Спомени от соца: СО МАТ- фирмата, от която всички се учеха

СО “МАТ ” беше гордостта на българската икономика. От опита му се учеха всички. СО “МАТ” беше най-големият автомобилен превозвач в Европа, въз основа на чийто пионерски опит германците пишеха университетските си учебници по логистика още преди повече от 40 години. Днес от най-големия автопревозвач в Европа остана само старата слава, пише socbg.com.

Историята на стопанското обединение за международен автомобилен транспорт (СО “МАТ ”) започва през далечната 1960 г., когато съществуващите по това време в България четири предприятия за вътрешна и международна транспортна  дейност се обединяват в Държавно автомобилно предприятие (ДАП) – Международни превози. Началото на своята дейност фирмата поставя със сто автомобила от марката “Волво”. За да отговори на строгите изисквания на висококонкурентния международен  пазар за автомобилни превози, компанията е реорганизирана многократно – през 1966 г. в нейния състав се включва товарният клон на ДАП – София, а три години по-късно към автопарка й се прибавя и този на „Тексим”.

Така през 1969 г. общият брой автомобили на СО „МАТ” достига 1250. Паралелно с растежа на автомобилния парк, във фирмата  настъпват и качествени промени, които й дават възможност да се утвърди като основен участник не само на българския, а и на европейския и близкоизточния пазар на транспортни услуги.

Бурното развитие на СО МАТ започва от началото на седемдесетте години. Разширява се и спектърът от предлагани услуги-освен превози на български и чужди товари, СО „МАТ” вече предлага митнически услуги и ремонт на собствени автомобили и агрегати в страната и чужбина. Това безспорно допринася за  подобряване на качеството на предоставяните услуги, като позволява бързо реагиране на всеки един проблем, възникнал в процеса на превозване на товари по основните трасета, покривани от СО „МАТ”.В годините след първия „петролен шок“ с присъщия си професионализъм, находчивост  и прозорливост, дружеството успява да предвиди тенденциите на световния транспортен пазар. За да отговори на нарастващото търсене на превози от Европа за страните от Близкия и Среден изток, фирмата закупува 2000 нови, високопроизводителни тежкотоварни автомобила от марките “Мерцедес Бенц”, “Волво” и “Рено”, с което автопаркът достига 3487 превозни средства.

Адаптивността и  новаторския дух на СО„МАТ” в този период намират израз в изграждането на завършена мрежа от гранични бюра, представителства и терминали в района на Близкия изток, което подобрява ефективността на операциите и превръща компанията в Превозвач №1 на товари от Европа за Близкия изток. Ежедневно по 200 автомобила пресичат границите на Ирак и Иран, български автомобили достигат дори до Пакистан. Засилват се позициите на СО„МАТ” и в Европа, където въпреки жестоката конкуренция фирмата успява да заеме водещо място, печелейки товари с конкурентни цени и отличен сервиз. Скоро се откриват бюра в много европейски страни – Австрия, Германия, Унгария, Франция, Италия, Полша, Испания, Швеция, Чехословакия, както и в Турция и Гърция.

През 70-те години СО „МАТ”  стартира уникална технология за комбинирани превози суша – море/река – суша, осигуряващо по-голяма ефективност на превозите, по-качествена услуга на по-конкурентна цена. Ръководството му възприема идеята на Българско речно плаване (БРП) за превози на камиони с кораби по Дунава /ро-ро превози /. По този начин се пестят пари от гориво и пътни такси, намалява се замърсяването на околната среда, разтоварва се шосейната мрежа. През 1982 г. е открита линията Видин – Пасау – Видин, а през 1983 г. – линията Видин – Линц – Видин. Тези превози се осъществяват с 4 трейлеровоза, полукатамаранен тип, побиращи по 49 камиона. Два от тях – „Хан Аспарух” и „Хан Тервел” са строени в Дегендорф –Германия,а „Хан Кардам” и „Хан Крум” – в Сремска Митровица – тогавашна Югославия. По-късно, корабите на СО „МАТ” (днес дружеството е приватизирано и се нарича „Интершипинг” ЕООД) се включват за няколко години и в ро-ро линията Русе-Рени-Русе.

През 70-те и 80-те години „СОМАТ” оперира няколко фериботни линии със собствени Ро-Ро кораби, които позволяват безпрепятствен преход от Европа до Азия и Близкия изток:

–    Пасау – Видин по Дунав;
–    Волос (Гърция) – Тартус (Сирия) в Средиземно море;
–    Барселона – Марсилия – Ливорно – Пирея – Бургас в Средиземно и Черно море;
–    Бургас – Поти – Бургас в Черно море.


Пред поделението на СО МАТ в Пазарджик

Какво представлява в цифри това уникално в световен мащаб обединение?
– Над 4 800 автокомпозиции, доставени от водещи европейски автомобилни фирми („Мерцедес“, „Волво“, „Ивеко“, „Рено“ – за автомобили, и „Кесборер“, „Фрюоф“, „Шмитц“ – за полуремаркета), отговарящи на последните постижения на автомобилната техника през тези години; През 80-те години на ХХ в. автомобилният парк достига 4254 автомобила. 

– 600 автокомпозиции плюс 800 души персонал, работещи извън страната;
– 4 елитни речни и 4 морски кораби за извършване на комбинирани Ro-Ro превози по р. Дунав и море;
– 6 експлоатационни предприятия (Горубляне и „Х. Димитър“ – София, ЕП – Русе, ЕП – Бургас, ЕП – Пазарджик, ЕП – Видин) помарково специализирани;
– 3 промишлени предприятия за ремонт на възли и агрегати, за регенерат на гуми и производство на полуремаркета и за производство на поп нитове;
– зад граница е изградена стройна производствено-експлоатационна и управленска подсистема с 9 смесени фирми, създадени са десетки сервизи и бюра, 10 общежития с над 1000 легла, почивни станции, управленски и други звена;
– 17 транспортно-технологични линии от различен характер, в това число комбинирани с участието на чужди превозвачи.

Разходите по развитието си, включително строителство и закупуване на основни средства (автомобили, кораби, машини и съоръжения и др.), СО „МАТ” обезпечава самостоятелно със собствени левови и валутни средства. Съотношението 90 към 10 между активните и пасивните фондове в полза на активните е едно несрещано явление в този вид транспорт.

Само за десет години, благодарение на изключителния професионализъм и всеотдайността на своите служители СО„МАТ” успява да увеличи мащабa на своята дейност над 20 пъти. В резултат на това от 1971 г. до 1985 г. тази организация предоставя на държавата около $1 млрд. и 200 млн. валутен резултат (валутна печалба). До края на 1989 г. числата нарастват на $1 млрд. и 400 млн, а капиталът на дружеството е огромен дори и за световните мащаби. Всичко това е постигнато само от около 10 000 служители и работници. От друга страна, българското стопанство е осигурено със собствен елитен, подвижен, бърз и евтин транспорт за внос и износ. България заема първо място в международния автомобилен транспорт на три континента. Нейните близо 5000 транспортни посланици са чакани с уважение от хиляди товародатели, спедитори и търговци по света, които с увереност им доверяват своята стока и са сигурни, че тя ще пристигне непокътната точно по предназначение.

След политическите промени през 1989 г. Стопанското обединение за международен автомобилен транспорт, създадено с разпореждане на Министерския съвет през 1960 г. е преструктурирано в акционерно дружество. Процедурата за продажбата на дружеството е открита на 1 септември 1993 г. Приватизационният проект е разработен от френската консултантска фирма Mercer Management Consulting и финансиран от програмата PHARE. Активите на СОМАТ са оценени на $100 млн. Преди приватизацията в тв предаването „Плюс-минус“ тогавашният шеф на фирмата Анастас Вълканов обаче заявява, че активите само в България възлизат на 18 млрд. лв., а СОМАТ притежава  и огромни капитали в чужбина. Пресметнато по тогавашния курс – 55 лв. за долар, оценката би трябвало да е над $327 млн. На 22 юли 1994 г. за купувач е избран Internationale Spedition Willi Betz GmbH & Co.KG. Продажбата на международния автомобобилен превозвач влиза в историята като първата голяма приватизационна сделка в България.



Сътрудничеството между СО „МАТ” и германската компания превозвач „Вили Бетц” започва през 60-те години на ХХ в, когато двете компании реализират съвместно хиляди превози, черпейки опит и ноу-хау една от друга. Така  „избрания“ купувач придобива 55% от капитала на СОМАТ на изключително ниската цена от 55 млн. долара. Любопитен факт е, че преди приватизацията бъдещият купувач има задължения към СОМАТ, които през 1993 г. възлизат на около 6 млн. германски марки.  През 1997 година на символична цена немския превозвач придобива още 38% от капитала на дружеството. Част от останалите 7% са закупени от служителите на компанията, а друга остава за задоволяване на реституционни претенции. До продажбата на своите 38% на „Вили Бец” държавата не получава никакъв дивидент от компанията. Напротив, дружеството задлъжнява към държавното обществено осигуряване с милиони. Наред с това новият собственик започва да доставя части на цени, далеч по-високи от пазарните. Комплект бутала например скача от 310 марки през 1994 г. на 775 марки през 1995 г., а горивните филтри – от 5 на 25 марки. По този начин печелившата фирма успява да излезе на загуба, като постепенно мощта и авторитетът на компанията се сриват далеч от старата слава. Самото име „СО МАТ“ изчезва от пазара и бива заменено от “ Willi Betz „. Компанията неведнъж е влизала в жълтите хроники на медиите в Германия и Европа със сведения за корупция, черни курсове и пр. Вили Бец и синът му Томас са многократно арестувани и привличани под съдебна отговорност. Днес „Вили Бец“ е известна като компанията, основен превозвач на НАТО за Близкия Изток и оперира с около 4000 камиона, само 700 от които обаче са с българска регистрация.