Христо Шопов: За киното, театъра, евтината култура и "Всичко или нищо"

Есенно, Бургас, пилотното издание на фестивала на изкуствата Порт Прим Арт Фест. Време е за театър! Не пропускайте постановката, която събира на една сцена Христо Шопов, Ирини Жамбонас и Лилия Маравиля! "Всичко или нищо" ви очаква в НХК на 13 октомври. Завесата, се вдига точно в 19:00 часа. Моля, не закъснявайте - и не забравяйте, да изключите звука на мобилните си телефони. Защото, така е правилно, когато сме на среща с истинско, живо изкуство, което се случва тук и сега, на момента, пред очите ни. "Всяко театрално представление зависи и от публиката" - казва Христо Шопов - и разбира се, е прав.

"Всичко или нищо" го събира за пръв път на театрална сцена с Ирини Жамбонас, с която играят главните роли в знаковата лента на Николай Волев - "Маргарит и Маргарита." С Лилия Маравиля си партнира още в първия ѝ филм - "Индиански игри" на Иван Андонов. По-късно се изявяват заедно и в изключително успешната лента "Love.net" на Илиян Джевелеков. Третият им съвместен проект е театралното представление "Догодина по същото време". Двете дами - Ирини Жамбонас и Лилия Маравиля, играят заедно в хитовия сериал "Връзки".
Тримата актьори от "Всичко или нищо" са свързани не само от общите си продукции, но и от близко приятелство. В основата му е Лиза Шопова - сестра на Христо, приятелка на Ирини Жамбонас, състудентка на Лилия Маравиля от "Златния клас" на професор Азарян в НАТФИЗ. Вдъхновена от дългогодишното им приятелство и успешни съвместни изяви, Лиза Шопова решава, че е време тримата актьори да участват в общо представление. Тя създава за тях "Всичко или нищо." Написва пиесата за няколко дни през лятото. Определя я, като комбинация между драма и комедия. Разбира се, образите са измислени, макар че според режисьора носят елементи от емоционалността на актьорите. Самото заглавие подсказва за обратите и съдбовните избори, които ще видим в представлението.

За „Всичко или нищо“, театъра у нас, публиката, киното и смеха, говорим с големия ни актьор Христо Шопов. Ето, какво споделя той, за изявите на сцена с приятели и по-лесно ли се играе с тях:  "Няма лесно. Понякога, е по-приятно. Но работният процес е същият. Имаме респект един към друг, силни характери сме, но се разбираме добре и всичко се получава по един отличен начин. Постановката е за трима приятели и неочакваните неща, които им се случват“ – разказва той. „Повече, няма как да издам, без да разваля удоволствието от пиесата. Нека зрителите сами видят останалото“ – завършва темата големият ни актьор.

После, си говорим за ролите – доколко удобно и лесно се намъква в тях и с лекотали ги оставя след представление. „За мен този процес не е труден. Актьорът поставя себе си в конкретните обстоятелства и реагира от името на героя. Всичко друго е PR и стремеж, да изглеждаш интересен. Роли, в които трябва едва ли не да влезеш в кожата на персонажа в истинския живот, няма. Ако трябва да играеш убиец, трябва ли да убиеш някого в истинския живот, за да го изиграеш достоверно?“ – пита риторично той.  „В това вярвам и така работя. Необходимо е да си емоционално в самия момент, в който си на сцената. Тогава, нещата се получават“ – казва Христо Шопов.

„При театъра контакта с публиката е жив. Адреналина преди всяко представление го има. Независимо дали си болен или има нещо друго, задължително влизаш в кондиция, мобилизираш се и излизаш на сцената. Трябва огромна дисциплина – тя е задължителна за професията“ – казва големият ни актьор. „Няма как нещата в театъра и в киното да се получават по един и същ начин. Основна разлика е наличието на следващ дубъл в седмото изкуство. Там, се подбира най-доброто и то остава запечатано на лента в единствен вариант, веднъж и завинаги. При театъра всяко представление е само по себе си уникална изява, която всеки път е различна. Тук повторяемостта дава възможност да набележиш слабостите си, ако има такива – допуснеш лапсус, забравиш реплика или нещо друго – и да ги коригираш при следващо излизане на сцената. Има значение и публиката. Самото представление зависи от нея. Ако звънят телефони, хората си говорят, викат деца – няма как да се получи добра атмосфера, защото подобни фактори разсейват и пречат. По този повод, колеги инициираха създаване на кодекс на поведение на театралния зрител. Това се възпитава. За да е взаимно удоволствието – и на актьорите, и на публиката, трябват общи усилия с цел възможно най-доброто представление“ – казва Христо Шопов. „В киното, е съвсем различно. Там, имаш комфорта да работиш в тишина, спокойно, с екип и ако и режисьорът е добър, всичко работи за теб“ – чертае основните отлики между театъра и киното големият ни актьор.

Съжалява, че няма как да работи отново с Иван Андонов. Говори с голям респект за режисьора на едни от най-големите български ленти. Заедно ги събират „Вчера“, „Индиански игри“ и „Най-важните неща.“ Казва кратко и ясно: „На него дължа най-много“.

„Откакто съм завършил, през 1987г. се издържам само с професията си“ – разказва Христо Шопов. „Работил съм само това. Имал съм хубави години, когато нещата се случват едно след друго, от само себе си. Имало е и времена, в които телефонът ми не е звънял. После, нещата пак се подреждаха и следваха нови върхове. Избрах, да съм свободен. Не на заплата някъде, а да мога да си подбирам ангажиментите. Накрая, всички сме еднакво бедни. Лесен избор няма. Не бих си позволил да дам съвет на някого в тази посока“ – казва големият ни актьор и добавя: „Щастлив съм, че синът ми завършва медицина и има друг път.“

„Културата навсякъде е скъпа, само в България е евтина, но стандартът е такъв, че хората не могат да си я позволят. Ако примерно, един билет за театър струва 25 лева, това означава разход от 100 лева за четиричленно семейство, само за една постановка. Хората са по-склонни да отидат на кино и да си купят и безалкохолно и пуканки за тези пари.“ – казва Христо Шопов.

„У нас, държавата в лицето на Министерството на културата, пречи на всяка една частна инициатива в тази област. За мен, е абсурдно че има над 50 държавни театъра, които имат дотации от държавата. Това е нелоялна конкуренция. В същото време, кой се грижи за скулптурите и художниците примерно? Кой ги снабдява с материали за работа?“ – пита той. „Независимите спектакли, не се допускат в държавните театри, които обаче си гостуват един на друг. Ако обаче частен театър, иска да наеме зала, условията никак не са леки, ако изобщо бъде отворена подобна възможност. Нека има конкуренция, не трябва да ѝ се пречи. Продуцентите инвестират в частен проект и в един момент се оказва изключително трудно да работят нормално, защото държавата ги спира“ – казва големият ни актьор. „За държавните театри, частните постановки крадат публика – която ще предпочете тях, а не може да си позволи посещение на повече от една постановка на месец. В 98% от случаите, играем в читалища, културни домове или други зали, които не са достатъчно добре оборудвани. Не искам да ни се помага“ – казва Христо Шопов – „А само, да не ни пречат“.

После, разказва за филма, на който е режисьор, продуцент и сценарист - "Stand by". Лентата с дължина 30 минути, е посветена на IPSC (International Practical Shooting Confederation) - спорт, познат у нас под названието "Динамична стрелба". Това е единствената дисциплина, която съчетава добрата физическа форма с техника, точност, мощ и бързина. Филмът очертава ясно този спорт, който е базиран на дисциплината, респекта към оръжията и сигурността, задължителна при използването им. Участниците в документалната лента са треньор по динамична стрелба, специалисти и родни шампиони в тази дисциплина - и мъже, и жени, носители на отличия и на международно ниво. Те ясно обръщат внимание на отговорността, която практикуващият тази дисциплина носи и се дистанцират от идеята за агресивността, с която по принцип се асоциират оръжията. "Динамичната стрелба е изключително разтоварваща" - казва Христо Шопов. "Спортът е с много почитатели. По-често обаче, го избират охранители и хора, за които това е хоби, отколкото военни и служители на МВР" - споделя наблюденията си той.

Казва, че си почива трудно и след само няколко подобни дни, започва да му се работи. „Повечето актьори са така.“ – казва той. „Това не е типично само за нашата професия. Това е типично и за примерно, лекарите“.

„Не ходя често на кино и театър. Много често, се разочаровам, когато отида и това ме спира да съм чест посетител на нови филми и постановки“ – разказва големият ни актьор. „Гледам конкретни неща, които съм максимално сигурен, че ще са добри“.

След новите киноленти и театрални спектакли, говорим за книгите. „Последните години не съм чел нещо изключително, което да ме впечатли истински. Затова, все по-често се връщам към произведения, които съм чел преди години, но са останали завинаги в мен. Сега, търся „Златния храм“ на Уилям Голдман. Интересно ми е, дали сега ще ме спечели толкова много, колкото когато я прочетох за първи път.“

Завършваме със смеха. „Какво ме разсмива или какво ме усмихва?“ – пита Христо Шопов, с нотки веселост в гласа. „Защото, нещата са различни. Усмихват ме много забавни и приятни неща. Разсмиват ме също толкова много“ – казва той. Е, във „Всичко или нищо“ – лично в компанията на две прекрасни актриси, Христо Шопов ще разсмее нас. После, вероятно ще ни приземят с нещо сериозно. А на финала… обещават обрати. Открийте ги в зала НХК Бургас, на 13 октомври, от 19:00 часа.  

Големият ни актьор Христо Шопов завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов". Дебютът му в киното е, когато е едва на 17 г. - с "Дишай човече". Следва участие в лентата "За госпожицата и нейната мъжка компания" с режисьор Иван Добчев. Започват и първите му изяви в театъра. 1988г. е знакова за Христо Шопов. Тогава, той е в IV курс. След тежък кастинг, режисьорът Иван Андонов го избира за главната роля в култовия филм "Вчера".

С Ирини Жамбонас се превъплътяват в Маргарит и Маргарита, в едноименния филм. С Лилия Маравиля ги събира "Индиански игри".Следват „Любовното лято на един льохман”, „Очите плачат различно” и други. Междувременно, той се изявява и на театрална сцена. Започва да се появява и на малкия екран. Участва и в редица международни продукции - „Berlin 39”, „Annata di pregio” , „Дон Кихот се завръща”, Сивата зона”, „Смърт, измама и съдба на борда на Ориент Експрес”, „Пехотинци”, „Удобна мишена”, „Аз съм Дейвид” и други. Продължават и ролите му в родни филмови ленти. Като повратен момент в кариерата му, изстрелял звездата му трайно отвъд пределите на родината, се сочи участието му в "Страстите Христови". Превъплъщението му в Пилат Понтийски във филма с режисьор Мел Гибсън, му носи международен звезден статус, както и награда за най-добър актьор от филмовия фестивал в Иркутск през 2004г.

Последните години, Христо Шопов участва в редица кино и телевизионни продукции. Сред тях са „Операция шменти капели” ; „Генерал Дела Ровере”; „Барабас”; „Досието Петров" и други.  Ролята му в Love.net” му носи награда за най-добър актьор от Филмовия фестивал на югоизточна Европа (South–East European Film Festival 15.05.2012).

Силно е присъствието му и в сериалите "Четвъртата власт" и "Дървото на живота".
След дълго отсъствие от театралната сцена, през 2014 г. той се завръща триумфално към нея, с постановката "Човек от земята".

2016 е годината, през която за пръв път застава зад камерата. Поводът е документалния филм "Stand by", на който Христо Шопов е режисьор и продуцент. Същата година, на сцена е поставена и "Догодина по същото време" - постановка, която отново го събира с Лилия Маравиля. Отново с нея играе през 2017г. в спектакъла "Всичко или нищо", където великолепното трио актьори допълва Ирини Жамбонас.