Огнян Гърков: Циганите харесват България заради примирението до мазохизъм на българина

Източник: frognews.bg


Хелзинкският комитет /БХК/, "Oтворено общество” като дявол от тамян избягват социално-битови и психологически анализи на циганския начин на живот. В условията на постлиберализма неадаптираните малцинства се отчуждиха още повече от българите. В България ромите са 750 000. Това казва в интервю д-р Огнян Гърков, л.д.р. посланик.

- Г-н Гърков, темата за циганите май пак е номер едно в медиите и в дневния ред на обществото. Някои от ромите стигнаха до министерски постове, но като че ли само единици забогатяха, а примерите за подражение се броят на пръсти?

- Нека си изясняват историци дали циганите са се появили в наши земи от щатите Пенджаб и Раджастан (Северна Индия) през IX-X век, XI-XII в. по византийско време или през  XIII-XIV в. с поробителите  и чии земи са прекосили. Имаме сериозни изследователи „циганолози” и публицисти, които не странят от темата (Найден Шейтанов, Елена Марушиакова, Веселин Попов, проф. Станислав Станилов, посланик Любомир Шопов, Михаил Иванов, Николай-Колев Босия. Напоследък забелязвам също проф. Иво Христов, проф. Нако Стефанов и o.р. Кирил Стаменов). Досега покрай корупционните стратегии и проекти за ромското включване дузина активисти от „правозащитни” НПО, на аутсорсинг забогатяха, изучиха децата си в чужбина, „извоюваха” научни титли и постове в администрацията. Нeколцина „интегрирани” цигани усвоиха доста средства, но се откъснаха от своя етнос, без да станат примери на подражание. Освен българеещите се без външни пари.

Спомням си как през 2007 г. посланикът на САЩ в Словакия опитваше да ни  назидава на форуми, вкл. НПО-тата, защо още нямаме министри-цигани. Бидейки политическо назначение, той се придържаше към щатската мантра на полит-шаблона за правата на човека, антидискриминацията, антирасизма,  шарения имигрантски характер на САЩ и успехите във внедряване на афрощатски граждани в администрацията !? Обама още не бе кандидат-президент на демократите, но при изразходвани дотогава над 600 млрд. долара само за преки програми  с резултат адаптирани едва към 25% от чернокожите граждани на Съединените щати, си позволих по-различно дипломатично тълкуване. Допусках, че останалите живеят в гета на хаос, наркотици, престъпления.

В Щатите също живеят над 500 хиляди цигани, но „братско-партньорско-съюзническия” опит на тема национална политика на екс- и настоящи свръхдържави никога не е бил релевантен за държави като България, Румъния или страните от В4. Посланикът прие за сведение, че „роми” е расистко самоназвание на част от циганските групи, равностойно на „цигани”, „егюпи“ или „гюпци“ (наричани в Югозападна България), „синти” в Германия. Той и съветникът му приеха, че не е етично по аналогия с ромите немците да им налагат да ги назовава Deutsche, a нe Germans. «Усукваха се» около етимологията на щатско-английското название за циганин «gypsy“, че произлиза от глагола „to gyp“ = „измамвам“. Поспорихме по темата дали «gypsy” освен етнически идентификатор не означава  също специфичен мироглед, свързан с начин на живот и битово устройство. Мирогледна практика (циганство),  допаднала на някои протоиндуски демоси, преселили се в Европа, а през  XIX век и на Западното полукълбо, частично.

- Защо някои неправителствени  организации  защитават така ревностно българските роми, но няма никакъв резултат от усилията им?

- Хуманитарните проромски (Хелзинкският комитет /БХК/, «Oтворено общество” /ОO/) и други покровителски настроени към циганите организации; неформални групи и мрежи като дявол от тамян избягват социално-битови и психологически анализи на този мироглед и преобладаващо паразитен начин на живот. Добър е опитът на К. Стаменов, аз бих откроил  3 основни взаимно преплетени групи на проявление:

1. Житейската философия „Живот ден за ден”. Т.е. по логиката „да живеем като за последно”, красиво облечени, в максимум възможно охолство, забавления и удоволствия. Без оглед и грижи за бъдещето. Но тъй като целта оправдава средствата: култ и страст към парите и златото + методологията за постигане: традиционната престъпност, свързана с незачитане на институцията “чужда собственост”, предразположеност към кражби, лъжливост, измами, коварство, нахалство, бруталност; простотия и цинизъм; егоизъм и безотговорност към семейство, деца, родители, държава.

2. Мързел, фобия към образованието, нагласа за неработене и нежелание за придобиване на трудови навици. Протестиращи цигани не скандират “Искаме работа!”, не търсят и не искат земя за обработване. Липса на хигиенни привички и навици.

3. Своеобразен южноазиатски темперамент, допускащ синдрома на (ГСП) генетичното сексуално привличане и кръвосмешение (инцест), в резултат на което последните поколения стават все по-агресивни, с по-чести прояви на свадливост, конфликтност, отмъстителност, на силни афекти, емоционална инконтинентност  и специфична примитивна романтика.

4. Циганският расизъм и „ромската” самоидентичност, се основават на разделението „ние (ромите = право по рождение) – /срещу/ другите, нециганите”; „бог – дявол”, „чист – нечист”, т.е. за циганския расистки канон „махриме”(= ритуалната нечистота от контактуване с нецигани) вж. Алексей Пампоров, „Ромското всекидневие в България”, 2006. Гяур (неправоверен) на турски език и гоя (езичник) на иврит звучат евфемистично в сравнение с  циганските расистки лексеми за нециганин – „гаджо́”, гаджьé или дас (за българин), звучащи в превод обидно - като диваци, некултурни хора, селяндури, роби и под. По „махриме”, отношенията между циганки и мъже-гаджо́ са строго забранени. Без значение на пола, винаги когато е възможно циганите отбягват работа, която води до зависимост от гаджо́. Циганската расистка и еклектична култура и привички, и непоследователното им религиозно поведение винаги е предизвиквало естествени защитни реакции в европейските народи и държави. Мнозинство от западноевропейски изследователи са убедени, че именно тези са причините за изгонването им през 1500-та година от Холандия, преследванията през 18-ти век в Англия, проблемите на циганите в Австро-Унгария, стерилизирането им през миналия век в скандинавските държави, екстрадирането им от Италия.

Циганите се изолират сами, вкл. в непристъпните гета, дори по времето на социализма, когато бяха принудени да се трудят. Още тогава те наложиха над БКП модела гето в Столипиново, Шекер махала, Максуда, Комлуците в Бургас и Сливен, сегрегацията в софийските „райони на мирни етнически общежития”. Въпреки, че в България и в другите страни от бившия източен блок традицията „махриме”е размита,  понеже циганите работеха и се хранеха до гаджо́.

След поредния преход към края на м.в., когато останалите работещи у нас поеха издържката на нежалаещи да се трудят, циганите придобиха държавно-правова база да продължат да спазват расистките си традиции. И да разширяват сегрегацията под слабоумния лозунг на ОО, БХК и прочие Соросови европейски и отвъдатлантически блюдолизци: „интеграция” или ромско включване: чрез изучаването на цигански език в училище и „запазване на ромските традиции”. Без приобщаване към културата на българската нация, която трябва да бъде унитарна,  по Конституция. Тоест, характерните процеси на социализация и инкултурация на гражданското общество /ГО/ (постепенно приемане от малцинствата на националната култура и на националния дух) при циганите у нас въобще отсъстват.

Дори напротив,  по култура и дух българското мнозинство се циганизира/ло. С позоваване на Теория на културните кръгове (на Ф. Гребнер, В. Шмидт и др.) Стаменов изразява опасение, че еклектичната система от разнообразни капсуловани цигански групи, в присъствието на безхаберна държава и ГО, успешно завзема и духовно-културното пространство на България. С приемането на названието „роми” в българското етнопространство били осъществени етнопроцесите акомодация и адаптация. В момента България била на етап акултурация (изменение на националната култура). В обозримо бъдеще ни очаквали процесите миксация (смесване на етноси) и асимилация (в нашия конкретен случай просто циганизиране на българите от преобладаващото циганско /и население с турско национално съзнание/).  Дано греши!

- През годините за циганите в България вървят какви ли не митове и легенди, в които сякаш всички повярвахме и така те спокойно и нагло лежат на гърба на останабото население на страната?

- От години циганофилските НПО ни натрапват небезуспешно няколко мита:

1. Че циганите имали същите личностни качества като българите, въпреки големи генетични и психологически различия. Дори внедриха в мрежата текстове, че според техни ДНК изследвания, циганите в България били от българо-индийски произход. Вследствие от стотиците години живот заедно с българите по нашите земи имало смесване.  Изключенията само потвърждават закономерностите.  Имахме такива премиер и външен министър, заместник-министри, вероятно и един от президентите, но мнозина не се гордеем с тях. Те служиха на чужди и себични интереси. Както и десетките чисто цигански босове. Затова пък имена като проф. Чирков, Усин Керим, тези на десетки боксьори, футболисти, музиканти и дузини обикновени трудови хора ме изпълват с гордост, че са мои български съграждани. Независимо от автохтонния си цигански произход, дали са йерлии, кардараши, лудари, или демерджии.
2. Че циганите са бедни, затова крадат и че се нуждаят от помощ и грижи. Този мит ми изглежда нееднозначен. И циганското общество се разслои, а страната плаща ненужно висока цена за необмисления неолиберален преход. Част от циганите, както и от българите обедняха, но кражбата при много от циганите за жалост е заложена в тях генетично, като традиционна форма на битие. Циганите присъстват епизодично на работния пазар, поради липса на трудови навици, на адекватно семейно възпитание, на професионална подготовка за некриминален бизнес и наследен генетично цигански расизъм. Около 80% от осъдените по българските затвори са цигани. Подобни са етническите данни за Чехия, Словакия, Румъния и други държави със сходна съдба.
Помощта и грижата, особено за средното и по-младо цигански поколения, нямат никаква морална стойност. Социалните помощи за тях са „задължение на държавата на дас-овете”, като всяка помощ по тяхната ценностна система е успешно и лесно реализирана кражба, с която се гордеят.
3. Че циганите са консервативно непоправими по схемата „Ти, българино, вече си длъжен да се съобразяваш с нас. А не ние – с теб”! – Х-м, обаче все още не е разпусната държавата, нали ? А тя има конституция, законодателство, силно набъбнали през последните 2-3 десетилетия администрация и правоохранителни органи. Както и спомени и от близкото минало, когато законите се прилагаха по-строго и с отговорност, в т.ч. и към малцинствените етноси и групи. Имаме и достатъчно красноречиви шаблони, като на САЩ с индианците или пък спрямо „афроамериканците” – за гетата, които преди над 40 години учителят на сегашния ни премиер е давал за пример. Без доскорошното овалване в пера и катран, но плюс следния анекдот:
„Харесал си царският син млада и хубава циганка за съпруга. Уважил царят желанието на престолонаследника и изпратил царска делегация да поиска момата. Манго се запънал и не я дал. Пратили втора делегация с богати дарове - резултатът същия. Тогава се намесил един гавазин и помолил царя да му разреши, той да поиска момата. Макар и с неохота, царят се съгласил. Та отишъл гавазинът в селото, открил кой е циганинът, не даващ дъщеря си за царска снаха и „го подпукал”. Бой, бой, бой... до припадък. Накрая го свестил и го запитал:
- Манго, ти даваш ли дъщеря си за снаха на царя?
- Давам бе бате, как да не давам...
- А защо не си се съгласил да я дадеш на предните две делегации?
- Ами бате, те идват, ама не обясняват. Ти дойде, обясни, аз разбрах и веднага давам ...”

-  Г-н посланик, в България ли има най-много цигани от страните в Европейския съюз?

- По словашки данни към 1 юли 2012 г. Словакия е на 2-ро място в света по броя на нециганската част от населението, заето със социално-икономическото прехранване на 1 словашки циганин – с 10 души. По този показател първа е България с 8,9 души, трета БЮРМ – с 10,2. За сравнение: 1 циганин във Франция бива социално-икономически обезпечаван от 203,7 души-гаджо́; в Австрия от 223,8; в Холандия от 416,9; в Италия от 468,0; в Обединеното кралство – от 627; в Германия от 682, 3; в Белгия от 862,0. Е, има и по-щастливи държави по този индикатор, ако не се стопли климатът: Норвегия – с 991 души, Естония - 1071; Полша  - 1178; Ирландия 1525,3.
Сред първите 10 европейски държави по броя на циганите 8 са от Югоизточна и Централна Европа, както следва: 1. Румъния 1 950 000 души (при общо население от 21,4 млн.) 2. България 750 000 д. 3.Испания 700 000 (при общо население 47 млн.) 4. Унгария 600 000 5. Словакия  500 000 6. Сърбия 500 000 7. Франция 310 000 8. Чехия 275 000 9. БЮРМ 185 000 10. Гърция 175 000.

Защо, обаче, БРОЯТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦИГАНИ Е РАВЕН НА СБОРА ОТ БРОЯ НА ЖИВУЩИТЕ ЦИГАНИ ВЪВ ФРАНЦИЯ, ГЕРМАНИЯ (120 000), ИТАЛИЯ (130 000), ВЕЛИКОБРИТАНИЯ (100 000), ХОЛАНДИЯ (40 000), АВСТРИЯ (37 500) И БЕЛГИЯ (12 500), при общо население на тези 7 ДЧ (държави членки) на стара Европа от 305 142 000 души ? Бруталната истина има две лица: 1. Мнозинството цигани в Западна Европа са унищожени физически през средните векове и през Втората световна война. 2. Циганите виреят там, където има търпимост към тях и асоциалното им поведение. Въпреки, че ще продължат да емигрират от Югоизточна и Централна Европа (ЮИЦЕ) на запад. Въпреки мърморенията на циганолюбите, в големите столици в ЕС са наясно, че  циганите се чувстват много добре в България. По-добре, отколкото в съседните източноевропейски страни, въпреки ниския български жизнен стандарт. Ключовата причина е вековната българска толерантност, граничеща с примирение до мазохизъм.

- Каква характеристика бихте дали за циганите през последните години и в условията на постлиберализма?

- В условията на постлиберализма неадаптираните цигани се маргинализираха тотално, отчуждиха се още повече от българите. Традиционните цигански умения, освен джебчийството (занаятите вехтошарство, семкарство, музика - свирачи и певци, ковачество, калайджийство, конекрадство и каруцарство, налбантство, търговия с животни, кошничарство, сарачество, амбулантна търговия, ваксаджийство, производство на дребни сладкарски изделия), се деактуализираха. Много млади цигани, не без манипулациите на трите турски партии и ислямистки проповедници като пазарджишките, особено сред турчеещите  се хорахане рома-йерлии, се настроиха крайно враждебно към българската държава. Вместо благодарност към държавата, която преди 75 години не позволи да бъде изпратен в лагерите на смъртта нито един от 300 000-те български цигани. За разлика от другите съюзници на Берлин.
   
Циганите схващат нихилизма и апокалиптичността на обществото, и че са нужни на управляващата ни неолиберална паплач за фалшифициране на изборите. В замяна държавата им опрощава често строгостта на закона за сметка на „гаджо́-вците” и им създаде условия да се препитават чрез организирана престъпност, саморазплод, социални и вместо „добър ден” всички други видове кражби, вкл. телефонни измами. Масово мародерстват, безчинстват, зверстват. Пребиват лекари, продавачки, бият и убиват учени, пенсионери и деца. Сложиха и бурки. Жалки мангасарчета, вероятни рожби на инцест, се гаврят с национални символи, оскверняват българското знаме, гробове, портрети на национални светини, светотатстват и уринират върху паметник на Левски и биват освобождавани поради малолетност. От целенасочено адаптирвани чрез образование и трудова повинност, с нехайството на държава и политици + външните „циганолюбиви” фактори, „ромите” бяха дезинтегрирани и превърнати в негов дестабилизиращ фактор на обществото. В капсул-детонатора, който ще разрушал България така, както албанците разрушили екс-СФРЮ, според проф. Иво Христов.
   
А соросовите историографи цитират в мрежата екс-овчаря Джендо Джедев, че по време на Априлското въстание в с.Мухово циганите направили ножове и пушки на българите. Последвал геноцидът над Клисура на 26 април и по подозрение за циганско предателство в Клисура, копривщенски въстаници избили 70 местни цигани. За тези „историци” е без значение, че изпълнителите на присъдата на Апостола (съ-осъден и от Иванчо Хаджипенчович) са цигани, неразделна доброволческа част от башибозушките орди, особено през XIX век. Цигани са ревностни съучастници в Баташкото, но особено незабравимо са се отличили в Старозагорското клане. А сегашната циганска махала в Стара Загора наброява 55 хиляди смугли консуматори на €/$-ценности и човешки права, и социални помощи извън „припечеленото” на улицата!?

Бръщолевиците, че „... в циганския проблем се оглежда цялото уродство на българския преход...., „няма ясна държавна стратегия за интегриране на циганите”, че българите трябвало да решат куп проблеми, за да ги реинтегрирали, да ги вкарали в обществото със здравеопазване, образование, икономика, работни места...” (вж. „В гетата цъка бомба”/28.07.17г.) са поредното откриване на топлата вода. Без да е нещо ново, бих могъл да се съглася с професорите Христов и Стефанов единствено с това, че децата трябва да се изкарат от криминогенната среда на гетата, а приобщаването следва да се реализира чрез „трудова интеграция” и въвеждане на трудова повинност, особено за циганите”. Подобни мисли споделяше с мен преди 7-8 години словашкият вицепремиер Душан Чаплович, Брюксел пасуваше заради елемента „принуда”. Иначе е невъзможно да се реализира нов опит за поредно ромско включване, защото в България поне бе загубен четвърт век с корупционни и импотентни по  въздействие схеми.

- Как трябва да действат властите, за да се даде някакво начало на решаване на циганския проблем?

- Събарянето на незаконните цигански постройки в пострадалите от наводнения бургаски квартали Победа (Комлука), Меден рудник и Горно Езерово е добро начало и конкретен пример за действия. За масовото измъкване на циганéтата от семействата им в гетата, гнезда на цигански расизъм, антиевропейска култура и криминогенност, е необходима здрава ръка, добри конкретни планове, вкл. училища и общежития, и международна солидарност и поддръжка в рамките поне на Евросъюза. Стара Европа не се тревожи от циганските проблеми в ЮИЦ Европа). Тя не само си ги е решила на времето, но безпардонно ни пробутва и нови преселници от бившите си колонии, в т.ч. вероятно и спящи, дремещи, евент. хъркащи терористични клетки. САЩ също не успяват да интегрират негрите си, тъй че е по-добре Сорос да си запази съветите за тях.

Във вътрешен план правопорядъкът у нас трябва да важи и за циганите, без изключения. ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА за всички не е €/$ клише! В екстремни ситуации могат да ни послужат аналогии през последните десетина години в САЩ, Словакия (полиция и армия), Великобритания дори, ОМОН в Русия през м.г. и т.г.

Българското председателство в ЕС ни предоставя уникалната възможност вместо да  си губим времето с паркетно-чиновнически измишльотини за трите „К” на Павлова:
1. Ребром да поставим  въпроса, че не желаем да плащаме колониалните грехове на стара Европа, както страните от Вишеградската група го заявяват с достойнство.

2. Голямото количество неадаптивни цигани в ЮИЦ Европа са също резултат на староевропейски „пуризъм” към ред. Така, че можем да поставим въпроса за европейско финансиране на репатриране на цигани, които не подлежат на европейска адаптация. Индия от времето на министър Иван Башев пожела за първи път да приеме индоподобни цигани като прародина.

Естествено, че част от евроциганите няма да склонят, но отдавна бе време МВнР да проучи истинските мотиви на индийското правителство. Защото 5-10 млн. души население за милиардна Индия не е от съществено значение. Да не би да се опасява за имиджа си от нашите евроцигани?

Броят на циганите в отделните държави ни показва нееднозначно с кои от тях да търсим единодействие.