Историята на Ангел: До ада и обратно за две седмици

Автор: Флагман.БГ

Бургазлията е диагностициран с рядко и коварно автоимунно заболяване, водещо до парализа и смърт, днес той вече е на крака


Ангел Турлаков е на 35 години, от Бургас. След започнала парализа на крайниците, Ангел е диагностициран с остра демиелинизираща полиневропатия (синдром на Гилен- Баре), рядко и коварно автоимунно заболяване, при което имунната система атакува част от периферната нервна система. Усложненията при синдром на Гилен- Баре могат да стигнат до парализа на четирите крайника (квадриплегия), увреждане на моторните неврони (булбарна парализа) и смърт. След проведено лечение в университетска болница „Дева Мария“  в Бургас, днес Ангел се придвижва самостоятелно. 

- Заварваме Ви на крака да се разхождате из стаята. Само до преди дни бяхте на легло със стартирала парализа на крайниците. Поздравяваме Ви за напредъка и Ви пожелаваме бързо пълно възстановяване. Как всъщност започна болестта?

- Благодаря, вече съм много по-добре. Разхождам се с проходилка, но скоро ще укрепна достатъчно, за да я махна. За болестта какво да кажа... Симптомите започнаха ненадейно и постепенно. Започнах да усещам отслабване на мускулите, нещо като мускулна треска. Първо в краката. Няколко дни по-късно, когато водих двегодишното си дете на ясла, го вдигнах и тогава усетих слабост и в ръцете. Появиха се болки в гърба, мравучкане в крайниците, знаех, че нещо се случва и че трябва да посетя лекар. Не съм очаквал, че ще се окаже толкова рядко състояние. Когато ми казаха диагнозата, бях шокиран-  все пак съм млад, здрав, възможността да се парализирам изобщо не ми беше идвала на ум.

- В такава сложна ситуация как избрахте болницата, на която да се доверите?

- Познавам отдавна д-р Цветана Асеникова, тя ме е лекувала от други неврологични проблеми. Тъй като тя е началник на отделението по неврология, на първо място избрах университетска болница „Дева Мария“ заради нея. Имам ѝ пълно доверие и нямах никакво колебание накъде да се насоча. Дори не мога да кажа, че имам късмет с избора, защото избор, чудене пред мен изобщо не е имало- още в първата минута, в която усетих, че май е добре да ме види лекар, знаех, че този лекар ще бъде д-р Асеникова. Тук е мястото да ѝ благодаря за грижите, за реакцията, за отношението, затова, че денонощно се интересуваше от състоянието ми. Д-р Асеникова олицетворява идеята за лекар- от една страна знаеше какво прави, даде ми усещане за пълна увереност в действията си и контрол над ситуацията, от друга страна усетих, че разбира състоянието ми не само физически, но и емоционално, че знае колко е трудно за мен това, което преживявам. Може би това е една част от лечението, която на много места липсва- разбирането на емоционалното състояние на пациента. Не знам дали си представяте какво става в душата на човек, който вчера е живял нормален живот, а днес е прикован към леглото и току-що е получил диагноза, за която дори не е чувал преди. Колко му е необходимо да има наоколо някого, на когото да вярва.

- Доволен ли сте от нивото на лечение, което получихте в болницата?

- Нивото на лечение се вижда по това, че дойдох парализиран, а си тръгвам на крака.  Болестта може да се развие по много сценарии, дори да завърши със смърт и осъзнавам какъв голям късметлия съм, че си тръгвам на собствените крака. Освен огромната си благодарност към д-р Асеникова, искам да благодаря на целия екип от отделението, които се грижиха за мен денонощно. Не искам да остава настрана и отделението по анестезиология и интензивно лечение, в което прекарах най-тежките си дни от болестта. Благодаря на екипите, че се организираха бързо, обезпечиха лекарставата и започнаха терапията, че денонощно се грижиха за мен.

- Какво следва от тук нататък?

От тук нататък за мен следва рехабилитация, трябва да се раздвижа напълно. Подготвям се да отида в Павел Баня, където са специализирани за заболявания на нервната система. В общ план смятам да направя група във фейсбук за болестта, през която минах. Свързах се с момиче, което също е заболяло от Гилен- Баре и двамата ще се опитаме да дадем повече гласност на проблема. Хубаво е да има място, където да се събираме хората, които сме минали през диагнозата. Когато се сблъскаш с болест, за която не си чувал и не можеш да намериш достатъчно информация на човешки език, е много страшно. Ще се опитаме да запълним тази дупка за тези, които след нас ще чуят диагнозата „синдром на Гилен- Баре“. Надяваме се да им вдъхнем надежда, че диагнозата не е присъда и в България могат да намерят адекватна терапия.
В категории: Здраве , Бургас