Бързите кредити изместиха мутрите-лихвари, оборотите на фирмите в Бургас надхвърлят 10 млн. лв. на месец

Бизнесът с бързи кредити се разраства все повече в последните години. По последна справка над 30 хиляди бургазлии ползват услугите на фирми, които предлагат заеми по този начин. Броят на самите фирми се увеличава постоянно, пише "Черноморски фар". В момента на територията на Бургас те са над 20, а в цялата страна работят близо 50 дружества с такава дейност. Става въпрос за официални и лицензирани компании, които работят напълно в рамките на закона. Някои от тях действат на териториален принцип и работят само в свои зони. Другите са разширили дейността си в цялата страна. Според хора от бранша в Бургас на месец се въртят около 10 милиона лева от усвояването и плащането на такива кредити. Това прави 120  милиона лева на година, което е много добър оборот в пазар, чийто сегмент се разширява постоянно. Като цяло бизнесът с бързи кредити процъфтя у нас след 2008 година. Дотогава банките осигуряваха много лесен кредитен ресурс и хората масово ползваха техните услуги. Потребителските кредити се раздаваха бързо и без много протакане. С идването на кризата в края на същата година обаче ситуацията в бранша се промени коренно. От една страна финансовият ресурс стана много по-недостъпен, защото банките - майки изтеглиха в чужбина голяма част от наличните пари в дъщерните им дружества в България. Това оскъпи ресурса. От друга страна с избухването на кризата огромен брой хора бяха съкратени и останаха на улицата. Това важи най-вече за сектори като строителството, търговията с недвижими имоти, торовата промишленост и др. Над 300 хиляди души бяха изгонени от работа. Голяма част от тези хора имаха кредити, които в един момент спряха да обслужват. Банките станаха много предпазливи в раздаването на заемите.

Точно в този момент се появиха фирмите за бързи кредити. Те навлязоха мощно на пазара и сега предлагат голям брой продукти и услуги. Капаните при тях обаче са много и често не се виждат с просто око. Заради това и хора, които са взели примерно 1000 лева назаем, след това се чудят защо за 1 година трябва да върнат 2500 лева. При някои фирми лихвите са още по-високи. В крайна сметка законодателите гласуваха закони, които сложиха таван на лихвените нива. Тогава обаче дружествата започнаха да налагат такси.

Самите клаузи по договорите крият много капани и изненади. Самото оскъпяване е различно и се прилага под различни форма. На годишна база обаче е не по-малко от 100 процента. При някои от фирмите то достига над 400 процента.

Според проучване на международна кредитна агенция в Бургас услугите на фирми за бързи кредити ползват около 17 процента от жителите на града. Интересен факт е, че средната стойност на теглените суми е около 500 лева. Това означава, че хората все пак са предпазливи и избягват големите суми.

"Аз работя във фирма да бързи кредити от 2 години. В момента имам близо 50 клиенти. Повечето от тях са коректни, но 12 души бавят парите. Просрочват с по 2-3 месеца, крият се. В общи линии успявам да събера парите, но не е лесно. Ако ние не успеем, се обръщаме към колекторските фирми. Това е крайна мярка, но понякога е наложителна. В Бургас все пак нещата са сравнително добре и хората плащат заемите. Мои колежки от други градове ми съобщават за над 50 процента просрочени заеми. Примерно в Тополовград, или Харманли. Това е много голям процент" - коментира Калина Димитрова, която е от Бургас и вече има опит в бранша. По принцип бързите кредити са сравнително лесни и достъпни. Те обаче са много скъп продукт и действително крият много хитри клаузи.

Най-големите клопки в договорите са свързани с частичното неизпълнение или забавянето на вноската с един ден. Промоционалните лихви също може да ни излязат солено, защото общата лихва с непромоционалния период може да се окаже по-неизгодна от обикновената.

Имаме кредит, който е с 12 месечни вноски. Да кажем, че до 5-ия месец всичко е наред, внасяме си примерно 100 лв. на месец, но на 6-ия имаме някакво временно затруднение и решаваме да внесем 50, вместо 100 лв. Обикновено по-голямата част от тези договори автоматично задвижват най-различни допълнителни клаузи, които са силно неизгодни за потребителите и впоследствие човек влиза в една спирала, от която няма излизане. Експертите съветват да се прави сравнение и да се чете всичко в договорите. Ако е необходимо, хората трябва да се консултират дори с адвокати.

Един от юристите, които се занимават активно с подобни проблеми, е Димитър Влаевски. Той е адвокат, които е експерт в бранша и знае всичко за подводните капани в този бизнес.

"Съдебната практика не допуска лихви, които са над три пъти от законната лихва при необезпечени кредити и над два пъти от обезпечените. Законната лихва е равна на сбора от основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ + 10%, или около 11% в момента. Когато по такъв казус се образува дело, обикновено се стига до там, че съдът обявява задълженията над тези граници за нищожни и недължими, тъй като се приема, че търговецът е нарушил добрите нрави спрямо потребителя. От друга страна клиентите, които ползват бързи заеми, са по-рискови от бизнес гледна точка, така че фирмите имат своите основания да предлагат такива заеми при по-високи лихви от обичайните за банковия сектор.

По мои наблюдения големият проблем сред потребителите е, че не знаят, че има такава съдебна практика и не търсят правата си, когато се стигне до принудително събиране на необслужвано задължение.

Аз мисля, че законодателството дава една прилична гаранция за защита на правата и интересите на потребителите и че не е необходимо нищо допълнително да се прави, стига институциите, които имат правомощия да осъществяват контрол, да действат навременно, бързо и да прилагат нужната строгост" - коментира Влаевски.

В Бургас преди да се появят фирмите за бързи кредити, на територията на града действаха няколко частни лихвари.

Техните имена са известни на всички, като част от тях лежаха в затвора, а други в момента не са в града. Самите собственици на легалните фирми се делят на няколко групи. Международни институции и вериги, български инвеститори, както и представители на силови бивши групировки. Част от последните развиват и бизнес със събиране на просрочени заеми. Смята се, че един от пионерите в тази област е несебърският силов бос Димитър Желязков - Очите. Този вид бизнес е започнат още от времената на Първа частна милиция. Покойният Георги Николов - Мечката през 1994 година създава звено, което се занимава със събиране на частни и банкови заеми. В случая е ставало въпрос за големи суми, които са били отпуснати на корпоративен принцип. Интересен факт е, че дълги години след това един от неговите съдружници - Найден Милков, започна официално работа във фирма, която се занимава с даването на бързи пари.

В интерес на истината, в последните години дори и компаниите за такива кредити станаха внимателни. "Преди да дадем пари, ние правим проверка. Това е задължително. Обследваме доходите на човека, неговото кредитно досие, правим личен разговор и интервю, преди да решим дали да отпуснем пари. Дори и за суми от 300-400 лева анализираме клиентите. В крайна сметка, за нас е по-важно да прибираме дължимите пари и да въртим оборотите, а не да се занимава с дела или с търсене на пари и звънене по адреси и телефони. Все още обаче информациионната система не е достатъчно обхватна. На практика процесът по събиране на дребни вземания опира до евентуално запориране на банкови сметки и на трудово възнаграждение. Това може да става бързо, евтино и ефективно. В същото време нормативната рамка, по която се работи, е такава, че в процедурата се включват адвокати, съдебни изпълнители, оценители, чиито услуги струват скъпо и значително влияят върху размера на задължението.

В развитите страни по този проблем се работи превантивно. Почти навсякъде съществуват кредитни регистри, които дават всеобхватна информация за финансовото състояние на индивида - не само задълженията му към финансови институции, но и към ютилити компании, мобилни оператори.
Когато има такъв кредитен регистър, най-нормалното нещо е да се грижиш да поддържаш добър статус, защото той ти отваря вратите към много неща. В противен случай изпадаш от официалната икономика. Това също е проблем за България - че хората имат алтернатива на легалното получаване на доходи и работа" - коментира още Калина Димитрова.

Фирмите дават и ипотечни кредити. За залог се приема недвижимо имущество, което се оценя от експерти на дружеството.

Самите ипотечни кредити обаче са при изключително солени условия. Преди няколко седмици 43- годишен бургазлия е ползвал услугите чрез ипотека в подобно дружество. Теглил е сума в размер на 40 хиляди лева, при оценка на апартамента в рамките на 110 хиляди лева. Вноските за 1 календарна година са били по 6000 лева на месец. Така за 12 месеца той плаща 72 хиляди лева, при положение че е взел 40 хиляди. Това прави само от този кредит печалба от 32 хиляди лева за дружеството.

Бизнесът с бързите кредити е много динамичен. Той е вид алтернатива на нормалното банково кредитиране. В крайна сметка всеки сам решава как и при какви условия ще вземе пари назаем. Важно е да се знае най-същественото, а то е, че тези пари трябва да се връщат.......