Запад, с които е купувал и внасял храни, защото вътрешното производство не може да покрие нуждите на населението. Дори картофи, лук, ориз, боб.

Това става в селскостопанската страна България. В няколко писма на последния шеф на БНБ при комунизма Васил Коларов, които излязоха от материалите по „Дело №4” (но години по-късно), се вижда, че държавата е била във фактически фалит около две година преди Живков да бъде свален. Коларов пише директно до Живков какви са балансите и как не може да се изплаща дългът. Всички данни за фалита се съдържат в материалите по „Дело №4”, с документи и показанията на живи участници в събитията, хора от висшето ръководство. На базата на тези материали журналистът Христо Христов написа документалната книга „Тайните фалити на комунизма” (изд. „Сиела”, 2007 г.).

Надмина диктаторите от Третия свят, по-дълга власт от императори и фараони

Сегашната носталгия по Живков е белег на изостаналост на обществото. Едно бегло сравнение с останали свят е показателно.

Може да изглежда странно, но 33-годишното царуване на Тодор Живков може да се сравнява в съвременността само с корейския Ким Ир Сен, албанския Енвер Ходжа и кубинския Фидел Кастро, които са управлявали повече от него (сравненията с английската кралица са несъстоятелни - тя няма реална власт, само представителна). Тоест - България е на културното и цивилизационното равнище на тези три страни.

Толкова дълголетна власт е рядкост въобще в човешката история през последните близо 6000 години. В античността само няколко фараона са царували по-дълго от Живков. И в Римската империя само първият император Октавиан Август и един от последните Теодосий Втори са властвали повече от българския Тато в 20-и век. Също и няколко царе в Европа по време на Средновековието, включително българският цар Петър.

У нас никой не е анализирал сериозно как в модерния свят, в Европа, България постигна такъв феноменален обществен модел. Сходствата с диктаторски страни са очевидни, а властта на Живков наподобява тази на диктатори в Третия свят.

На откриването на паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г. Отляво надясно: Георги Първанов, тогава още лидер на БСП и кандидат-президент, Бойко Борисов, току-що назначен за главен секретар на МВР, Евгения Живкова, внучка и осиновена дъщеря на Живков, Младен Червеняков, депутат от БСП и бивш министър на правосъдието. Снимка е от личен архив, разпространява се в Интернет, след като е показана на изложба от музея на Живков в Правец.
При това става дума не за някакъв харизматичен народен любимец и добър оратор като Кастро, а физически грозен, нискообразован, говорещ с грешки и диалектни думи.

Приказките за социализъм, комунизъм и демокрация, които занимават българите от 20 години насам, прикриват факта, че в България имаше едноличен режим. Социалистическата система и т. нар. държавно-планова икономика бяха форма. Съдържанието беше диктатура на един човек. Десетилетия на политическа разправа, на отстраняване на всички конкуренти за властта и ограждане с послушни хора, които се подчиняват на вожда. Всичко това прикрито зад идеологеми за развито социалистическо общество, демократичен централизъм и т. н.

За разлика от времето на римските императори политическите конкуренти на Живков, техните деца и роднини не са били убивани (макар че има отделни случаи), а само отстранявани от властта, понякога вкарвани в затвора, изселвани.

Фалшификации на историята

Биографията на Живков е фалшифицирана в продължение на три десетилетия. Накрая той написа едни мемоари, които довършват окончателно мита за него с фалшификации. Или по-скоро с премълчаване на неудобните моменти. В мемоарите му няма отговор на нито един от острите въпроси, поставяни за неговото минало и за управлението му.

Най-напред нито един историк или изследовател не проучи какво точно е правил в онзи период от края на 30-те години до 9 септември 1944 г. Например за периода 1938-1942 г., когато уж се криел при жена си лекарка, разпределена на работа в Говедарци и околните села. За този период за него навремето е излязъл виц “Той се криел, ама никой не го е търсил”.

Стари комунисти, отстранени от Живков от властта, привеждат многократно свидетелства от комунистически функционери от 30 години в софийско, че към Живков е имало съмнения, че е агент на полицията и затова е бил изолиран. Тоест – държали са го настрани от важните дела в нелегалната партийна дейност, без да го обвиняват открито. Съвсем естествено, тези факти по време на неговата власт не са видели бял свят никъде. Но след 1989 г. имаше още живи свидетели за тъмните петна в миналото на Живков, които си умряха без някой да проучи чрез тях по-задълбочено фактите.

Така или иначе, дали е бил агент или не, неговата роля в нелегалната комунистическа дейност е тотално преувеличена от 50-те години насам. До тогава името му почти не присъства в книги за историята на комунистическото и партизанското движение. След като взима властта той постепенно се появява във всички исторически издания и справочници като едва ли не основен двигател на нелегалната борба в района на столицата. Титулуват го за шеф на партиен район в София, на окръга, пълномощник на партията и др.

Има един документален кадър, заснет на 14 септември 1944 г., който го е уловил да се ръкува с партизани на площад в София, самохвалски излязъл като някакъв важен посрещач. Този кадър е показван милион пъти във времето на комунизма, включен в стотици филми, телевизионни репортажи и т. н. Като единствено свидетелство, което може да илюстрира, че е бил някакъв важен функционер на партията тогава.

След 9 септември Живков за няколко месеца става политически ръководител в щаба на Народната милиция. Казват, че ровел лично архивите на полицията. След това става един от секретарите на градския комитет на партията в София, а от 1948 г. – първи секретар там. Въпреки че е имало хора, които са изразявали съмнения, че Живков е агент (колко това напомня сегашното време с досиетата).
По това време Живков се вижда на една снимка зад Георги Димитров на балкона на двореца, по време на някаква реч. И тази снимка е превъзнасяна като доказателство за голямата му биография.

Покойният фотограф Ганчо Стоянов е разказвал на свои колеги любопитна случка от това време – към края на 40-те. Викнал го Живков в кабинета си в градски комитет на партията, а на бюрото му три различни фотоапарата. И го помолил да го научи да снима. Ганчо почнал да обяснява, показал му, с този, с онзи. А после Живков специално го помолил да му покаже как се снимат документи. Казват, че полицейският архив и компроматите, които е извадил от него, са му послужили да се издигне и по-нататък да отстранява свои политически конкуренти в партията.

Има бели петна в историята му, които не са описвани достатъчно и до сега. Самото възцаряване на Живков на т. нар. Априлски пленум през 1956 г. е организирано като заговор и осъществено като безкръвен преврат – по време на провеждането му са приведени в готовност военни поделения, части на милицията, а преди това Живков е имал тайни срещи с партийния лидер на СССР Хрушчов и е съгласувал с него завземането на властта. В следващите две години той отстранява един по един всички в ръководството на партията, които са имали съмнения в него и качествата му да бъде партиен вожд. Периодично отстранява и всички свои конкуренти във властта, които добиват популярност и влияние.